Морски бозайник
|
Морските бозайници са животни от клас бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри, бели мечки и дори един вид прилепи. Тя не представлява обособен таксон, а има полифилетичен характер в резултат на конвергентна еволюция – различните представители нямат общ предшественик.
Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]
Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато Аристотел описва, че делфините раждат малки, които се хранят с мляко от майката. През Средновековието наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с митовете и суеверията. Така например в „Historia Animalium“ (1551–1558) от Конрад Геснер, носорогът и тюлените са описани и илюстрирани, редом с еднорога. Романът Моби Дик (1851) от Херман Мелвил, съчетава подробни природонаучни наблюдения, с упорити заблуди, като тази, че „китът е риба“.[1]
Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на генетиката, териологията, етологията, екологията, океанографията и други научни дисциплини.[1]
Видов състав[редактиране | редактиране на кода]
- Морски бозайници[2] (не са таксономична група)
- Разред Китоподобни (Cetacea)
- Подразред Беззъби китове (Mysticeti)
- Семейство Гладки китове (Balaenidae)
- Род Balaena
- Род Eubalaena
- Семейство Ивичести китове (Balaenopteridae)
- Подсемейство Balaenopterinae
- Подсемейство Megapterinae
- Семейство Сиви китове (Eschrichtiidae)
- Семейство Neobalaenidae
- Семейство Гладки китове (Balaenidae)
- Подразред Зъбати китове (Odontoceti)
- Семейство Делфинови (Delphinidae)
- Семейство Нарвали (Monodontidae)
- Семейство Морски свине (Phocoenidae)
- Морска свиня (муткур)
- Семейство Кашалоти (Physeteridae)
- Семейство Кашалоти джуджета (Kogiidae)
- Семейство Клюномуцунести китове (Ziphiidae)
- Надсемейство Речни делфини (Platanistoidea)
- Семейство Iniidae
- Семейство Lipotidae
- Семейство Platanistidae
- Семейство Pontoporiidae
- Подразред Беззъби китове (Mysticeti)
- Разред Сирени (Sirenia)
- Семейство Морски крави (Dugongidae)
- Семейство Ламантини (Trichechidae)
- Разред Хищници (Carnivora)
- Подразред Перконоги (Pinnipedia)
- Семейство Моржови (Odobenidae)
- Семейство Ушати тюлени (Otariidae)
- Подсемейство Морски котки (Arctocephalinae)
- Подсемейство Морски лъвове (Otariinae)
- Семейство Същински „безухи“ тюлени (Phocidae)
- други морски хищници (не са таксономична група)
- Подразред Перконоги (Pinnipedia)
- Разред Китоподобни (Cetacea)
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:[3]
- китоподобните и сирените са изцяло водни животни и не могат да напускат морето;
- перконогите са полуводни – те прекарват повечето време във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене;
- морските видри и белите мечки са по-слабо адаптирани към воден начин на живот, те влизат в морето основно, за да си набавят храна.
Храната на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове, като бялата мечка, се хранят и с други бозайници.[3]
Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значенито им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Морските бозайници не са разпределени равномерно в световния океан. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена соленост, дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на океански течения. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.[2]
Пагофилните бозайници зависят от наличието и разпространението на океанския лед.[2]
В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са еволюирали като ендемити:[4]
- черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus);
- черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и
- реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).
И трите подвида са в категорията на застрашените видове в Черно море, внесени в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Опазване[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното измиране на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени.
Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване пречи на животните, които използват ехолокация, а глобалното затопляне застрашава техните хабитати в полярните области.
Делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на Европейския съюз и други. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.[4]
Лов на китове[редактиране | редактиране на кода]
Ловът на китове е улов на китоподобни, с търговска или научна цел. Основната цел на промишления лов е добивът на китова мас и месо от кит за консумация. През 2019 г., след 30-годишно прекъсване, Япония издава разрешение за промишлен улов на 52 малки ивичести кита, 150 ивичести кита на Брюде и 25 сейвала – общо 227 морски бозайника.[5]
Наблюдение[редактиране | редактиране на кода]
Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени хабитати. Наблюденията се извършват с научна, образователна и/или развлекателна цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на 1940-те години, когато студенти от океанографския институт „Скрипс“ (Scripps Institution of Oceanography) излизат да наблюдават сив кит.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Perrin, William F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. Elsevier, 2008. p. 1294. (на английски)
- ↑ а б в Jefferson, Thomas A et al. Marine Mammals of the World. FAO Species Identification Guide. FAO and UNEP, 1994. ISBN 92-5-103292-0. p. 320. (на английски)
- ↑ а б Марков, Георги. Бозайници. Второ основно преработено издание. София, Наука и изкуство, 1988. с. 303.
- ↑ а б Делфините, морето и общото ни бъдеще (листовка). // Министерство на околната среда и водите на Република България. с. 2. Посетен на 24.06.2019.
- ↑ Japan resumes commercial whaling after 30 years. // BBC News, 01.07.2019. Посетен на 04.01.2019. (на английски)