Мохамед ал-Хорезми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мохамед ал-Хорезми
хорезмийски учен
Мохамед ал-Хорезми 
Роден: около 780
Хорезъм
Починал: около 847  (на около 67 години)

Мохамед ибн Муса ал-Хорезми (на арабски: محمد بن موسى الخوارزمي, [Мухаммад ибн Муса ал-Хуразми]) е хорезмийски математик, астроном и географ, работил през по-голямата част от живота си в Багдад. Роден е през 780 или 785 година в Хорезъм, умира около 840 година. Получава прозвището „ал-Хорезми“ от името на родния си град. Често е наричан „баща на алгебрата“. Неговото име носят и днешните алгоритми.

Ал-Хорезми живее през периода на управление на Абасидите, по времето на халифа ал Мамун, който му поверява управлението на образованието. Той също го изпраща на научна експедиция в днешен Афганистан. Смята се, че Ал-Хорезми поставя основите на алгебрата и запознава света с индийските цифри. Неговата книга „Алгебрата и уравненията“ е първата от този вид. В момента ръкописа на тази книга се намира в Оксфорд. След превеждането на книгата на латински, тя става като основа за развитието на алгебрата в Европа.

Биография[редактиране | edit source]

Сведенията за живота на Мохамед ал-Хорезми за оскъдни и често идват от източници, съставени дълго след смъртта му. Периодът, в който работи, показва, че вероятно е роден около 780 година. Както сочи неговото прозвище, а и според писалия през 10 век Ибн ал-Надим, той е роден в Хорезъм, ираноезична област в Централна Азия, която в началото на 8 век става зависима от Арабския халифат, но местните владетели запазват значителна самостоятелност. Макар Ал-Хорезми често да е наричан персиец,[1][2][3] персийският език навлиза в Хорезъм няколко века по-късно.

Живелият през втората половина на 9 век историк Мохамед ибн Джарир ал-Табари нарича Ал-Хорезми Мохамед ибн Муса ал-Хорезми ал-Маджуси ал-Катрабули (محمد بن موسى الخوارزميّ المجوسـيّ القطربّـليّ). Прозвището Ал-Катрабули вероятно покзва връзка с Катрабул, лозарска местност близо до Багдад.[4] Прозвището Ал-Маджуси сочи, че предците на Ал-Хорезми или самият той е зороастриец.[1] В предговора на своята „Алгебра“ Ал-Хорезми се описва като мюсюлманин, така че, ако е бил зороастриец, той приема исляма в сравнително ранна възраст.[1] Някои автори оспорват значението на тези две прозвища, смятайки, че те се отнасят за друг човек, като в преписите на оригинала е пропуснат съюза "и".[5]

Мохамед ал-Хорезми пише своите трудове в Багдад, който при управлението на Абасидите се превръща в най-важния стопански и културен център на Ислямския свят. Не е известно точно кога Ал-Хорезми се устантовява в Багдад, но основните си книги той пише между 813 и 833 година, докато работи в създадения от халифа Ал-Мамун книжовен център Байт ал-Хикма. Там той има достъп до по-стари съчинения в областта на природните науки и математиката, включително правени на място преводи от гръцки и санскритски първоизточници.

Приноси[редактиране | edit source]

Приносите на Ал-Хорезми в математиката, географията, астрономията и картографията стават основа за революция в алгебрата и тригонометрията. Неговият систематичен подход към решаването на линейни и квадратни уравнения поставят началото на алгебрата, самото име на която произлиза от заглавието на неговата книга от 830 година „Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане“ (الكتاب المختصر في حساب الجبر والمقابلة, ал-китаб ал-мухтасар фи хисаб ал-джабр уал-мукабала).

„За смятането с индийски цифри“, написана около 825 година, дава начало на разпространението на арабските цифри в Близкия Изток, а с превеждането ѝ на латински като „Algoritmi de numero Indorum“ - и в Европа. Латинизираната форма на името Ал-Хорезми, Алгоритми, става основа на думата „алгоритъм“.

