Направо към съдържанието

Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879 година

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Мемоар на българи от Македония“
Мемоарът на българи от Македония (4 страници)
Мемоарът на българи от Македония (4 страници)
Първо издание19 декември 1879 година г.
Оригинален езикбългарски
Жанрмемоар

Мемоарът на българи от Македония е обръщение към Великите сили от 19 декември 1879 година, подписано от 102 македонски българи, с което се иска създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.

Мемоарът е изпратен до представителите на Великите сили още преди свикването на Европейската комисия, във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. Това се случва скоро след края на Кресненско-Разложкото въстание.

В увода се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, грабежите, убийствата, насилията от страна на мюсюлманите, които са толерирани от държавата и оставяни свободно да се разхождат въоръжени до зъби. Иска се изработване в духа на член 23 от Берлинския договор на специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Тези правилници трябва да бъдат разгледани от Портата и съгласувани преди обявяването им и с една Европейска комисия. Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.

Великите сили трябва да направят необходимите постъпки за създаване от всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи – а именно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочее – на един вилает.[1]

Мемоарът не е датиран и датата му се узнава от вестник „Марица“ от 25 декември.[2] Сред подписалите Мемоара са Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други.[3]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 420, 478-482.
  2. Марица, ІІ, брой 146, 25 декември 1879, стр. 3.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 482.