Аруша (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нгурдото)
Тази статия е за Аруша (Национален парк). За други значения вижте Аруша.

Национален парк Аруша
Източни черно-бели колобуси в парка Аруша
-3.25° с. ш. 36.8333° и. д.
Местоположение в Танзания
Местоположение Танзания, регион Аруша
Най-близък градгр. Аруша
Площ552 km²[1]
Построен1960
Създаден1967
Посетители56 131 (2006 г.)
УебсайтTanzania National Parks, The official Website
Аруша в Общомедия

Националният парк Аруша (Arusha) се намира в Североизточна Танзания, на 25 km от гр. Аруша, „столицата“ на сафарито в тази част на страната и главен град на едноименния регион. Простира се на площ от 552 km²[1] Надморската височина варира от 1500 m при езерата Момела до 4566 m при върха на планината Меру.[2][3] Оттук се разкрива величествена гледка към заснежените върхове на Килиманджаро, който е само на 50 km от парка.[1] Към територията на парка спада и вулканичният кратер Нгурдото. Сър Джулиън Хъксли, известен британски биолог и първи директор на ЮНЕСКО, описва Националния парк Аруша като „скъпоценен камък сред парковете“.[4]

Основан е през 1960 г., обхващайки териториите около езерата Момела и кратерът Нгурдото. През 1967 г. официално е обявен за национален парк, като към територията му е включена и планината Меру. Така той става един от парковете в Танзания с най-разнообразна екосистема.[4]

Както градът, така и паркът носят името на племето аруша, заселило се в района през 1830 г. Племето е било асимилирано от масаите и по-голямата част от названията в парка са с масайски произход.[2][5]

Национални паркове Килиманджаро и Аруша с планината Меру

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е разположен между планините Килиманджаро и Меру сред много красива местност и предлага прекрасни гледки. Малък е, но много разнообразен, тъй като в него се срещат три различни типа релеф с три различни екосистеми – кратерът Нгурдото, скалистата планина Меру и езерата Момела. Разполага с широка гама от местообитания, кратери, езера и блата, където гнездят много и различни видове птици. Интересната геология на тази местност рефлектира върху гледките към конусовидния връх на планината Меру със скалистите ѝ склонове и широките равни пространства.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Характерни за парка са два сезонадъждовен и сух. Сухият сезон обхваща периода от месец юни до септември, а дъждовният – от ноември до май. Ноември и декември се характеризират с краткотрайни дъждове, а от март до май валежите са изобилни, като достигат своя връх през месец март. Максималната дневна температура е 32 °C, а средното количество на валежите – 600 мм/година.[6]

Кратерът Нгурдото[редактиране | редактиране на кода]

Кратерът Нгурдото

Наричат кратера Нгурдото „Малкият Нгоронгоро“. Той представлява угаснал вулкан с величествен кратер, чиято калдера е широка около 3,0 – 3,6 км и дълбока приблизително 400 м.[7] Растителността в парка е много разнообразна и зависи от надморската височина на терените и геологията на района.[2] Веднага след входа на парка се попада в сенчести планински гори, а по-нататък следват саваните.[1] Зоната, където пътят се разклонява в две посоки – към кратера Нгурдото и към планината Меру е наречена Serengeti Ndogo, което означава Малко Серенгети. Заета е с открити пасища и е единственото място в парка, където могат да се видят зебри. Популацията им е малка, тъй като зебрите имат нужда от големи открити тревисти пространства, а те все повече се ограничават и намаляват за сметка на земеделските земи. По пътя към кратера се намира Портата Нгурдото (Ngurdoto Gate), където е изграден малък музей със сравнително богата колекция от планински птици, характерни за целия парк. С изкачването към кратера се редуват три растителни нива – тревни площи с много цветя, храстовидна растителност с малки затревени участъци и зона с високи дървесни видове. Най-високата точка на кратерния ръб носи името Leitong, надморската му височина е 1853 м и на север от него чудесно се виждат езерата Момела.[4] Склоновете на кратера Нгурдото са стръмни, обрасли с гори, а калдерата му е заета от сезонни блата, около които до вътрешните склонове се простират тревисти савани. По бреговете им и по водната повърхност е развита разнообразна блатна растителност.[2] Във влажната атмосфера на кратера виреят мъхове, папрати, лишеи и орхидеи. А по сухите вътрешни склонове се издигат огромни махагонови дървета и финикови палми. [6] Дъното на калдерата се намира на 1474 м надморска височина и е идеално място за кафърския бивол с богатата си паша и постоянното наличие на вода и кал.[4] Тук често се среща обикновеният дукер – плахо тревопасно, приличащо на антилопа. Освен това дъното на кратера се обитава от черно-бели колобуси, леопарди, ограничен брой слонове и много други.[7] Оттук лесно може да се наблюдава най-високата и заснежена африканска планина Килиманджаро с нейния първенец Ухуру (Кибо), издигащ се на 5895 м надморска височина.[4] Туристите нямат право да слизат в кратера за да не нарушават покоя на дивите животни.[7]

