Йоханес Урцидил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоханес Урцидил
Johannes Urzidil
Johannes Urzidil (1896-1970).jpg
Йоханес Урцидил ок. 1925 г.
Роден 3 февруари 1896 г.
Починал 2 ноември 1970 г. (74 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Чехословакия Чехословакия
Флаг на САЩ САЩ
Жанр роман, разказ, стихотворение, биография, есе
Награди Голяма австрийска държавна награда за литература (1964)
Награда Андреас Грифиус (1966)
Йоханес Урцидил в Общомедия

Йоханес Урцидил (на немски: Johannes Urzidil) е австрийско-чешко-американски писател и публицист, автор на романи, разкази, стихотворения, биографии и есета. Пише на немски и чешки.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Урцидил е роден през 1896 г. в Прага, тогава в Австро-Унгария.

Още през ученическите си години под псевдоним публикува през 1913 г. първите си стихотворения в излизащия на немски всекидневник „Прагер тагблат“. Сприятелява се с немскоезични писатели като Макс Брод, Франц Кафка и Франц Верфел и става редовен посетител на „Café Arco“ – средище на литературния „Пражки кръг“. Също така близко приятелство го свързва с чешки писатели и художници като Петър Безруч и с братята Йозеф и Карел Чапек.

От 1914 до 1918 г. – времето на Първата световна война – Урцидил следва германистика, славистика и история на изкуството в Немския унверситет в Прага (с кратко прекъсване поради военна служба през 1916 г.)

След края на войната става преводач в немското генерално консулство в Прага.[1] От 1918 г до 1939 г. е кореспондент на „Прагер тагблат“, а след 1921 г. сътрудничи на „Берлинел бьорзен курир“ и на пражкото издание „Бохемия“.

През 1919 г. в прочутата експресионистична поредица „Страшният съд“ на издателство „Курт Волф“ в Лайпциг излиза първата стихосбирка на Йоханес Урцидил „Падението на прокълнатите“ („Sturz der Verdammten“).

По времето на Първата чехословашка република наред с литературни текстове Урцидил публикува многобройни статии по въпроси на литературата, изкуството, историята и актуалната толитика. През 1930 г. излиза стихосбирката му „Гласът“ („Die Stimme“), а през 1932 г. – първата версия на обемистта му монография „Гьоте в Бохемия“ („Goethe in Böhmen“), чието второ преработено и разширено издание излиза през 1962 г.

След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, Урцидил като т.н. „неариец“ е уволнен от дипломатическа служба за Третия Райх, преустановена е и дейността му като кореспондент за немски медии.

През юни 1939 г., три месеца след навлизането на немските войски в Прага, Урцидил успява да се изплъзне от нацистките Нюрнбергски закони и да избяга със съпругата си еврейка в Италия, а оттам в Англия. През 1941 г. се преселва в САЩ, където при мизерни условия живее в Ню Йорк.

След войната Урцидил работи от 1951 г. за австрийския отдел на радиостанцията „Гласът на Америка“. Едва през 1955 г. успява да публикува две свои книги.

Наред с това пише многобройни статии и есета, често на тема Бохемия или върху писатели, които са му близки, напр. Гьоте, Щифтер, Кафка, но също Хенри Дейвид Торо и Уолт Уитман.

Към литературния му успех допринасят и редовни лекционни пътувания. При едно от тях през 1970 г. умира в Рим.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sturz der Verdammten, Gedichte, 1919
  • Die Stimme, Gedichte, 1930
  • Goethe in Böhmen, Monographie, 1932, 1962
  • Wenceslaus Hollar. Der Kupferstecher des Barock, Monographie, 1936
  • Zeitgenössische Maler der Tschechen: Josef Čapek, Emil Filla, Alfred Justitz, Václav Špála, Jan Zrzavý, Essays, 1936
  • Hollar, a Czech émigré in England, Monographie, 1942
  • Der Trauermantel, Erzählung, 1945
  • Über das Handwerk, Essay, 1954
  • Die verlorene Geliebte, Erzählungen, 1956, 1982
  • Die Memnonssäule, Gedichte, 1957.
  • Denkwürdigkeiten von Gibacht, Erzählung, 1958
  • Das Glück der Gegenwart. Goethes Amerikabild, Essay, 1958
  • Das große Halleluja, Roman, 1959
  • Prager Triptychon, Erzählungen, 1960
  • Das Elefantenblatt, Erzählungen, 1962
  • Geschenke des Lebens, Textauswahl, 1962
  • Amerika und die Antike, Essay, 1964
  • Entführung und sieben andere Ereignisse, Erzählungen, 1964
  • Da geht Kafka, Essays, 1965, 1966
  • Literatur als schöpferische Verantwortung, Essay, 1965
  • Die erbeuteten Frauen. Sieben dramatische Geschichten, Erzählungen, 1966, 2013[2][3]
  • Prag als geistiger Ausgangspunkt. Festansprache vom 21.10.1965 anläßlich des 80. Geburtstages von Erich von Kahler, Essay, 1966
  • Der lebendige Anteil des jüdischen Prag an der neueren deutschen Literatur, Essay, 1967
  • Bist du es, Ronald?, Erzählungen, 1968
  • Väterliches aus Prag und Handwerkliches aus New York, Autobiographische Texte, 1969
  • Die letzte Tombola, Erzählungen, 1971
  • Morgen fahr' ich heim. Böhmische Erzählungen, Erzählungen, 1971
  • Bekenntnisse eines Pedanten. Erzählungen und Essays aus dem autobiographischen Nachlaß, Autobiographische Texte und Essays, 1972
  • Život s českými malíři. Vzájemná korrespondence s Janem Zrzavým. Vzpomínky – texty – dokumenty, (Briefe, Essays und Dokumente, zum Teil tschechisch, zum Teil deutsch), 2003
  • O české a německé kultuře, Ferdinand Peroutka und Johannes Urzidil: Gespräche, 2008
  • HinterNational – Johannes Urzidil. Ein Lesebuch von Klaus Johann und Vera Schneider, 2010[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akten zur deutschen auswärtigen Politik : 1918 - 1945. Ser. B, 1925 - 1933 : Bd. 16. 1. Oktober 1930 bis 28. Februar 1931, S. 98
  2. Rezension von Volker Strebel in der Prager Zeitung
  3. Rezension von David Axmann in der Wiener Zeitung
  4. Rezension von Rüdiger Görner in der Neuen Zürcher Zeitung

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]