Иван Станев (режисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Станев
български писател и театрален режисьор
Роден
29 юни 1959 г. (64 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Национална академия за театрално и филмово изкуство
Литература
Жанровеесе, драма, стихотворение
Известни творби„Избитите обитатели“ (1994)
Семейство
Уебсайтivanstanev.com

Иван Станев е български театрален и кинорежисьор, сценограф и творец в областта на новите медии, преводач на драматургия и писател.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна, България. Майка му, Донка Райкова, е юристка и поетеса, а баща му Станьо Станев е инженер и фотограф.[3] Племенник е на Райко и Данаил Райкови, основатели на детското театрално студио “Щурче”, където играе от петгодишен.[4][5] Записва се в езикова гимназия с преподаване на немски език, като същевременно учи интензивно френски, руски и английски език.

Завършва театрална режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ в София (1983).[6] Още като студент в академията основава неофициална авангардна театрална група, която го довежда до тежки конфликти с цензурата в комунистическа България. Скандал предизвиква неговата постановка „Пътека за дивеч“ и той завършва следването си задочно. Дебютира като режисьор в ловешкия театър през 1984 г. с пиесата „Любовта към трите портокала“. Втората му пиеса на същата сцена – „Алхимия на скръбта“, колаж по Антон Чехов, Лудвиг Витгенщайн и Йожен Йонеско, е спряна от цензурата.[6] Не му е позволено да работи като театрален режисьор и той продължава да следва философия в Софийския университет и започва да превежда творбите на Теодор Адорно и Хайнер Мюлер, междувременно да пише пиеси, стихотворения и есета, всички те публикувани много по-късно.[7] Започва да пише докторска дисертация, която остава недовършена.[8]

Превежда от немски пиеси на Франц Ксавер Крьоц, Фридрих Шилер, Фридрих Дюренмат, Йодьон фон Хорват.[9]

В театъра в Ловеч остава до 1986 г., след което работи на свободна практика до 1988 г.[6] През 1988 г. е поканен да представи театралната си продукция, наречена „Раната Войцек“ (поставена в театър „София“), на фестивала „Берлин – културна столица на Европа '88“ в Западен Берлин.[8] Решава да не се връща в България и да живее в емиграция. Започва да пише на немски език и да поставя свои пиеси в Берлин.[10]

През 1992 г. гастролира в България с берлинския театър „Хебел“. Впоследствие поставя в театър „София“ и Театрална работилница „Сфумато“.[6] През 1997 г. поставя „Дон Жуан в ада“ по Молиер, Бодлер и Батай в театър „София“[8], а през 2005 г. – „Изкопни материали“ в Театър Сфумато[9].

От 1999 г. работи и по няколко големи френско-германски театрални постановки. Поради нарастващия си интерес към визуалните изкуства той режисира и продуцира два експериментални филма: Villa Dei Misteri и Luxor Las Vegas. През 2009 г. завършва първия си независим игрален филм, заснет на 35 мм, наречен Moon Lake,[11] продуциран от Донка Ангелова.

Преподавател по театрознание в Свободния университет на Берлин.

През последните години от живота си живее в Берлин и Париж и работи в Германия и Франция.

Умира на 1 декември 2023 г.[12]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Избитите обитатели (из тетрадките на един закъснял модернист) – поезия, драма, теория 1985-1987. София: Вирга, 1994

На немски език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 Lapsus Linguae,[13] Autoren-Kollegium Berlin
  • 2000 Postskriptum, поема, Juliettes Literatursalon Berlin
  • 2002 Villa Dei Misteri, Juliettes Literatursalon Berlin
  • 2003 Luxor Las Vegas, Konkursbuch Verlag Berlin/Tübingen
  • 2009 Moon Lake, поема, Алтера, София
  • 2017 Abrasax Asteroiden, поема, Bleibende Steinzeit/Tumult/Sonderzahl Wien
  • 2018 Place Fantôme, театрална поема, T.INTE Berlin

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Хайнер Мюлер, Пиеси (Филоктет; Херакъл 5; Хорация; Битката; Животът на Гундлинг; Фридрих фон Пройсен; Сънят, мечтата, викът на Лесинг; Пустеещи брегове; Медеяматериал; Пейзаж с аргонавти). Превод от немски език Иван Станев. София: Народна култура (Библиотека „Театър“), 1980, 164 с.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Видеофилми[редактиране | редактиране на кода]

Филми на 35 мм[редактиране | редактиране на кода]

  • Moon Lake (2009)[14]

Уеб телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Инсталации[редактиране | редактиране на кода]

New Media Art[редактиране | редактиране на кода]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Anima Mundi – Rituals | Venice (2022)[15]
  • Anima Mundi – Consciousness | Venice (2022)[15]
  • Rome International Art Fair | Medina Art Gallery | Rome (2022)[16]
  • London Contemporary | The Line Contemporary Art Space | London (2022)[17]
  • Miss Toto K. | Seven Star Gallery | Berlin (2022)[18]

