Кирил Масленков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Масленков
български офицер
Роден: 12 май 1926 г.
Починал: 10 февруари 2016 г. (89 г.)

Кирил Захариев Масленков е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Масленков е роден на 12 май 1926 г. в град Рила. От 1941 г. е член на РМС, а от 1945 г. и на БКП. Първоначално е ятак, а после и партизанин в Рило-пиринския партизански отряд. Арестуван е през юли 1944 г. и прекарва в затвора до 9 септември 1944 г. След това се включва във войната срещу нацистка Германия в редиците на трети пехотен гвардейски народоосвободителен полк. През 1948 г. завършва Военното училище в София. След завършването е изпратен в поделение в Казанлък. Бил е командир на взвод към отдел „Специален“ на Министерството на народната отбрана. Изкарва тримесечен разузнавателен курс и започва работа във военното контраразузнаване. Изпратен в Западна Германия под прикритие като търговски представител. След предателство на негов агент е арестуван през 1958 г. През 1961 г. излиза от затвора и е експулсиран от ФРГ. След завръщането си е решено да бъде продължено прикритието му, за да не се разбира, че е агент и за това е назначен във „Външна търговия“, а по-късно и в апарата на ЦК на БКП (инструктор в отдел „Военен“ 3 декември 1965 – 25 октомври 1973 г.). В периода 6 септември 1971 – 25 октомври 1973 г. е секретар на партийния комитет на БКП в МВР.[1] От 1974 до 1990 г. е ръководител на отдел „Кадри“ към МВР.[2] През 1986 г. е съдебен заседател във Върховния съд на НРБ.[3] Има множество медали като орден „Георги Димитров“ (1986) и орден „Народна република България“ (1986) за принос във Възродителния процес.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „Георги Димитров“ (9 май 1986 г.),
  • 2 ордена „9.IX.1944“ II (29 декември 1959 г.) и III (7 септември 1948 г.) степен,
  • 2 ордена „Народна република България“ I степен (11 май 1976 г., 17 април 1986 г.),
  • орден „Народна република България“ II степен (31 август 1974 г.),
  • орден „Народна свобода 1941 – 1944“ (25 септември 1964 г.),

Звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик – от 1948
  • поручик
  • старши лейтенант от ДС – 1950
  • капитан от ДС – 7 април 1951
  • майор от ДС – 25 август 1954
  • подполковник от ДС – 9 август 1957
  • полковник от ДС – 14 август 1962
  • генерал-майор от ДС – 8 септември 1975
  • генерал-лейтенант от ДС – 6 септември 1984

Източници[редактиране | редактиране на кода]