Мария Корти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Корти
Maria Corti
Родена7 септември 1915 година
Починала22 февруари 2002 година (86 г.)
Професияписател, филолог
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Активен период1939 – 2002
Жанристорически роман, документалистика

Мария Корти (на италиански: Maria Corti) е италианска филоложка, литературна критичка и писателка в жанра исторически роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мария Корти е родена на 7 септември 1915 г. в Милано, Италия, в семейството на Емилио Корти и Селестина Голдони. Майка ѝ е пианистка и умира на 10 септември 1925 г ., когато Корти е 10-годишна. След смъртта ѝ, баща ѝ, който често отсъства от Милано и работи в Апулия, Южна Италия, я настанява в девически интернат за 5 години. След това учи в лицея в Милано и следва в Миланския университет. Получава степен по литература през 1936 г. с дипломна работа за средновековния латински език, и по философия с дипломна работа за философа-неокантианец Африкан Шпир.

Началото на академичната ѝ кариера е белязано от италианския фашизъм и е ограничена от закони, които забраняват на жените да заемат университетски или лицейски преподавателски длъжности. В периода 1939 – 1950 г. работи като учител в средно училище за ученици от 11 до 16 години в Бреша. Посвещава се на частно обучение и писане и е активна в антифашистки среди. В периода 1950 – 1962 г. преподава в лицея „Алесандро Волта“ в Комо, а след това в лицея „Чезаре Бекария“ в Милано. Преподава частично и в Университета в Павия от 1955 г. Заедно с работата си пише философски трудове и литературна критика.

През 1962 г. е назначена за преподавател по история на италианския език в Университета в Лече. Същата година е издаден първият ѝ роман „L'ora di tutti“ (Времето на всеки), исторически роман, чието действие се развива в Отранто.

През 1964 г. се завръща в Университета в Павия, където става постоянна преподавателка по история на италианския език до края на кариерата си. Там създава „школа Павия“ по филология и семиотика. В Павия основава фонда „Manoscritti di Autori Moderni“, обширен архив от ръкописи с автографи и други документи от италиански писатели от 19-ти и 20-ти век. Основава и редактира списанията „Strumenti critici“ (Критични инструменти) през 1966 г., „Alfabeta“ (Алфабета) през 1979 г. и „Autografo“ (Автограф) през 1984 г. Режисира сериалите „Nuova corona“ и „Studi Bompiani di Italianistica“.

През 1978 г. получава почетна степен „доктор хонорис кауза“ от университета в Женева, където преподава в периода 1975 – 1978 г.

Мария Корти умира от дихателна недостатъчност на 22 февруари 2002 г. в Милано, Италия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • L'ora di tutti (1962)
  • II ballo dei sapienti (1966)
    Балът на мъдреците, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Никола Иванов
  • Cantare nel buio (1981)
  • Voci del nord-est: Taccuino americano (1986)
  • II canto delle sirene (1989)
  • Otranto allo specchio, (1990)
  • Catasto magico (1999)
  • Storie (2000)
  • Le pietre verbali (2001)
  • La leggenda di domani (2007) – ръкопис от 1947 г.

Филология и литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • Studi sulla latinitià merovingia in testi agiografici minori (1939)
  • Studi sulla sintassi della lingua poetica avanti lo Stilnovo (1953)
  • Metodi e fantasmi (1969)
  • I metodi attuali della critica in Italia (1970) – с Чезаре Сегре
  • Entro dipinta gabbia: Tutti gli scritti inediti, rari e editi 1809 – 1810 di Giacomo Leopardi, (1972)
  • Princìpi della comunicazione letteraria (1976)
  • II viaggio testuale. Le ideologie e le strutture semiotiche (1978)
  • Beppe Fenoglio. Storia di un „continuum“ narrativo (1978)
  • Una lingua di tutti: Pratica, storia e grammatica della lingua italiana (1979) – с Емилио Манзоти и Флавия Равацоли
  • Dante a un nuovo crocevia (1981)
  • La felicità mentale: Nuove prospettive per Cavalcanti e Dante (1983)
  • Per filo e per segno: Grammatica italiana per il biennio, co-authored with Claudia Caffi (1989)
  • Storia della lingua italiana e storia dei testi (1989)
  • Percorsi dell'invenzione: Il linguaggio poetico e Dante (1993)
  • Ombre dal fondo (1997)
  • Un ponte tra latino e italiano (2002)
  • Scritti su Cavalcanti e Dante (2003)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Corti“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​