Кръстю Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстю Киров
български офицер
Звание Полковник
Години на служба от 1886
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 6 пехотен полк
20 пехотен полк
26 пехотен полк
37 пехотен полк (БВ)
Командвания 13 пехотен полк (ПСВ)
1-ва бр. от 4 див. (ПСВ)
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Кръстю Киров Киров е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на дружина от 37 пехотен полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 13 пехотен полк (1915 – 1917) и 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстю Киров е роден на 1 март 1866 г. в Русе. На 8 октомври 1886 постъпва на военна служба. През 1887 година завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 9 випуск, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и с назначение в 6 пехотен търновски полк.[1] На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, през 1893 е назначен за взводен офицер във Военното училище[1], през 1894 е командирован за обучение в Академията на ГЮ в Торино, Италия, която завършва през 1897 г[2][3], като на 2 август 1896 г. е произведен в чин капитан.

През 1900 г. капитан Киров е назначен за командир на рота от 20 пехотен добруджански полк в Разград. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е майро Киров служи като командир на дружина от 26 пехотен пернишки полк, а през 1911 г. е началник на секция в канцеларията на военното министерство. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Кръстю Киров е командир на дружина от новосъздаденият 37 пехотен полк, който влиза в състава на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, с който взема участието във всички боеве на полка при Люлебургас и Чаталджа. За дейността си във войните е награден с 2 ордена. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 13 пехотен рилски полк (10 септември 1915 – 7 септември 1917), който влиза в състава на 7 пехотна рилска дивизия, преминава границата при Босилеград и участва в сраженията при Враня, Лесковац, Лебане, Гниляне и Гевгели. На 3 октомври 1916 взема участие в боевете при Серското поле, където полкът му губи една трета от състава си. През 1916 е произведен в чин полковник, а от 7 септември 1917 поема командването на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия, с която участва в Добруджа, а по-късно и на Южния фронт (Македония).[1] Бил е началник на отделение в Главната реквизиционна комисия.[4]

Запасният полковник от пехотата Кръстю Киров умира от сърдечен удар на 4 декември 1923 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вестник „Отечество“ – орган на съюза на запасните офицери, брой 160 (6 февруари 1924), стр. 2, статия „Един от многото“
  2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 120
  3. Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр. 2, се завръща в България преди да завърши, по независещи от него причини и е назначен за ротен командир в 20 полк
  4. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 97.
  5. В книгата на Здравко Тонев „Върхове на славата: книга за войните“, 1995, Съюз на независимите български писатели на стр. 127 погрешно е дадена датата 27 април (8 випуск)
  6. Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр.2 е 1 клас

Източници[редактиране | редактиране на кода]