Морски бозайник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плуващ гърбат кит
Гърбат кит (Megaptera novaeangliae), представител на инфраразред Китоподобни от разред Чифтокопитни
Тюлен с тъмни петна, светлосив корем и тъмносив гръб, лежащ върху камъни, с разтворена уста, показваща остри зъби
Леопардов тюлен (Hydrurga leptonyx), представител на надсемейство Перконоги от разред Хищници

Морските бозайници са водни бозайници, обитаващи и изхранващи се в морски екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри, бели мечки и дори един вид прилепи. Тя не представлява обособен таксон или системна група, а има полифилетичен характер в резултат на конвергентна еволюция, като различните представители нямат общ предшественик.

Степента на адартиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници. Китоподобните и сирените са изцяло водни животни и не могат да напускат морето. Перконогите са полуводни - те прекарват повечето време във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене. Обратно, морските видри и белите мечки са много по-слабо адаптирани към воден начин на живот. Храната на морските бозайници също е много разнообразна - някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове - и други бозайници. Макар броят на морските бозайници да е малък, в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значенито им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното изчезване на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени. Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Разрушаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване, например, се отразява зле на използваната от някои животни ехолокация, а глобалното затопляне се отразява на цялостната среда в полярните области.