Направо към съдържанието

Емилиян Станев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Емилиан Станев)
Емилиян Станев
български писател
Портретна снимка на Емилиян Станев
Портретна снимка на Емилиян Станев

Роден
Никола Стоянов Станев
Починал
15 март 1979 г. (72 г.)

Националност България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Работилчиновник, писател
Политика
Депутат
VI НС   
Литература
Жанроверазказ, повест, роман
Дебютни творби„Срещу Великден“ (разказ, 1931)[1]
Известни творбиКрадецът на праскови“ (1948)
Иван Кондарев“ (1964)
Антихрист“ (1970)
Търновската царица“ (1974)
НаградиДимитровска награда (1964)
„Йордан Йовков“ (1975)
Семейство
СъпругаЕкатерина Панталеева Могиланска (1939 – 1949, развод)
Надежда Станева[2]

Уебсайт
Емилиян Станев в Общомедия

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г.[1] Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От дете баща му го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца[3] като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки[4], (днес УНСС). През 1932 – 1944 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.[1]

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[5]

Умира на 15 март 1979 г. и е погребан във Велико Търново; впоследствие при него е погребана и жена му Надежда Станева.

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950 – 1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950) и „Чернишка“ (1950).

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и „Тихик и Назарий“ (1977).

Паметник на Емилиян Станев в парк „Борисова градина“, София

На Емилиян Станев е наречена улица в кварталите „Кръстова вада“ и „Хладилника“ в София (Карта). Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.

Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и в която бъдещият писател прекарва детството си, се намира на улица „Разпоповци“.

  • „Примамливи блясъци“ (1938)
  • „Сами“ (1940)
  • „Вълчи нощи“ (1943)
  • „Делници и празници“ (1945)
  • „Дива птица“ (1946)
  • „В тиха вечер“ (1948)
  • Крадецът на праскови“ (1948)
  • Иван Кондарев“ (1964)
  • „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968)
  • Антихрист“ (1970)
  • Търновската царица“ (1974)
  • „Тихик и Назарий“ (публикуван за първи път в сп. „Пламък“, 1977, кн. 2)
За деца и юноши
  • „През гори и води“ (1943)
  • „Лакомото мече“ (1944)
  • „Повест за една гора“ (1948)
  • „Когато скрежът се топи“ (1950)
  • „Чернишка“ (1950)
  • Стоян Каролев, „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев“. София, 1982. Български писател.
  1. а б в Едвин Сугарев, „Емилиян Станев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Галина Минчева, „Емилиян Станев нахълтва с петел в дома на Надежда“, сп. „Жената днес“, кн. 1, 2002 (електронна публикация 1 ноември 2014).
  3. Биографична справка за Емилиян Станев в Литернет.
  4. ЮНЕСКО чества Емилиян Станев. – politika.bg, 5 януари 2007, архив на оригинала от 5 август 2018, https://web.archive.org/web/20180805134008/http://www.politika.bg/article?id=4426 
  5. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 64.
  7. Указ № 277 от 22 февруари 1977 г. Обн. ДВ., бр. 18 от 4 март 1977 г.
  8. Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Критика за Емилиян Станев