Добри Желязков Фабрикаджията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Добри Желязков – Фабрикаджията е считан за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписва като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Желязков е роден през 1800 г. в най-източния и най-стар край на Сливен – Ново село, в бедно семейство. От малък остава сирак без баща. За детството му има оскъдни сведения – израснал в сиромашия, посещава гръцкото училище в Сливен (едно от първите, основано през 1805 г.). Научава се да пише и чете на гръцки език[1].

През април 1830 г., след поредната Руско-турска война от 1828 – 1829 г., Добри Желязков се преселва в Севастопол, Южна Русия. Скоро след това се оженва за Марийка Янакиева, също сливенска преселница. Венчават се през 1831 г. и след година се ражда синът им Иванчо. През 1834 г. се завръща със семейството си в Сливен и прави работилница в къщата на съпругата си, с машини, изработени по пренесени от Русия модели. През 1836 г. е издаден султански ферман, с който му се възлага изграждането на модерна текстилна фабрика, произвеждаща сукно за нуждите на османската армия. Умира на 65 години през 1865 г., болен, разорен и разочарован от османското управление.

Предприемачество[редактиране | редактиране на кода]

Първото занятие на Добри като юноша е сладкарството (шекерджия). След време го заменя с караабаджилък – текстилно производство и търговия на аби и шаяци. Пътува често до Цариград, което развива не само търговските му умения, но и предприемаческия му дух. Още през 1820 – 1825 г. той измисля „уред от дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Техническата същност на изобретението остава непозната за нас, но работата с новия дарак има сериозни положителни последици за производството. Добри Желязков работи много по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му се предпочитат на пазара поради липсата на възли и „брадавици“ по тях. С това той си спечелва неодобрението на абаджийския еснаф в града, а турското управници започват да го преследват.

В Русия той се занимава с търговия и става виден търговец на колониални стоки – от Измид (Мала Азия); внася кримска вълна (от п-в Крим) в България, а от тук изнася коприна за Виена и Брашов. Пътува много из цяла Русия и наблюдава развитието на руската индустрия в производството на сукно. След едно посещение в гр. Екатеринослав (днес Днипро) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа.

Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Русия забранява прякото пренасяне в неприятелски страни на каквито и да е фабрични съоръжения.

През 1834 г. започва изграждането на своята текстилна работилница в Сливен. [2] Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в „Мангърската“ махала. Текстилната работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Изработените по руските модели машини започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват да разнасят славата на Добревото индустриално производство.

По това време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии. Големите печалби на Добри Желязков обаче водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Спасението идва от намерението на цариградското правителство да доставя евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия. Това се случва при управлението на енергичния реформатор султан Махмуд II. От голямо значение е фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков пред султана, се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който признава поставянето на основите на текстилната индустрия в Турция. Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена със здрав зелен плат; широк е 0,63 м и дълъг – 0,90 м. Изработен от добър художник, с изрисувана изящна султанска тугра (официален гербов печат).[3]

По силата на този ферман и според сключения за три години договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата трябва да построи фабрика, да осигури земя, машини и работници, а сливенският майстор да купува вълна, горива, химикали за производството, да плаща заплати на работниците и да предава на Високата порта (турското правителство) платовете по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите остават за сметка на Фабрикаджията. Новата фабрика е построена в дефилето над Сливен – „Селището“. Добри пренася там своите машини, закупува нови от чужбина, намира местни и чужди майстори. На работници и доставчици той плаща добре и работата върви отлично. Работниците носят на фесовете си специална пиринчена значка, а Фабрикаджията освен царската значка за официалните празници окачва подарения му от султана златен звездообразен орден.[4] Той получава и друг специален подарък от султан Махмуд – златни ножици и аршин, които не са запазени.

