Изоставените деца на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изоставените деца на България
Премиера 2007 г.
Външни препратки
IMDb

„Изоставените деца на България“ (на английски: Bulgaria's Abandoned Children) е документален филм на Би Би Си, излъчен по четвърти канал на 13 септември 2007 г. с режисьор журналистката Кейт Блюет. В продължение на час и двадесет минути филмът представя няколко месеца от живота на деца с умствени и физически увреждания в дома „Св. Петка“ в село Могилино, Община Две могили. Описан е от една страна като „90 минути неподправен ужас“,[1] свидетелство за „аб­со­лют­на­та изола­ци­я от це­лия ос­та­нал свят на де­ца­та в Мо­ги­ли­но“,[2], а от друга – като „подвеждане“[3], „некоректно представяне“[4] и „много умела манипулация на британската обществена телевизия“[5].

Съдържание на филма[редактиране | редактиране на кода]

Васка на гърне. Вижда се неправилното зарастване на костта на десния ѝ крак
Васка в леглото си

Филмът показва еднообразния живот на 65 деца и младежи с тежки увреждания, които не получават нито рехабилитация, здравна грижа, социализация и образование, нито внимание и питателна храна. Персоналът дава фенобарбитал на по-големите, за да ги конторлира лесно. Някои никога не биват изваждани от леглата си, слепите деца се автостимулират като удрят главите си в решетките на кревата, а останалите прекарват дните си в поклащане напред-назад. Филмът проследява отблизо случващото се с две от децата – Диди и Васка.

Васка е на 18 години и не вижда. Краката ѝ са изключителни тънки и изкривени, тялото ѝ е спастично и недоразвито. Не може да ходи и затова възпитателките я слагат в детска количка. Крещи от болка в краката си, а персоналът ѝ отговаря „Е, хайде де, не те боли толкова“. Медицинската сестра на дома маже краката ѝ с йод като коментира, че болката е от недостатъчно богатата храна. По-късно във филма възпитателите водят Васка на лекар, който казва, че кракът ѝ е счупен. Сложена ѝ е шина; след свалянето ѝ кракът е видимо зарастнал накриво.

Диди е разговорливо момиче на около 18 години, току-що постъпило в дома. От нейни разкази и коментари на възпитателка се разбира, че преди да дойде в Могилино, е живяла с майка си. Изоставена е, защото майка ѝ повече не желае да се грижи за нея. Диди често ѝ пише писма и ги събира в малко бяло портмоне, единствената ѝ лична вещ, в която държи и гребена си. „Искам най-много майка ми да ме вземе“ казва тя. Персоналът я лъже, че майка ѝ ще дойде. В началото усмихнато и разговорливо дете, в края на филма вече е придобила поведението на по-старите питомци на дома и също се автостимулира чрез поклащане.

Директорката на дома заявява, че не може да контролира всичко, което става там (например сексуалните контакти между децата), и че не носи отговорност за лошата грижа към поверените ѝ деца.

В края на филма е прочетено писмо от три страници от посланика на България в Обединеното кралство, когото екипът е помолил за коментар. Писмото предава становището на Министерството на труда и социалната политика и представлява формален отчет на успехите на правителството в подобряването на грижата за децата, настанени в такива домове. Завършва с надеждата на Министерството на труда и социалната политика, че авторите на филма ще отразят позицията на българската държава.

Излъченият превод по българската bTV беше с препоръчение да не се гледа от лица под 12 години.

