Моника Маковей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моника Маковей
румънски адвокат, политик и евродепутат

Родена

Националност  Румъния
Образование Букурещки университет
Централноевропейски университет
Партия независим (2 септември 2014 г. – 9 юли 2015 г.)

Уебсайт monicamacovei.eu
Моника Маковей в Общомедия

Моника Луиза Маковей (на румънски: Monica Luisa Macovei), родена на 4 февруари 1959 г.) е румънски политик, адвокат и бивш прокурор, от 2009 г. член на Европейския парламент от Европейски консерватори и реформисти, а преди това член на Демократичната либерална партия (на румънски: Partidul Democrat-Liberal).[1][2] Тя е министър на правосъдието на Румъния от 2004 до 2007 г. в първото правителство на Калин Попеску-Търичану. На този пост тя провежда реформите в правосъдието, необходими за приемането на Румъния в ЕС.[3][4][5] Маковей участва като независим кандидат в президентските избори през 2014 г.[6]

Докато е министър, Маковей създава Национална дирекция за борба с корупцията, която се занимава с дела с материален интерес над 1 млн. евро или с хора на много високи позиции в държавата. Тя разследва всички политици, включително членове на правителството, и има специален орган, който се занимава със съдии и прокурори. Провежда много разследвания и мнозина, които изглеждат недосегаеми, са осъдени[7].

Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Моника Маковей завършва през 1982 г. Юридическия факултет на Букурещкия университет, а през 1994 г. завършва магистратура по право в областта на сравнителното конституционно право от Университета на щата Ню Йорк и Централния европейски университет. Маковей изнася лекции по право в Букурещкия университет и е автор на множество книги и статии на правни теми и на теми, свързани с човешките права.[8]

Межзу 1983 и 1997 г. Маковей е прокурор в комунистическия и посткомунистическия период на Румъния.[9] От 1997 до 2004 г. тя е адвокат в Букурещката адвокатска колегия.[10]

През 1997 г. Маковей получава Eisenhower Fellowships, чест, която се дава на „мъже и жени с изключителни приноси в средата на кариерата си и от които се очаква да заемат позиции на влияние и да направят промени“ в техните региони, страни или глобално.[11][12]

Министър на правосъдието[редактиране | редактиране на кода]

Маковей е назначена за министър на правосъдието през декември 2004 г. след неочакваната победа на Демократическата партия на Румъния с лидер Траян Бъсеску във втория тур на президентските избори срещу кандидата на Социалдемократическата партия Адриан Нъстасе. Победата на Бъсеску е определена от медиите в Румъния като „Оранжева революция“ с намек към събитията по това време в Украйна известни като Оранжева революция. Отпратката е още и към оранжевия цвят използван от победилата коалиция Алианс за справедливост и истина, в която се включват освен Демократическата партия и Националната либерална партия, която е водена от Калин Попеску-Търичану.[13] Роля за осигуряване на победата на Алианса за справедливост и истина имат и независими граждански организации и назначаването на Маковей се приема като признание за приноса им. Като активистка, която прекарва по-голямата част от кариерата си, застъпвайки се за съдебна реформа в Румъния, тя също е и в добра позиция да приложи мащабни реформи, както и да увеличи усилията срещу корупцита по високите етажи на властта, като и двете са изисквания за приемане в Европейския съюз на Румъния. Антикорупцията също е важна тема на румънските парламентарни и президентски избори провели се през 2004 г.

Кампания за президентски избори[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. Маковей се кандидатира за президент като независим кандидат, след като напуска Демократическата либерална партия, която подкрепя партийния и кмет на Сибиу Клаус Йоханис. Платформата, на която тя стъпва е основана на антикорупцията и законите, както и на действията и като министър на правосъдието и депутат.[14]

