Държава Ланди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държава Ланди
Stato Landi
— Държава на имперските феоди Ланди —
1257 – 1682
      
Герб
Герб
Девиз: Svevo sanguine laeta
КонтинентЗападна Европа
СтолицаБарди
Най-голям градБарди, Борготаро, Компиано
Официален езиклатински, емилиански диалект, италиански
РелигияКатолицизъм
Форма на управлениеАбсолютна монархия
ДинастияЛанди
Площ
Общо (16 век)450 km2
Население
Преброяванеок. 4000 души през 16 век
Валутаок. 1590 – 1630: сезино, солдо, дукатоне, онгаро, допия; (монетни дворове на Барди и Компиано)
Предшественик
Феоди на Палавичино
Наследник
Херцогство Парма
Днес част от Италия
Държава Ланди в Общомедия

Държава Ланди (на италиански: Stato Landi) е стара италианска държава, съществувала от 1257 до 1682 г. Тя взима името си от едноименното семейство Ланди, което я управлява. В нея влизат Маркграфство Барди, Княжество Борготаро, Графство Компиано и Баронство Пиеве ди Бедония в днешния италиански регион Емилия-Романя.

Феодална класификация[редактиране | редактиране на кода]

Топографите от 17 век идентифицират в картите с това име онази северозападна част на Апенините, включваща долините на реките Чено и Таро.[1] Семейство Ланди от Пиаченца управлява тези територии от 1257 до 1682 г. През 1551 г. император Карл V ги изброява сред посредническите имперски феоди, а Уставът от 1599 г. официално ги определя като „Държава на имперските феоди Ланди“.[2] Андреа Дория Ланди III, който е наследник на княгиня Мария Полисена Ланди – последната представителка на своя род, отстъпва през 1682 г. княжествата на херцога на Парма и Пиаченца Ранучо II Фарнезе в замяна на 124 714 дуката.[3]

Съвкупността от феодални владения, принадлежащи на една и съща династия по гореспоменатия начин, се среща и в други случаи като Държавата на Палавичино (Маркграфства Бусето и Кортемаджоре), Държавата Роси, Държавата Боромео и Държавата Фиески.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите територии, които впоследствие съставляват първоначалното ядро на Държава Ланди, принадлежат на епархията на Пиаченца: Палавичино ги превземат през 1251 г. Шест години по-късно, на 19 март, гибелинът Убертино Ланди (потомък на Симоне, жив през 1207 г.) завладява феода. Значително нарастналото владение се управлява от наследниците на Убертино в продължение на 425 години. През 1312 г. император Хайнрих VII Люксембургски инвестира Уберто с Борготаро, Барди и Компиано.[5]

Уберто Ланди възстановява и укрепва замъците в Барди и в Компиано, като ги избира за резиденции на рода. Впоследствие двете крепости имат не само военна, но и благородническа функция. Друго имение, обитавано от по-нататъшен клон на семейството, е това на Ривалта (днешно подселище на село Гадзола), обитаемо и пазещо своя разкош и през 21 век.[6]

През 1381 г. херцогът на Милано Джан Галеацо Висконти потвърждава пълната автономия на териториите на Убертино II. След период на господство на Висконти (1429 – 1448), на 22 октомври 1551 г. императорът и крал на Испания Карл V предоставя на Агостино I ранг на маркиз на Барди, Имперски княз и княз на Борготаро. Синът му Манфредо наследява Графство Компиано и Баронство Пиеве от майка си Джулия.[7]

Владетелят на Хабсбургите също така дава позволение за сечене на пари и в периода 1590 – 1630 г. монетните дворове на Барди и Компиано извършват интензивна дейност под управлението на Федерико (II).[8] Той успява да се противопостави на експанзионистичните намерения на херцозите на Парма от рода Фарнезе, украсява крепостта на Барди и се погрижва за интересите на своите поданици и държавата: испанският крал Фелипе III го номинира за Рицар на Златното руно – една от най-търсените почести на времето.[9] Тъй като той няма мъжки наследници от съпругата си Плачидия Спинола, през 1627 г. император Фердинанд II Хабсбург дава разрешение за онаследяване на дъщеря му Мария Полисена – последната от рода. Тя се омъжва за Джовани Андреа II Дория – княз на Мелфи, маркиз на Торилия и граф на Лоано. Принцесата допринася за украсяването на замъка на Барди, особено за създаването на богатата му библиотека. Тя умира на 26 февруари 1679 г. в Генуа, но според нейното завещание е погребана в криптата на Дория в манастира Монте Кармело в Лоано.[10]