Критична реакция[редактиране | редактиране на кода]

Отзвукът е съществен. Във Великобритания над 1000 зрители[6] пишат на „Би Би Си“ и Кейт Блюет с възмущение или желание да помогнат. Британски и български медии, както и правозащитни организации реагират с остра критика. Самата Кейт Блюет обявява намеренията си да помога за подобряването на живота на децата от Могилино чрез откриването на тръст в тяхна полза.[7]

В интервю за вестник „Капитал“ Кейт Блюет казва:

„Бих искала правителството да ни разреши да доведем помощ от Обединеното Кралство в България. Не казвам, че сме по-добри от българите във всичко, но казвам, че имаме дузини и дузини хора, които вече са видели филма и са готови да дойдат с уменията и знанията си и да помогнат на децата в институциите.“[8]

Първата реакция на 19 септември 2007 г. на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова е, че е запозната с аналогични случаи в европейските страни, където ситуацията е почти същата.[4] Според министър Масларова, екипът на Би Би Си е подвел служителите на „Св. Петка“, като е обещал големи дарения за дома от чужбина в замяна на покъртителни сцени.[3] В интервю с българско радио Масларова заявява, че информацията е представена некоректно и злонамерено към България, и че „някой иска да извлече пари по програми, за да облагодетелства определена група хора от неправителствения сектор“.[4]

На 23 септември 2007 г., десет дни след официалното показване по четвърти канал на Би Би Си, филмът става достъпен по Интернет, когато се появява в Гугъл Видео.[9]

Протестът на „Движение на българските майки“

На 27 септември 2007 г. е създаден уебсайт The Bulgaria's Abandoned Children's Trust, който съдържа кадри от филма, твърди, че целта му е „повишаване на стандартите на социалните грижи в България и подобряване на практиката на грижите за всички деца и възрастни с увреждания“ и призовава за дарения в сметка във Великобритания.[10] Името на организацията е същото, което Кейт Блюит е предложила[7], но не става ясно дали наистина тя самата участва в сайта. Авторите на сайта обясняват, че са поискали спешна помощ за Васка и някои други деца.[11]

В България организацията „Движение на българските майки“ съвместно с форум BG-Mamma организира на 9 октомври протест пред сградата на МТСП, в който участват около 100 души.[12][13]

Интернет петиция адресирана до българския президент и министри, в която се пита „Защо България не може да осигури нормално човешко съществуване на децата в институциите? Защо не ви е грижа за българските деца, било то с увреждания или не? Защо допуснахте децата от Могилино да бъдат показани пред Европа и света, с което поставихте под съмнение успеха на реформите в сферата за грижи за деца и изобщо мястото ни в ЕС?“ събира над 4000 подписа.[14] Движението, заедно с граждански инициативи на осиновители и родители на деца с увреждания, внася в няколко министерства предложения за законови промени, насочени срещу изоставянето на деца с увреждания в държавни домове.

В интервю за вестник „24 часа“, публикувано на 13 ноември 2007 година,[5] психологът Христо Монов квалифицира филма като „много умела манипулация на британската обществена телевизия“, целяща да се създаде негативно отношение към българите, потенциални емигранти във Великобритания, както и да помогне някои НПО да бъдат финансирани с 10 млн. евро от ЕС, което е проличало на дебата в „Червената къща“ на 6 ноември. Според Монов, препоръките на филма не се различават съществено от съществуващия план на социалното министерство.[5]

Последвали мерки[редактиране | редактиране на кода]

На 26 октомври журналистката Яна Бюрер Тавание разказва във вестник „Капитал“ за опита на изследователя Славка Кукова от Българския хелзинкски комитет и британски учители и рехабилитатори да отидат в Могилино, за да обучават екипа на дома как да се грижи за деца с такива увреждания и да занесат протеинови храни за захранване. Кукова твърди, че е получила принципното съгласие на зам. министъра Иванка Христова, но не и писмено, и че в последвало телефонно обаждане от МТСП са отрекли да имат правомощия над този дом. Директорката на „Св. Петка“ не допуска възпитателите до децата и обучението се извършва в съседно читалище само в теоретичната си част. [15]