Самата сграда е доста внушителна и модерна за времето си, което прави силно впечатление на пътешествениците, преминали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 г., правителственото здание е „продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца... В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.“ Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 m², от които застроени са 3920 км.м. Основите на главния павилион са с размери 100 м дължина и 16 м ширина, строежът е завършен през 1843 г. Зидарията е от здрав ломен камък, а колоните от дъбов и буков материал. Всички машини се задвижват с водни колела. По своите размери павилионът на фабриката е най-голямото здание в българските земи след Рилския манастир. Единственият образен документ за сградата е гравюра на Ф. Каниц от 1872 г.[5][6] Сливенската сукнена фабрика работи непрекъснато цели 60 години, като дава препитание на хиляди семейства и служи за начало и образец на българската текстилна индустрия.[7] Оцелелите от няколко пожари постройки през 1904 г. са превърнати в държавен затвор.

След смъртта на султан Махмуд II, новият аянин (областен управител) в Сливен, Мустафа бей отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Безплодни остават прошенията му до Цариград. Почти разорен, той приема да основе нова сукнена фабрика в Измид (Мала Азия), но тя не успява да проработи. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа. Последните десет години от живота си той прекарва на легло – болен, парализиран, беден, разочарован. Умира през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Фабрикаджията остава в спомените на съвременниците си като личен човек – висок, рус, със светли сини очи, побеляла коса, хубави мустаци. Един произволен портрет, нарисуван през 30-те години пресъздава частично тази словесна характеристика.[8] Той има широка за времето си култура; честен и енергичен човек; умен, досетлив и добър организатор. С голямо възхищение говори за него зет му, прочутият български поет и революционер Добри Чинтулов, женен за дъщеря му Анастасия. Още през 1825 г. Добри е сред първите членове на основаното в Сливен от Иван Селимински „Тайно братство“, съставено от занаятчии и хора от „народа“. Настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, като е в редовна кореспонденция с автора. Именно Фотинов казва за него: „…благоразумний и остроумний Господин Добри Желязков – безсмертно убо ест имя его и вечнолюбие в всех Болгарех!“. Желязков пръв предлага на видните си съграждани в Сливен да бъде отворено девическо училище и се наема с издирването на учителка (1841 г.).

Добри е голям любител на растения и животни. Вкъщи има цветарник (чичеклик); пренася от Цариград много декоративни растения, „боята“ за платове и дори царски паун. Добри Желязков е праотец на много видни сливенски фамилии: Желязкови, д-р Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и др.

През 1934 г. инициативен комитет организира отбелязването на 100-годишнината от основаването на първата българска фабрика.[9][10] Изработен е бюст паметник на Добри Желязков от скулптура Стефан Пейчев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с. 26
  2. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с. 28
  3. Ферман, НБ „Св.Св.Кирил и Методий“, www.znam.bg (снимка 2109806677)
  4. Козаров, Георги. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с.38
  5. Козаров, Георги. Добри Желязков Фабрикаджия, С., 1934 г., с.32 и сл.
  6. Ф. Каниц, гравюра 1872 г., www.retrobulgaria.com
  7. Ф. Каниц, Дунавска България и Балканът
  8. Портрет на Д. Желязков
  9. Коледаров, Ст. Добри Желязков (По случай 100-годишнината от основаването на първата българска текстилна фабрика)
  10. Индустриален преглед, 1934, № 5, с. 61 – 63

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Документи за българската история“, т.III, С, 1940 г.
  • Тодоров, Николай. „Первая государственная текстильная фабрика на Балканах. Генезис капитализма в промишлености“, М., 1963, с. 339 – 352
  • Тодоров, Николай. „Балканският град“, С, 1972, с. 258 – 282
  • Дечев, Васил – в „История на Вълнено-текстилния комбинат „Г. Димитров“ – Сливен /150 години/“. Сливен, 1984, с. 26 – 43
  • Русев, Иван. „За някои нови и неизвестни моменти от историята на първата българска фабрика“. Годишник на Варненския свободен университет, т.I, г.IV /1998/, с. 462 – 478
  • Жеков, Петър, „Първата българска сукнена фабрика“. Юбилеен сборник на Българското народно читалище „Зора“ в Сливен, С, 1929, с. 222 – 224
  • История на Сливен, т III, С. 1929 г.