През 1682 г. наследникът Андреа III Дория Ланди продава Държава Ланди на Фарнезе. Тя скоро следва съдбата на Херцогството Парма и Пиаченца, характеризираща се с художествен и социален упадък.[11]

Суверени на Държава Ланди (1312 – 1682)[редактиране | редактиране на кода]

Титла[12] Име Период Брак и бележки
Сеньор Убертино I Ланди 1312 – 1314 Катерина Бекария
сеньор на Барди, Борготаро и Компиано
Сеньор Манфредо I 1314 – 1341 София Ланди
Сеньор Убертино II 1341 – 1405 Беатриче Ланди
Граф Галвано 1405 – 1429 Костанца Дзанарди Ланди, Маргарита Маласпина;
1-ви граф на Барди, инвеститура от Филипо Мария Висконти;
1429 – 1448 г.: конфискация на феоди от страна на херцозите на Милано
Граф Манфредо II 1448 – 1488 Маргарита Ангуисола, Антония Фиески;
1-ви граф на Борготаро
Граф Федерико (I) 1488 – 1516 Катерина Палавичино;
управлява с братята си Помпео и Корадо
Граф Клаудио (I) 1516 – 1536 Беатриче Палавичино, Елеонора Пико ди Конкордия
Маркиз
Княз 		Агостино I 1536 – 1556 Джулия Ланди, сеньора на Компиано;
1-ви княз на Борготаро и на S.R.O., 1-ви маркиз на Барди
Княз Манфредо I 1556 – 1576 Джована Фернандес де Кордоба и Арагон;
1-ви граф на Компиано и барон на Пиеве
Княз Клаудио (II) 1576 – 1589 Джована Фернандес де Кордоба и Арагон
Княз Федерико (II) 1589 – 1633 Плачидия Спинола
Княгиня Мария Полисена 1633 – 1679 Джовани Андреа II Дория, княз на Мелфи;
последна представителка на рода Ланди
Княз Джовани Андреа (III) Дория Ланди 1679 – 1682 Ана Памфили;
внук на Мария Полисена, продава феодите на баба си на семейство Фарнезе

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография на италиански[редактиране | редактиране на кода]

  • Luigi Pigorini, Memorie storico-numismatiche di Borgotaro, Bardi e Compiano, Parma, Grazioli, 1863.
  • Giovanni Pongini, Storia di Bardi e della Valceno, Parma, Palatina, 1975.
  • Alessandra Cremonesi, Bardi e i Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 1980.
  • Antonio Samorè, Lo Stato Landi, Città del Vaticano, Archivio Vaticano, 1983.
  • Piero Rizzi Bianchi, „Eccellentissimo Principe“. Documenti storici dello Stato Landi (1578 – 1630) nell'Archivio Cantù di Compiano. Saggio storico, saggio archivistico e lettura critica di cento pezzi documentari, Compiano, A. Faganello & Amministrazione Comunale, 1999.
  • Riccardo De Rosa, Lo Stato Landi (1257 – 1682), Piacenza, TIP.LE.CO., 2009.
  • Riccardo De Rosa, Un principe, uno stato: vita di Federico Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 2015

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Giovanni Pongini, Storia di Bardi e della Valceno, Parma, Palatina, 1975, p. 42
  2. ↑ Pongini, p. 44.
  3. ↑ Riccardo De Rosa, Lo Stato Landi (1257 – 1682), Piacenza, TIP.LE.CO., 2009, p. 101.
  4. ↑ Pongini, p. 45.
  5. ↑ Alessandra Cremonesi, Bardi e i Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 1980, p. 12.
  6. ↑ Cremonesi, p. 13.
  7. ↑ Pongini, p. 29.
  8. ↑ Pigorini, p. 10
  9. ↑ Samorè, p. 3.
  10. ↑ De Rosa, pp. 68 – 70.
  11. ↑ De Rosa, p. 90.
  12. ↑ De Rosa, p. 274.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stato Landi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Държава_Ланди&oldid=12214658“.