Ордовик
| Ордовик преди 488.3–443.7 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 13.5 Vol %[1] (68 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 4200 ppm[2] (15 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 16 °C[3] (2 °C над съвр. ниво) |
| Морско равнище (над съвременното) | 180 m; покачва се до 220 m през сандбий и пада рязко до 140 m в края-ордовикско заледяване[4] |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Ордовик (на латински: Ordovicium) e вторият по ред геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 488,3 ± 1,7 милиона години, продължава около 44,6 милиона години и завършва преди 443,7 ± 1,5 милиона години (МКС, 2004,[5]карта). Периодът започва непосредствено след края на камбрий и е следван от силур. Името ордовик е заимствано от келтското племе Ордовики и е дадено от Чарлз Лепуърт през 1879 година. Разграничаването на периода ордовик е било компромисно решение между последователите на Адам Седжуик и Родерик Мърчисън, които са описвали едни и същи скали, но са ги поставяли в два отделни геоложки периода – камбрий и силур. Именно Чарлз Лепуърт осъзнава, че фосилната фауна в дискутираните пластове не принадлежи на нито един от предишните или следващи геоложки периоди, затова е било необходимо въвеждането на нова единица.
Докато възприемането на отделен геоложки период е било доста трудно във Великобритания, учените от други части на света бързо започват да се възползват от това деление. Ордовик е окончателно одобрен през 1960 година, когато е официално признат от 21-вата сесия на Международния геоложки конгрес.
Животът продължава да се развива и диференцира, тенденция, поета още през камбрий. Въпреки това краят на ордовик се бележи от серия събития, свързани с масово измиране на групи живи организми, т.нар. масово измиране ордовик – силур. По времето на ордовик безгръбначните животни като мекотели и членестоноги са доминирали в океаните. Рибите продължават да еволюират и се появяват първите челюстни животни.
Периодизация[редактиране | редактиране на кода]
| Период | Серия | Етаж | млн. години |
|---|---|---|---|
| Силур | Ландъврий | Руданий | младши |
| Ордовик | Горен ордовик | Хирнантий | 445,2 – 443,4 |
| Катий | 453 – 445,2 | ||
| Сандбий | 458,4 – 453 | ||
| Среден ордовик | Дариуилий | 467,3 – 458,4 | |
| Дапингий | 470 – 467,3 | ||
| Долен ордовик | Флоий | 477,7 – 470 | |
| Тремадокий | 485,4 – 477,7 | ||
| Камбрий | Фуронгий | Пейбий | старши |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 68.
- ↑ Gradstein, Felix M. и др. A Geologic Time Scale 2004. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0521786738.
