Морски бозайник

Морски бозайници

Морските бозайници са животни от клас бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри, бели мечки и дори един вид прилепи. Тя не представлява обособен таксон, а има полифилетичен характер в резултат на конвергентна еволюция – различните представители нямат общ предшественик.

Исторически сведения

Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато Аристотел описва, че делфините раждат малки, които се хранят с мляко от майката. През Средновековието наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с митовете и суеверията. Така например в „Historia Animalium“ (1551–1558) от Конрад Геснер, носорогът и тюлените са описани и илюстрирани, редом с еднорога. Романът Моби Дик (1851) от Херман Мелвил, съчетава подробни природонаучни наблюдения, с упорити заблуди, като тази, че „китът е риба“.

Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на генетиката, териологията, етологията, екологията, океанографията и други научни дисциплини.

Видов състав

• Морски бозайници (не са таксономична група)
  • Разред Китоподобни (Cetacea)
    • Подразред Беззъби китове (Mysticeti)
      • Семейство Гладки китове (Balaenidae)
        • Род Balaena
          • Гренландски кит
        • Род Eubalaena
          • Бискайски кит
          • Японски кит
          • Южен кит
      • Семейство Ивичести китове (Balaenopteridae)
        • Подсемейство Balaenopterinae
          • Син кит
          • Ивичест кит на Брюде
          • Малък ивичест кит
          • Финвал
          • Сейвал
          • Южен малък ивичест кит
        • Подсемейство Megapterinae
          • Гърбат кит
      • Семейство Сиви китове (Eschrichtiidae)
        • Сив кит
      • Семейство Neobalaenidae
        • Малък гладък кит
    • Подразред Зъбати китове (Odontoceti)
      • Семейство Делфинови (Delphinidae)
        • Обикновен делфин
        • Афала
        • Косатка
        • Обикновена гринда
      • Семейство Нарвали (Monodontidae)
        • Нарвал
        • Белуга
      • Семейство Морски свине (Phocoenidae)
        • Морска свиня (муткур)
      • Семейство Кашалоти (Physeteridae)
        • Кашалот
      • Семейство Кашалоти джуджета (Kogiidae)
        • Кашалот джудже
        • Кашалот пигмей
      • Семейство Клюномуцунести китове (Ziphiidae)
        • Южен черен кит
        • Северен черен кит
        • Тасманов кит
        • Северен бутилконос кит
      • Надсемейство Речни делфини (Platanistoidea)
        • Семейство Iniidae
          • Амазонски речен делфин
        • Семейство Lipotidae
          • Китайски речен делфин
        • Семейство Platanistidae
          • Южноазиатски речен делфин
        • Семейство Pontoporiidae
          • Лаплатски речен делфин
  • Разред Сирени (Sirenia)
    • Семейство Морски крави (Dugongidae)
      • Дюгон
    • Семейство Ламантини (Trichechidae)
      • Амазонски ламантин
      • Африкански ламантин
      • Карибски ламантин
  • Разред Хищници (Carnivora)
    • Подразред Перконоги (Pinnipedia)
      • Семейство Моржови (Odobenidae)
        • Морж
      • Семейство Ушати тюлени (Otariidae)
        • Подсемейство Морски котки (Arctocephalinae)
        • Подсемейство Морски лъвове (Otariinae)
      • Семейство Същински „безухи“ тюлени (Phocidae)
    • други морски хищници (не са таксономична група)
      • Семейство Порови (Mustelidae)
        • Морска видра
        • Котешка видра
      • Семейство Мечкови (Ursidae)
        • Бяла мечка

Екология

Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:

• китоподобните и сирените са изцяло водни животни и не могат да напускат морето;
• перконогите са полуводни – те прекарват повечето време във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене;
• морските видри и белите мечки са по-слабо адаптирани към воден начин на живот, те влизат в морето основно, за да си набавят храна.

Храната на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове, като бялата мечка, се хранят и с други бозайници.

Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значенито им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Разпространение

Морските бозайници не са разпределени равномерно в световния океан. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена соленост, дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на океански течения. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.

Пагофилните бозайници зависят от наличието и разпространението на океанския лед.

В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са еволюирали като ендемити:

• черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus);
• черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и
• реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).

И трите подвида са в категорията на застрашените видове в Черно море, внесени в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Опазване

Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното измиране на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени.

Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване пречи на животните, които използват ехолокация, а глобалното затопляне застрашава техните хабитати в полярните области.

Делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на Европейския съюз и други. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.

Лов на китове

Ловът на китове е улов на китоподобни, с търговска или научна цел. Основната цел на промишления лов е добивът на китова мас и месо от кит за консумация. През 2019 г., след 30-годишно прекъсване, Япония издава разрешение за промишлен улов на 52 малки ивичести кита, 150 ивичести кита на Брюде и 25 сейвала – общо 227 морски бозайника.

Наблюдение

Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени хабитати. Наблюденията се извършват с научна, образователна и/или развлекателна цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на 1940-те години, когато студенти от океанографския институт „Скрипс“ (Scripps Institution of Oceanography) излизат да наблюдават сив кит.