В същия брой „Капитал“ публикува и текст на Славка Кукова, в който тя посочва, че има съгласието на Агенцията за социално подпомагане да разработи план за извеждане на децата от дома съвместно с неправителствени организации – доставчици на услуги за деца. Според Кукова интерес към роля в разрешаването на ситуацията в Могилино са проявили организациите „За нашите деца“, УНИЦЕФ, „Център за включващо образование“, фондация „Карин дом“ и английската фондация АРК.[16]

На 5 ноември министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на правосъдието Миглена Тачева и министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова посещават дома.[17] На последвалата пресконференция [18] е представен план за по-добра грижа за питомците на „Св. Петка“. На общата пресконференция с министрите на правосъдието и по европейските въпроси е обявено, че е предвидено актуализиране на оценките за състоянието на децата и младежите до 10 ноември, поетапното им извеждане в специализирани институции в центрове от семеен тип с цел да се осигури специализирана помощ от професионалисти и са проучени възможностите за връщането на децата в семействата им или за осиновяване. Обявено е, и че нов екип специалисти (кинезитерапевт, физиотерапевт, невролог и психолог) започва работа в дома от 10 ноември с цел осигуряване на по-добро обгрижване на децата и младежите.[18] МТСП предвижда и набиране на проектни предложения за алтернативни услуги за деца и младежи, настанени в специализирани институции.[18]. Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова изтъква, че неправителствените организации са най-естественият партньор на правителството за дългосрочно решаване на проблема.[18]

На последвала среща с посланика на Великобритания Стив Уилямс, министър Масларова подчертава, че развитието на алтернативните социални услуги за деца е приоритет на МТСП, което ще провежда дейност и за целенасочена работа с родителите чрез кампанията „Отговорното родителство“.[19]

На 6 ноември филмът „Изоставените деца на България“ е показан и в София, в центъра за култура и дебат „Червената къща“. На последвалата дискусия заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова обявява, че домът „Св. Петка“ ще бъде затворен, а децата – преместени в по-добри заведения или защитени жилища в по-големи населени места. Министърът на правосъдието Миглена Тачева съобщава, че Семейният кодекс ще бъде променен с цел ускоряване на процеса на осиновяване.[20] След излъчването на филма Славка Кукова публикува на сайта на БХК своя хронология за случващото се в дома, с акцент върху ролята на неправителствените организации в създаването на плана за преместване на децата.[21]

На 7 – 8 ноември 2007 г. представители на УНИЦЕФ посещава дома в с. Могилино; на 19 ноември 2007 г. УНИЦЕФ осигурява подкрепа за децата в дома в с. Могилино[22]

"...Британският документален филм „Изоставените деца на България“, излъчен по Би Би Си обрисува недопустимото състояние на децата в дома в с. Могилино. За пореден път става ясно, че спешни усилия незабавно трябва да се насочат към превенция на институционализацията и за подобряване на подкрепата за деца, лишени от родителска грижа.

УНИЦЕФ подпомага усилията на Агенцията за социално подпомагане за закриване на дома в партньорство с алианс от неправителствени организации. УНИЦЕФ обезпечава допълнителна грижа за децата в Могилино, осигурява индивидуална оценка и намирането на подходящо решение за всяко дете..."

На 7 ноември фондация „За нашите деца“ съобщава чрез сайта си, че изпраща педиатър, лекар и специалист по детско развитие в Могилино, за да дадат спешни препоръки на персонала на дома за по-качествена грижа за децата. Фондацията описва и проект „Първо децата“ в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, насочен към извеждането на децата в Русе.[23]

На 8 ноември министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова описва в своя блог посещението си в дома в Могилино.[24] Грънчарова пише, че се е убедила с очите си в добрите условия за живот на децата и че водеща австрийска фондация е отказала да подпомага дома, тъй като надвишавал очакванията им. Коментирано е, че служителките в дома са се чувствали излъгани от Кейт Блюит. Статията предизвиква много читателски коментари, от които голям брой както гневни, обиди, заплахи и клетви, така и мнения на умерени и подкрепящи читатели. Грънчарова отговаря на коментарите, че целта ѝ е да събере повече мнения и практично обсъждане по проблема, с идеи, виждания и конкретни предложения.[25]

