Атинска агора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Музей на Древната агора)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атинската агора и църквата на Светите Апостоли

Древната агора на Атина от класическия период е най-известният пример на древногръцка агора. Разположен е на северозапад от Акрополаи граничи на юг с хълма на Ареопага и на запад с хълма Колонос (Agoraios Kolonos), известен също като Пазарния хълм.[1] Основното предназначение на агората е било за търговия и публични събирания. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите данни показват, че мястото е населено от хората по време на късния неолит, около 3000 г. пр. Хр. Намерени са парчета керамика в кладенци и ями. По време на по-късния еладски и микенски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.) и желязната епоха (1100 – 700 г. пр. Хр.) тук е имало гробище отначало с гробници-толоси и камерни гробници и по-късно със седящи погребения или погребения в ями. Имало е малко селище по време на геометричния период. По мнението на много изследователи, решението тук да бъде градският площад е взето през VI век пр. Хр. по времето на Солон[3]..

Сгради и структури[редактиране | редактиране на кода]

План на атинската агора към V век пр.Хр. С пунктир е означен пътят на процесията по време на Панатенеите
1 – Перистилен вътрешен двор
2 – Монетен двор
3 – Деветструен фонтан
4 – Южна стоа I (на гръцки: Νότια Στοά)
5 – Еакион
6 – Стратегий (на гръцки: Στρατήγιον (αρχαία Αθήνα))
7 – Колонос Агорски (на гръцки: Αγοραίος Κολωνός)
8 – Толос
9 – Плочи
10 – Монумент на херосите-епоними
11 – Стар булевтерион
12 – Нов булевтерион
13 – Храм на Хефест
14 – Храм на Аполона Патроос
15 – Стоа на Зевс Елевтерион
16 – Олтар на дванадесетте богове
17 – Царска стоа
18 – Храм на Афродита Урания
19 – Стоа на Хермес
20 – Стоа Пойкиле

На агората се намирали Толосът – кръгла постройка, където се хранели пританите и официалните гости и в която се пазело свещеното огнище на града; булевтерионът, където заседавал Съветът на Петстотинте; храмът на Аполон Патроос; храмът на Великата майка, построен в края на V в. пр. н. е. на мястото на първия булевтерион; стоа на Зевс Елевтериос, наричан също Царският портик. На известно разстояние на изток се издигал олтарът на Дванадесетте богове. Към средата на V в. пр. н. е. на хълма започнали строеж на храма на Хефест. Пред булевтериона се издигали статуите на херосите-епоними на филите. В центъра на площада скулптурната група на Тираноктоните (тираноубийците) от Антенор и по-късно скулптура от Критий и Незиотес заемали мястото, където по времето на Пизистрат ставали тържествата по случай Големите Дионисии. На юг се издигали сградата на едно съдилище, един портик и две чешми, на север – „Шареният портик“ (Стоа Пойкиле), чиято вътрешност била украсена с картини от Микон („Амазономахия“), от Полигнот („Обсадата на Троя“) и от Панен (или Панайнос) („Битката при Маратон“)[4].

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите разкопки на агората са започнати през 1931 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (на английски: American School of Classical Studies at Athens, ASCSA) и продължават и до наши дни [5]

През 1950-те години в източния край на агората е реконструирана Стоата на Атал от елинистичния период и днес служи за музей и като място за офиси и съхранение на екипа археолози.[6]

Разработен е виртуален модел – съвместно дело на ASCSA и фондацията Foundation of the Hellenic World, който може да се наблюдава с различни методи (3d видео, VR представление в реално време, Google Earth 3d модели).[7]

Поглед от Акропола към музея

Музей на древната агора[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на древната агора се намира в Стоата на Атал, реконструирана сграда от около 150 г. пр.н.е. Характерната черта на музея е, че всички експонати са тясно свързани с Атинската демокрация, защото агората била фокусът на обществения живот на града.

Стоата, построена от Атал II Филаделф, е открита по време на разкопки на Агората, ръководени от Гръцкото археологическо дружество между 1859 и 1902 г. През 1953 – 1956 г. е реконструирана, за да съхранява находките. През 1957 г. гръцката държава поема отговорност за управлението и сигурността на музея и археологическата площадка.

Колекцията на музея включва[8]:

  • находки от кладенци, наноси, погребения, работилници и светилища (IV хилядолетие пр.н.е. – 7 век пр.н.е.)
  • глинени, бронзови, костни, стъклени изделия и изделия от слонова кост (6 век пр.н.е. – 3 век)
  • скулптури (6 век пр.н.е. – 3 век пр.н.е.)
  • монети (6 век пр.н.е. – 1831 г.)
  • керамика (6 век пр.н.е. – 6 век)
  • надписи (5 век пр.н.е. – 2 век)
  • предмети от обществения живот (5 – 2 век пр.н.е.)
  • глинени лампи (7 век пр.н.е. – XI век)
  • предмети, намерени в дълбоки кладенци (10 – 1 век пр.н.е.)
  • керамика от византийския период и турската окупация (10 – 12 и 17 век)
  • колекция от амфори (6 век пр.н.е. – византийски времена)
  • скулптури от перистила на стоата (5 век пр.н.е. – 3 век)
  • скулптури и архитектурни части от горната стоа.

Най-важни в експозицията са:

  1. Арибал
  2. Клепсидра
  3. Остракони (късове от глинени съдове)
  4. бронзов щит с надписи
  5. бронзова глава на Нике: Главата на Нике някога била покрита със златни и сребърни листа, а очите били вмъкнати; датира се към 425 г. пр.н.е.
  6. Крилатата Нике: тя била акротерий на Стоата на Зевс Елевтерион; датира се към 415 г. пр.н.е.
  7. статуя на Нереида
  8. Атински закон за демокрация
  9. Аполон Патроос
  10. мраморен клеротерий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. R.E. Wycherley, Literary and Epigraphical Testimonia (Athenian Agora) (American School of Classical Studies, 1957), p. 27.
  2. Sakoulas, Thomas. The Agora of Athens. //
  3. Κλειώ Τσόγκα. Αρχαία Αγορά Αθηνών - Άρειος Πάγος. Ιστορικό. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, 2012. Посетен на 2017-12-02. (на гръцки)
  4. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. Указател-речник на понятия и имена.
  5. The American School of Classical Studies at Athens
  6. Athenian Agora Excavations. // agathe.gr. Посетен на 29 май 2019. (на английски)
  7. Sideris A., "A Virtual Cradle for Democracy: Reconstructing the Ancient Agora of Athens", Proceedings of the International SEEArchWeb Conference, Thessaloniki, September 2006.
  8. Ministry of Culture and Sports | Museum of the Ancient Agora. // odysseus.culture.gr. Посетен на 29 септември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancient Agora of Athens“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Гърция“         Портал „Гърция