Ина Вълчанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ина Вълчанова
Родена 1953 г. (68 г.)
Професия писател, преводач, журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 2006 -
Жанр роман, драма
Известни творби „Потъването на Созопол“ (2008)
„Остров Крах“ (2016)
Награди награда за литература на Европейския съюз

Ина Вълчанова е българска писателка, преводачка и радиожурналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ина Вълчанова е родена през 1953 г. в София. Завършва специалност българска филология в Софийския държавен университет. Постъпва на работа в Българско национално радио в Програма „Христо Ботев“ отначало като журналист в редакция „Култура“, а после като драматург в Радиотеатъра. Работи върху литературни текстове на много най-изявени български писатели и драматурзи и преводни текстове, адаптирани за радио. Като редактор драматург печели български и международни награди – за радиоверсията на „Апокриф“ – голямата награда на фестивала „При Марулич“ (Хърватия) и втора награда на най-големия европейски фестивал „При Европа“ (авторски проект на Маргарита Младенова и Иван Добчев) и Голямата награда на фестивала „Осмата муза“ за „Трансферату“ (авторски проект на Младен Алексиев и Станимир Панайотов). Редактор е на единствената пиеса на Йордан Радичков, написана специално за радио („Добродушните смокове“, 1994).[1]

Ина Вълчанова е автор е на радиодраматизации по известни романи: „Малтийският сокол“ от Дашиъл Хамет, „Питър Пан“ от Джеймс Матю Бари, „1984“ от Джордж Оруел, „Москва-Петушки“ от Венедикт Ерофеев, „Джин“ от Ален Роб-Грийе, „Без кръв“ от Алесандро Барико, „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър, „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри и много други, както и на една кратка оригинална радиопиеса „Петнайсет минути размисъл“. Като автор работи и в областта на радиодокументалистиката. Превежда пиеси от френски и руски.[1]

Потъването на Созопол“ е нейният първи роман. Ръкописът му е номиниран в конкурса на фондация „Развитие“ (2006) и е издаден от „Сиела“ през февруари 2008 година. Сценарият, който написва по него заедно с режисьора Костадин Бонев, печели субсидия от НФЦ за пълнометражен филм, заснет през 2013 г.[1]. На следващата година журито на кинофестивала „Златна роза“ присъжда на филма награда за най-добър сценарий.[2]

Вторият ѝ роман, „Записки на свинята“, е публикуван през 2013 г. и е номиниран за наградата „Хеликон“.

Ръкописът на следващия ѝ роман, „Остров Крах“, през април 2016 г. печели наградата в литературния конкурс „Развитие[3] и няколко месеца по-късно книгата е отпечатана. В началото на 2017 г. тя е номинирана за Европейската литературна награда[4], която печели.[5] Италиански превод на книгата излиза в 2020 г. и получава положителни отзиви.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]