Ал-Хорезми систематизира и коригира географските сведения на Клавдий Птолемей за Африка и Близкия Изток. В една от основните си книги, озаглавена „Книга за образа на Земята“ („Китаб сурат ал-ард“), той представя координатите на много места, базирани на данните на Птолемей, но с подобрени стойности за много области от Средиземноморието, Азия и Африка.

Ал-Хорезми пише и за различни устройства, като астролабията и слънчевите часовници. Той взима участие в голям проект, иницииран от халифа Ал-Мамун, в рамките на който 70 географи се опитват да определят обиколката на Земята и да съставят карта на света.[6]

Алгебра[редактиране | edit source]

Страница от „Китаб ал-джабр“

В книгата си „Китаб ал-джабр уал-мукабала“ (Книга за приведението и двустранното отнемане) ал-Хорезми показва нови начини за решаване на математически задачи с помощта на правилата и теоремите на алгебричната система, като това е първата книга в света, посветена изцяло на алгебрата. Книгата е написана през 830 година и е преведена на латински през 1145 година. Книгата е преведена на английски език от ориенталиста Фредерик Розен и публикувана под името „The Algebre Muhammed Bin Musa“ през 1831 година в Лондон. В труда са описани методи за решаване на много практични задачи. В първата глава са обяснени начините на решаване на шест различни уравнения от първа и втора степен:

x2 = a
x2 = bx
ax = b
x2 + ax = b
x2 + b = ax
x2 = ax + b

Във втората глава Хорезми предоставя решенията за умножение на биномни формули от вида (a ± x) и (b ± x). В третия раздел са обяснени по два метода за решаване на непълни квадратни уравнения. Единият е геометрически и днес е известен като „графичен метод за решаване на квадратни уравнения“. Това решение е първият опит за свързване на алгебрата с геометрията. В следващия раздел Хорезми показва как се намират произведенията на уравнения с едно неизвестно и как се разлага на множители. Обяснени са формулите от вида на (x + a)(x + b), (x + a)(x - b) и други. В книгата Хорезми описва и действия като:

a.\sqrt{b} = \sqrt{a^2.b}

\sqrt{a}.\sqrt{b} = \sqrt{a.b}

В петия раздел на книгата са описани някои задачи, които не могат да се решат чрез алгебрични действия от вида на:

  • разделете числото 10 така, че сборът на квадратите на двете резултатни числа да е 58;
  • разделете числото 10 така, че разликата на квадратите на двете резултатни числа да е 40;

В книгата има и допълнителна глава, в която е обяснено как се решават някои задачи, актуално по онова време, относно строеж на канали и сгради, алгебрични решения на сметки, формули за държавно счетоводство, формули за нуждите на наследственото право според Корана и други.[7]

Аритметика[редактиране | edit source]

Астрономия[редактиране | edit source]

Тригонометрия[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Други области[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Toomer 1990.
  2. ((en)) Hogendijk, Jan P.. al-Khwarzimi. // Pythagoras 38 (2). 1998. с. 4-5.
  3. ((en)) Oaks, Jeffrey A.. Was al-Khwarizmi an applied algebraist?. // University of Indianapolis. Посетен на 20 май 2008.
  4. ((en)) Morony, Michael G.. Iraq After the Muslim Conquest. 1984. ISBN 1593333153. с. 145.
  5. ((en)) Rashed, Roshdi. al-Khwārizmī's Concept of Algebra. // Zurayq, Qusṭanṭīn и др. Arab Civilization: Challenges and Responses : Studies in Honor of Constantine K. Zurayk. SUNY Press, 1988. ISBN 0887066984. с. 108.
  6. ((en))  al-Khwarizmi. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica. Посетен на 30 май 2008.
  7. Йълдъз, Календер и др. Видни мюсюлмани в науката. София, Издателство „Брадър“; Заман, 2009. ISBN 978-954-9480-05-4.
Цитирани източници
  • ((en)) Toomer, Gerald. Al-Khwārizmī, Abu Jaʿfar Muḥammad ibn Mūsā. // Gillispie, Charles Coulston. Dictionary of Scientific Biography. Vol. 7. New York, Charles Scribner's Sons, 1990. ISBN 0-684-16962-2.