В първия тур на изборите през октомври Маковей получава 4,44 % от националния вот. Тя получава най-добри резултати в големите градове – Букурещ – 12 %, Клуж-Напока. 11, 87 %, Тимишоара – 9, 23%, Констанца – 8, 84 % и Яш – 10 %. Повече от 15 % от румънците, които гласуват в чужбина, гласуват за Маковей. Според последната, статистиката показва, че за нея гласуват най-вече хората между 18 и 35 години и тези с по-високо образование. Въпреки това нейното пето място на първия тур означава, че тя няма да участва на втория тур на изборите, за който се класират Йоханис и тогавашния министър-председател Виктор Понта.[15] Маковей подкрепя Йоханис на втория тур.[16]

В един момент на кампанията, Понта споменава, че Маковей е станала католичка.[17] Това е интерпретирано като опит да се каже, че тя не е напълно румънка, тъй като мнозинството румънци са православни християни. Маковей обвинява Понта и партията му, че използват нейната религия, за да атакуват кандидатурата ѝ с „ксенофобия, шовинизъм и нетолерантност“[18]

На 4 ноември 2014 г. след загубата на президентските избори Маковей казва, че ще опита да създаде нова политическа партия в Румъния.[15]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Маковей има редица противоречиви действия в Румъния като правосъден министър.[19] Медии и групи, подкрепящи Маковей, отбелязват, че вътрешната критика срещу нея от страна на местните медии и румънския парламент се увеличават значително след влизането на Румъния в Европейския съюз, когато политиците спират да се притесняват за последиците в Брюксел. Те също така смятат, че тези атаки произтичат от по-широк и много публичен конфликт между министър-председателя Попеску-Търичану и президента Траян Бъсеску, които разделя управляващата коалиция и допринася за разпадането на Алианса за справедливост и истина.[20][21] Маковей заявява, че атаките срещу нея от страна на политиците са „доказателство, че реформите са на правилен път“.[22][23]

Твърдения за злоупотреба с власт[редактиране | редактиране на кода]

Моника Макове е обвинявана няколко пъти в злоупотреба с власт в позицията на министър на правосъдието.[24] Един такъв случай се отнася до коментар, който тя прави по националната телевизия на Румъния. В този коментар тя казва, че репортерите нямат право да критикуват нея и действията ѝ като министър и че трябва да обърнат внимание на техните „собствени проблеми с румънското правосъдие“. Нейният коментар е насочен към директора на румънския вестник Зиуа, Сорин Рошча Стънеску, който отправя силни обвинения срещу Маковей, че е била сътрудник на комунистическата тайна полиция Секуритате.[25] Айдън Уайт, президента на Международната федерация на журналистите критикува думите на Маковей, казвайки че „На всеки журналист трябва да бъде гарантирана презумпцията за невинност, особено от министъра на правосъдието.“[26]

Стънеску и неговия колега Ръшван Съвълиук също смятат, че неправителствени организации подкрепят Маковей срещу румънския парламент и го правят защото получават финансиране от министерството на правосъдието или защото подкрепят противоречиви каузи, свързани с Маковей.[9][27]

През юни 2005 министър-председателят Попеску-Търичану търси намесата на Маковей в случай на корупция срещу председателя на Ромпетрол и важен член на Националната либерална партия Дину Патричиу. Според медиите Попеску-Търичану вика Маковей в неговия офис, за да се срещнат с Патричиу, който се оплаква относно процедурни проблеми и други аспекти, свързани с неговия случай. Маковей признава за срещата пред медиите, както и своята изненада, че министър-председателят е организирал срещата. Няма индикации, че Маковей е позволила срещата да повлияе на случая на Патричиу, който продължава да бъде разследван.[28][29][30][31]

Председателят на Висшия съвет на магистратите (ВСМ) съдия Флорика Бежинару обвинява Маковей в „политически полицейски стил“ на действие в опит да я накара да подаде оставка. Открива се, че Бежинару е работила за разузнаването на Секуритате по време на комунистическия период, фактор, който я лишава от правото да заема позиция във ВСМ. Бежинару признава, че е сътрудничила на Секуритате, но отхвърля твърденията, че е навредила на някого. Агенцията, натоварена с преглед на архивите на Секуритате, изчиства името на Бежинару относно сътрудничеството ѝ.[32]