На 13 ноември вестник „Новинар“ публикува, че остава неясно дали е проведена оценката за физическото, психическо и емоционалното здраве на децата от „Св. Петка“, обещана до 10 ноември. Според вестника общинският съвет на община Две могили все още не е взел решение за закриване на дома, а в миналото такова решение не е взимано, тъй като този акт би довел до загуба на работните места на персонала на „Св. Петка“. Статията споменава и че екип на фондация „За нашите деца“ вече прави оглед на дома.[26]

На 9 март 2008 г. президентът Георги Първанов реагира негативно спрямо филма: „Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал“.[27]

До края на май 2008, в рамките на проект „Първо децата“, Алианс от неправителствени организации под ръководството на фондация „За нашите деца“ осигурява качествена грижа за децата от дома в Могилино, подобрява храненето им и прави индивидуална оценка на всяко едно дете.[28]

На 15 септември 2008 г. в брифинг след посещението му в ДДУИ в с. Могилино и ДДЛРГ „Надежда“ в Русе президентът Георги Първанов констатира: „Аз помня добре кадрите от филма за Могилино и ги сравнявам с това, което видях вчера. Децата изглеждат по различен начин и то не е само защото се хранят сигурно по-добре. Грижата за тях сега е качествено различна.“.[29] С тези думи Първанов косвено признава, че храната и грижите за децата от Могилино преди излъчване на филма са били лоши.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 90 минути неподправен ужас DarikNews.bg 14 септември 2007 г.
  2. Изоставените деца на България, Иван Фишер, сп. „Обектив“, септември 2007 г.
  3. а б Екипът на Би Би Си подвел персонала в дома в Могилино bTV, 9 октомври 2007 г.
  4. а б в Интервю с Емилия Масларова „Инфо“ радио, 19 септември 2007 г.
  5. а б в Могилино по Би Би Си е като да снимаш само пияни англичани, в. „24 часа“, 13 ноември 2007 г.
  6. Have Your Say – Bulgaria's Abandoned Children BBC Four
  7. а б A Letter From the Director, Kate Blewett
  8. Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят, в. „Капитал“, бр. 42, 2007 г.
  9. Страница на филма в Гугъл видео
  10. Страница за дарения, tbact.org
  11. Bulgaria's Abandoned Children Trust
  12. Майки протестират срещу бездушието на държавата към децата с увреждания
  13. Майки поискаха оставките на министрите Масларова и Гайдарски
  14. Петиция на „Движение на българските майки“ и загрижени граждани
  15. Могилино: дневник, в. „Капитал“, бр. 43 2007 г.
  16. Могилино – възможно ли е сътрудничество между държавните ведомства и неправителствените организации, в. „Капитал“ бр. 43 2007 г.
  17. Съобщение на пресцентъра на МТСП
  18. а б в г Министър Масларова представи план за по-качествена грижа за децата и младежите в дома в Могилино
  19. Министър Емилия Масларова се срещна с посланика на Великобритания Стив Уилямс
  20. Държавни грижи се изсипаха върху децата в Могилино в. „Дневник“, 7 ноември 2007 г.
  21. Хронология на промяната в Могилино Славка Кукова, Български хелзинкски комитет
  22. www.unicef.bg
  23. Първите специалисти са на път за Могилино, за да оценят здравните грижи и храненето на децата forourchildren-bg.org, 7 ноември 2007 г.
  24. Блог на Гергана Грънчарова, 8 ноември 2007
  25. Блог на Гергана Грънчарова, читателски мнения
  26. Бавят закриването на дома в Могилино в. „Новинар“, 13 ноември 2007 г.
  27. www.mediapool.bg
  28. www.detebg.org
  29. www.president.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]