Карамбола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Averrhoa carambola
Общ вид
Листа
Цветове
Плодове




Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Oxalidales
семейство: Oxalidaceae
род: Averrhoa
вид: A. carambola Карамбола
Научно наименование
Уикивидове Averrhoa carambola
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Averrhoa acutangula
Averrhoa carambola в Общомедия
Карамбола
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 128 kJ (30 kcal)
Въглехидрати 6.73 g
      Захари 3.98 g
   Влакна 2.8 g
Мазнини 0.33 g
Белтъчини 1.04 g
Тиамин (B1) 0.014 mg (1%)
Рибофлавин (B2) 0.016 mg (1%)
Ниацин (B3) 0.367 mg (2%)
Пантотенова к-на (B5) 0.391 mg (8%)
Пиридоксин (B6) 0.017 mg (1%)
Фолиева к-на (B9) 12 μg (3%)
Витамин C 34.4 mg (38%)
Витамин Е 0.15 mg (1%)
Калций, Ca 3 mg (0%)
Желязо, Fe 0.08 mg (1%)
Магнезий, Mg 10 mg (3%)
Фосфор, P 12 mg (2%)
Калий, K 133 mg (3%)
Натрий, Na 2 mg (0%)
Цинк, Zn 0.12 mg (1%)
Манган, Mn 0.037 mg (2%)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]
Плодовете на карамбола.

Карамбола (Averrhoa carambola), понякога наричан и звезден плод, е вид дърво от семейство Oxalidaceae.[2]

То вечнозелено дърво е присъщо за Югоизточна Азия и Индия.[3][4] A. carambola е малко дърво, което расте до височина 5 – 12 метра, с розови до червени цветове. Цветовете са малки и с формата на камбанка, с пет венчелистчета, имащи белезникави краища. Дървото се отглежда в тропичните и полу-тропичните региони, заради ядливите му плодове и за медицински цели.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Карамбола е малко, бавно растящо вечнозелено дърво с къс дънер. Клоните му са увиснали, а дървото е бяло до червеникаво.[5] Има храстовидна форма, с много клони, съставящи широка и кръгла корона. Сложните листа са меки, зелени и спирално подредени около клоните. Перестите листа имат едно крайно листенце и от 5 до 11 почти срещуположни листенца, като всяко листо е 15 – 20 cm дълго, а 3,8 – 9-сантиметровите листенца са яйцевидно-продълговати на форма. Горната страна на листата е гладка, а долната е леко мъхеста и белезникава. Листенцата реагират на светлина и са склонни да се сгъват през нощта. Чувствителни са, също така, към резки удари, а когато се раздрусат се затварят. Нежните цветове изникват от мястото, където листата са захванати за клоните. Цветовете са подредени в малки купове по краищата на клоните или понякога за ствола, като всеки куп е захванат към дървото с червени стебла. Камбановидните цветове съставят хлабави съцветия, като всеки цвят е около 6 mm широк, с 5 венчелистчета, които имат огънати краища. Плодовете са ярки и с издължена форма, с дължина от 6,35 до 15 cm и около 9 cm широки. Имат тънка восъчна кора с жълто-оранжев цвят. Сочните плодове са жълти и хрупкави отвътре, когато са узрели, а напречното им сечение е с формата на звезда. Плодовете имат киселинен мирис, който варира от силен от слаб, а вкусът варира от много кисел то леко сладникав. Всеки плод може да има до 12 семена с дължина от 6 до 12,5 mm, които са плоски и кафяви. Някои култивирани сортове произвеждат плодове без семена.[6][7]

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Карамбола има няколко различни форми, различаващи се по вкус и форма – някои са много киселинни, други са сладки. Растението се отглежда основно в Малайзия и Тайван, но също и в малки концентрации в Тайланд, Израел, САЩ, Бразилия, Филипините, Китай, Австралия, Индонезия, Индия и други части на света с подобен климат. Има комерсиално значение в много от тези държави, тъй като се отглежда, заради ядливите му плодове.[8] Дървото може да цъфне и да даде плодове около година след покълването на семето. По-големите дървета могат да цъфтят целогодишно в тропичните зони, стига условията да са подходящи. Растението може да има цветове, неузрели и узрели плодове едновременно. При различни климатични условия карамбола обикновено цъфва през пролетта. Отглеждат се най-различни сортове, но повечето са избрани така, че да имат хубав плодов вкус и висока продукция на плодове, като всеки регион си има специфични сортове.[8] Плодовете често се използват за украса на коктейли и десерти.

Токсикология[редактиране | редактиране на кода]

Плодовете на карамбола са богати на оксалова киселина, която е отровна в голяма концентрация. Токсините на плода се филтрират от бъбреците, но у пациенти на диализа или страдащи от бъбречна недостатъчност могат да се проявят тежки симптоми, в малко случаи фатални, след пиене на сок от карамбола.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  2. ITIS Results of Search in every Kingdom for Scientific Name exactly for 'Averrhoa carambola'
  3. Carambola
  4. Avverhoa Carambola L.
  5. Author, L.D. Kapoor (1990), „CRC handbook of ayurvedic medicinal plants“, Boca Raton, Fla.: CRC Press, pp. 58, ISBN 0-8493-0559-4 
  6. http://www.ntbg.org/plants/plant_details.php?plantid=1377
  7. Editors, P.K. Warrier; Illustrations, R. Vasudevan Nair (2002), „Indian medicinal plants : a compendium of 500 species“, Madras: Orient Longman, pp. 224, ISBN 81-250-0301-0, https://books.google.com/books?id=GkBRXzpqD98C&pg=PA224&dq=Averrhoa+carambola+description 
  8. а б Ray, P.K. (2002), „Breeding tropical and subtropical fruits“, New Delhi: Narosa Pub. Pub. House, pp. 307 – 09, ISBN 3-540-42855-0, https://books.google.com/books?id=zKQPyovGnM4C&pg=PA307&dq=Averrhoa+carambola+description 
  9. CHANG, J.M., HWANG, S.J., KUO, H.T. et al. Fatal outcome after ingestion of star fruit (Averrhoa carambola) in uremic patients. Am J. Kidney Dis 35:189 – 193, 2000.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Averrhoa carambola“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.