На 14 март 2007 г. Маковей обвинява Главния секретар на правителството Раду Строе в незаконна промяна на текстове от закони между времето, в което са приети в парламента и когато са отпечатани на официалния монитор. Строе отхвърля твърденията.[33][34] Отделно от това медиите съобщават в същия ден, че Строе е наел личен съветник, който е разследван за укриване на данъци и връзки с организираната престъпност.[35] Строе освобождава съветника след тази новина. Попеску-Търичану публично подкрепя Строе срещу Маковей по време на скандала.[34]

Скоро след като Маковей става министър на правосъдието, някой медии твърдят, че съдебно дело относно собствеността на къща е решено по незаконен начин в полза на майката на Маковей. Маковей отхвърля всякакво участие в този случай.[36]

Работа като прокурор[редактиране | редактиране на кода]

Досие публикувано от офиса на Главния прокурор през 2008 г. обвинява Маковей в „повтаряща се небрежност при разглеждането на дела и повтарящи се забавяния при разрешаването на някои случаи“ докато е била прокурор до 1997 г. Маковей твърди, че никога не е виждала досието, но няма „нищо за криене“ от времето, когато е била прокурор.[37] Тя подава оставка от позицията на прокурор през 1997 г. след конфликт с главния прокурор Николае Кочинеску, който е бил освободен същата година от президента Константинеску за спиране на политически чувствителни разследвания.[38][39]

Дан Войкулеску, собственик на медия и лидер на Консервативната партия, представя през септември 2006 г. няколко заповеди за претърсване, подписани от Моника Маковей през 1984 г. като прокурор. Тези заповеди за претърсване често са използвани през комунистическия период в Румъния, за да позволят на прокурори или полицаи да претърсват без процес.[40]

Маковей отговаря, че заповедта, която Войкулеску е показал на пресата, е безполезна, тъй като няма нито дата, нито е регистрирана, така че не е валидна. На свой ред обвинява Войкулеску в използването на тактики в стила на службата за сигурност Секуритате, за да я обвинява, намеквайки за собственото минало на Войкулеску като сътрудник на тайната служба.[41][42] Войкулеску е един от най-големите критици на Маковей в парламента, докато тя е министър на правосъдието.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Моника Маковей израства в Букурещ като единствена дъщеря в семейството на адвоката Василе Гергеску и учителката Силвия Гергеску. Маковей е разведена и има едно дете – Раду.[43]

