Институт за ръкописи на Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Институт за ръкописи на Азербайджан
съхраняване на ръкописи, архиви в Азербайджан
Əlyazmalar institutu.jpg
Основан 1986

Институтът за ръкописи на Азербайбжан е научен център на Азербайджанската национална академия на науките.

Намира се в историческа сграда на бившето руско мюсюлманско училище за момичета „Императрица Александра“.

Занимава се с научноизследователска, архивна и библиотечно-научна дейност, осъществява събиране, систематизация, проучване, превод и публикуване на средновековни ръкописи.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки за основаването на Института се появяват още през 1924 г., когато на азербайджанския Регионален конгрес, проведен в Баку, е прието решение за създаване на научна библиотека със специален отдел, посветен на древните ръкописи и редки книги. Първоначално библиотеката е в Изследователския съюз на Азербайджан, а по-късно е включена в Литературния институт „Низами“.

През 1950 г. към Националната академия на науките на Азербайджан е създадена Републиканска фондация за ръкопис, а през 1986 г. на основата на тази фондация е създаден Институтът по ръкописи на Националната академия на науките на Азербайджан. Институтът носи името на Мохамед Фузули от 1996 г.

Институтът по ръкописи има богата и рядка колекция ръкописи, обхващаща всички области на средновековните науки – медицина и астрономия, математика и минералогия, поетика и философия, теология и право, граматика, история и география, проза и поезия на азербайджански, турски, арабски и др.

В Института по ръкописи са събрани повече от 40 000 материала, от които около 12 000 са арабографски ръкописи, написани или пренаписани през IX – XX век. Освен това институтът е съхранил лични документи на видни дейци на науката и литературата на Азербайджан, живели през XIX-XX век, исторически документи, стари печатни книги, вестници и списания от предишни периоди, микрофилми и фотографии. Най-старият ръкопис в Института е Сура Ан-Ниса, написана на пергамент през IX век.

Копията на произведения като „Медицински закони“ на Абу Али Ибн Сина, „За хирургията и хирургическите инструменти“ и „Тридесетият трактат“ на Абул-Гасим аз-Захрави, „Хранителни продукти на Низамшах“, „Гюлшани-раз“ на шейх Махмуд Шабустари, „Диван” от Насими, „Бустан“ на Сади, са най-древните ръкописи, съхранени в Института по ръкописи.

В Института също така се поддържат най-ценни ръкописни произведения като „Варга и Гюлша“ от Юсиф Мада, „Юсиф и Зулейха“ от Сули Фагих.

През 2005 – 2017 г. 4 азербайджански ръкописа са включени в регистъра „Памет на света“ на ЮНЕСКО.

От януари 2015 г. Институтът по ръкописи е член на Асоциацията на международните ислямски ръкописи, която е създадена в Британския университет в Кеймбридж. (TIMA)

Структура[редактиране | редактиране на кода]

В Института по ръкописи има 11 отдели, лаборатория и др.

Научноизследователски отдели
  • Отдел за изследване на турски ръкописи
  • Отдел за изследване на арабски ръкописи
  • Отдел за изследване на персийски ръкописи
  • Отдел за изследване на лични архиви
  • Отдел за мултидисциплинарни и издадени книги
  • Отдел за международни отношения
  • Отдел за електронни ресурси
  • Отдел за научни фондове
  • Отдел за библиотечна и научна информация
  • Катедра по библиология и библиография
  • Научноизследователска лаборатория по хигиена и възстановяване
Други звена
  • Отдел за образование
  • Отдел за връзки с обществеността
  • Отдел „Счетоводство“
  • Отдел „Човешки ресурси“
  • Общ отдел

Институтът по ръкописи се занимава със събиране, систематизиране, съхраняване, каталогизиране, дигитализиране, библиографиране, проучване, въвеждане, популяризиране и публикуване на материалните образци (турски, персийски, арабски ръкописи, литографски книги, историко – археологически документи, лични архиви).

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

  • Директор: академик Теймур Керимли
  • Заместник-директори:
    • Паша Каримов – заместник-директор по науката
    • Айбениз Алиева-Кенгарли – заместник-директор по науката
    • Гурбан Гумбатов – заместник-директор по общи въпроси
  • Научен секретар: к.фил.н. Азизага Наджафов

Източници[редактиране | редактиране на кода]