Значими театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 Пътека за дивеч, Ловешки театър – свалено от цензурата представление
  • 1984 Любовта на трите портокала от Иван Станев по Карло Гоци
  • 1985, 1986 Алхимия на скръбта, колаж на Иван Станев по Чехов, Витгенщайн, Бодлер и Йонеско – свалено от цензурата представление
  • 1987, 1988 Woyzeck. Die Wunde Woyzeck. Bildbeschreibung (Раната Войцек) по Бюхнер / Мюлер, Театър София, Hebbel Theater Berlin
  • 1989 Betrogen / Gestern an einem sonnigen Nachmittag по Харолд Пинтър / Хайнер Мюлер, Studiotheater München
  • 1990/91 Schuld und Bühne (Вина и сцена) от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Eurokaz Zagreb
  • 1991 Hermaphroditus от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Kampnagelfabrik Hamburg, Mickery Amsterdam, Theater der Welt Essen
  • 1992 Brüderchen und Schwesterchen (Братчета и сестричета), от Иван Станев, Podewil Berlin
  • 1995 Die Möwe (Чайка) от Антон Чехов, Volksbühne Berlin
  • 1998 Sprechen-Schweigen по Йонеско / Витгенщайн, Podewil Berlin
  • 1998 Good night, ladies по Шекспир / Мюлер, Künstlerhaus Bethanien Berlin
  • 1999 Histoire de l'œil (История на окото) от Жорж Батай, Théâtre de la Manufacture Nancy, Theatre Sofia
  • 1999 Don Juan im Kumpelnest 3000 zu Berlin, Sophiensaele Berlin
  • 2000 Le bleu du ciel от Жорж Батай, Sophiensaele Berlin, Théâtre de Chartres, La rose des vents Lille, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence[19]
  • 2001 Villa Dei Misteri от Иван Станев, Sophiensaele Berlin, Théâtre de la Bastille Paris, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf
  • 2002 Luxor Las Vegas от Иван Станев, Sophiensaele Berlin
  • 2004 Hollywood Forever от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Le Maillon Strassburg, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf, Gessnerallee Zürich
  • 2004 Moon Lake, по поема на Иван Станев, Norwegian Theatre Academy Fredrikstad
  • 2005 Изкопни материали от Иван Станев по Андрей Платонов, Театър Сфумато, София[9]
  • 2009, 2010 Mord im Burgtheater от Иван Станев, Volksbühne Berlin, Le Maillon Strassburg[20][21]
  • 2011 Rustschuk - Die gerettete Zunge (Русчук – Спасеният език) от Елиас Канети, Theater Osnabrück[22]
  • 2013 Bitte bei TOTLEBEN klingeln - текст и режисура на Иван Станев, Wonderloch Kellerland / Berlin
  • 2015 TTV. Live from Todessa – Totleben TV
  • 2017 Scherzo di Follia – текст и режисура на Иван Станев, Kopfgeldjäger, Berlin
  • 2018 Place Fantôme – текст и режисура на Иван Станев, Hauptstadtkulturfonds, Berlin

Грантове и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Theater der Zeit
  2. ↑ Theaterlexikon. Von C. Bernd Sucher. Dt.Taschenbuch-Verlag, 1995.
  3. ↑ Postskriptum. Ivan Stanev schreibt lyrische Briefe vom Schwarzen Meer. Von Charlotte Inden. literaturkritik.de, Nr.8, August 2001
  4. ↑ Иван Станев стигна върха на театъра след живот с много страдания, 168chasa.bg, 10 декември 2023.
  5. ↑ Отиде си режисьорът Иван Станев, segabg.com, 1 декември 2023.
  6. ↑ а б в г Георги Пауновски, „Почина режисьорът Иван Станев“, dnevnik.bg, 1 декември 2023 г.
  7. ↑ Die neue Freiheit. Herausgeber: Dorte Lena Eilers. Verlag: Theater der Zeit, Berlin, 2011 ISBN 978-3-940737-97-7
  8. ↑ а б в „Играещият човек Иван Станев“, интервю, capital.bg, 19 ноември 2005 г.
  9. ↑ а б в Театърът на Доналд Дък (Разговор на Никола Вандов с Иван Станев), в-к Култура, бр. 43, 9 декември 2005.
  10. ↑ Peter Laudenbach, Sag niemals Nil. Ivan Stanevs "Luxor Las Vegas" in den Berliner Sophiensaelen. Der Tagesspiegel, Berlin, 28.11.2002.
  11. ↑ Moon Lake, The Internet Movie Database (IMDb).
  12. ↑ Отиде си режисьорът Иван Станев, БНТ, 1 декември 2023.
  13. ↑ Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
  14. ↑ Moon Lake, сайт на Иван Станев.
  15. ↑ а б Interview: Ivan Stanev (Luca Curci talks with Ivan Stanev during RITUALS and CONSCIOUSNESS, first and second appointments of ANIMA MUNDI 2022, at Palazzo Bembo – Venice Grand Canal and Palazzo Albrizzi-Capello), itsliquid.com, May 8, 2022.
  16. ↑ Opening: Rome International Art Fair 2022, itsliquid.com, July 16, 2022.
  17. ↑ Opening: London Contemporary 2022, itsliquid.com, September 26, 2022.
  18. ↑ Toto Dewi, сайт на Иван Станев.
  19. ↑ Мишел Воатюрие, Синевата на небето като ад, в-к Култура, бр. 5, 9 февруари 2001.
  20. ↑ Michaela Preiner, Ivan Stanev und der Mord im Burgtheater: Interview avec Ivan Stanev, european-cultural-news.com, 02. Februar 2010.
  21. ↑ Michaela Preiner, Mord im Burgtheater, european-cultural-news.com, Feb 1, 2010.
  22. ↑ Jens Fischer, Verschwommen (Ivan Stanev: Rustschuk – die gerettete Zunge. Ein Canetti Projekt), die-deutsche-buehne.de, 28. März 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Станев_(режисьор)&oldid=12197785“.