През април 2006 г. Маковей влиза в апартамента си и усеща мирис на битова газ. Възможно е да е от забравена да бъде затворена дюза. Полицията не открива никакво очевидно обяснение за инцидента, макар да съществува възможността това да е атака срещу нея. Пресата съобщава, че правителството не осигурява никаква специална охрана за нейния апартамент.[44]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MEPProfile. // EuropeanParliament. Посетен на 15 декември 2009.
  2. Daniel Daianu, exclus de pe lista PNL, Monica Macovei, inregimentata de PD-L, 2009-03-31. // www.zf.ro. Посетен на 15 декември 2009.
  3. About turn. // The Economist. 29 март 2007.
  4. Judicial reform pushed through in Romania ahead of EU accession, EUbusiness, 14 май 2006
  5. „www.mitchellorenstein.com“, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303223522/http://www.mitchellorenstein.com/wp-content/uploads/2012/07/Corruption_Case_Study_Draft_UPDATED.pdf, посетен 3 март 2016 
  6. „Who’s in the race for Romania’s presidential seat?“, архив на оригинала от 26 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140926184253/http://www.romania-insider.com/whos-in-the-race-for-romanias-presidential-seat/132002/, посетен 26 септември 2014 
  7. Георгиев, Огнян. Моника Маковей: „Ако изчистиш съдебната система, тя ще изчисти всичко друго“. // Капитал. 14 ноември 2014 г. Посетен на 9 май 2016 г.
  8. „Curriculum Vitae: Monica Luisa Macovei“, архив на оригинала от 20 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070220044202/http://www.just.ro/ministruCV.php?cv_lang=2, посетен 20 февруари 2007 
  9. а б Manipularea (Манипулацията), Ziua, 26 февруари 2007
  10. www.agerpres.ro
  11. „efworld.org“, архив на оригинала от 11 август 2016, https://web.archive.org/web/20160811120517/https://efworld.org/our-programs/international/ms-monica-luisa-macovei, посетен 11 август 2016 
  12. „www.efworld.org“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304034725/https://www.efworld.org/uploads/files/4268985180284734-monicamacovei.pdf, посетен 4 март 2016 
  13. Vivid Election Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.. 24 февруари 2005.
  14. www.balkaninsight.com
  15. а б „www.romania-insider.com“, архив на оригинала от 13 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141113010334/http://www.romania-insider.com/romanian-mep-monica-macovei-to-start-her-own-political-party/135077/, посетен 13 ноември 2014 
  16. „www.romaniajournal.ro“, архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129045733/http://www.romaniajournal.ro/iohannis-fails-to-entail-udmr-support-yet-meets-macovei-half-way/, посетен 29 ноември 2014 
  17. activenews.ro
  18. epochtimes-romania.com
  19. A Controversial Minister: Monica Macovei: ZIUA
  20. Bulgaria unhappy with 'arbitrary' EU corruption monitoring, EUobserver, 15 февруари 2007
  21. Miting de sprijin pentru Monica Macovei, BBC Romanian Service, 27 февруари 2007
  22. Monica Macovei susţine că „minciunile lansate la adresa sa şi disperarea unor politicieni confirmă că reforma este pe drumul cel bun“, от Ştiri juridice, Drept Online, 19 февруари 2007
  23. BBCRomanian.com
  24. Ministrul anti-Justiţie Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.,Ziua, 20 януари 2007
  25. S. R. Stanescu: Am colaborat cu Securitatea. //
  26. „International Federation of Journalists“, архив на оригинала от 12 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070712091035/http://www.ifj.org/default.asp?index=4562&Language=EN, посетен 12 юли 2007 
  27. Oculta (The Occult), Ziua, 26 февруари 2007
  28. „www.jurnalul.ro“, архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129060819/http://jurnalul.ro/articol_70171/does_tariceanu_quit_.html, посетен 29 ноември 2014 
  29. „www.jurnalul.ro“, архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129060816/http://jurnalul.ro/articol_70350/president_traian_basescu_showed_the_media_the_note_pm_calin_popescu_tariceanu_sent_him.html, посетен 29 ноември 2014 
  30. Adevarul[неработеща препратка]
  31. Tariceanu despre intalnirea din 2005 cu Macovei si Patriciu: Nu am procedat corect – Realitatea TV – Politică
  32. Florica Bejinaru o acuză pe Monica Macovei de poliţie politică Архив на оригинала от 2007-01-15 в Wayback Machine., Gardianul, 6 септември 2006
  33. Macovei, încolţită (Macovei, cornered), Evenimentul Zilei, 15 март 2007
  34. а б Macovei, criticată dur de Tăriceanu, Evenimentul Zilei, 15 март 2007
  35. Romanian Government Hires Shady Characters, Evenimentul Zilei, 14 март 2007
  36. Casa Monicăi, povestea completă (Monica's house, the whole story), Cotidianul
  37. Parchetul General a publicat mapa profesionala a Monicai Macovei (The Prosecutor's Office has published the professional dossier of Monica Macovei), HotNews.ro, 14 януари 2008
  38. www.rferl.org
  39. sar.org.ro
  40. "Felix" a scos din „dosarul“ Macovei o perchezitie in alb. Pentru Securitate? Архив на оригинала от 2012-07-17 в Archive.is, Kappa.ro, 28 септември 2006
  41. Macovei il acuza pe Voiculescu de gesturi securistice Архив на оригинала от 2006-09-28 в Wayback Machine., Ziarul Financiar, 28 септември 2006
  42. The Centre for SouthEast European Studies
  43. www.decatorevista.ro
  44. Monica Macovei in pericol fizic – stiri Actualitate – 9AM

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Румъния“         Портал „Румъния    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Monica Macovei“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.