Езерата Момела[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към езерата Момела от планината Меру

Езерата Момела обхващат 7 малки алкални езера, каквито са повечето в района на Източноафриканската рифтова долина.[2][7] Водите им са солени и животните не могат да ги използват за пиене. В по-голямата си част те се подхранват от подземни извори и не са много дълбоки.[4][7] Съдържат малко риба, но голямо количество микроорганизми, типични за силно алкалните води. Тъй като всяко от езерата има различен минерален състав, растителността в тях също е различна. Водораслите са много разнообразни и дават особена окраска на всяко езеро, варираща от наситено синьо до тъмнозелено. Поради тези причини и птичият свят край всяко от тях е различен, дори когато бреговете между две езера са разделени само от една тясна ивица земя. Видовото разнообразие на птиците варира и в зависимост от годишния сезон. Между октомври и април езерата се изпълват с птици, мигрирали в тези райони от Северното полукълбо. През останалата част от годината тук остават само постоянните обитатели на езерата. Най-често срещаната птица е малкият гмурец, който през размножителния период е с шоколадово кафява шия и жълто-зеленикава кожна гънка около клюна. Лесно се разпознава по звънливите и пискливи звуци, които издава. Макар и по-рядко, но в достатъчно голямо количество се наблюдава и големият гмурец, който впечатлява с дългите снопчета черно-кафяви перца на върха на главата си.[4]

По пътя между Портата Нгурдото и езерата се намира изворът Нгонгонгар (Ngongongar), след това – блатата Локи и Сенато, а след тях следват езерата Джембамба и Лонгил. Тези сладководни басейни често пресъхват през сухия сезон, но през дъждовния тук се събира на водопой голямо количество животни. Те са дом и за много водоплаващи и водолюбиви птици. Тревистите поляни около езерото Лонгил остават зелени през цялата година и осигуряват постоянна паша за доста животински видове. Тук много често може да се срещне кафърският бивол. Езерото е пълно с риби от сем. Cichlidae, които са основна храна за африканските белоглави морски орли (Haliaeetus vocifer).[4]

Планината Меру[редактиране | редактиране на кода]

Пепелният конус на планината Меру
Поглед към планината Меру от Momella gate

Планината Меру е втората по височина планина в Танзания и четвъртата в Африка. Представлява активен стратовулкан и е едно от най-примамливите места за алпинистите в Източна Африка.[7] Има няколко конуса и кратера, резултат от изригването на вулкана в различни етапи от съществуването му. Най-големият кратер е с диаметър около 25 км. Последното изригване, което е било съвсем слабо, става през 1910 г.[8] Най-високият връх на планината Връх на социализма се издига на около 4566 м над морското равнище и доминира над ландшафта на парка.[1][9] Това име на върха все по-рядко се използва, като обикновено се заменя с Меру. На върха има издигнато метално знаме на Обединена република Танзания.[10] В далечното минало при едно от изригванията си вулканът е избухнал странично, при което е разрушил източните склонове, докато тези на север, юг и запад са останали непокътнати. Най-високата част на вулканичния конус има формата на подкова, отворена на изток. От дъното на кратера се издига нов тесен конус от парчета застинала лава и огромни скали, изкачващи се нагоре по кратерния склон и стигащи почти до върха.[11] Планината завършва със стръмен конусовиден връх, а една от отвесните скали се издига над 1500 м и е една от най-високите скали в света.[4]

Вътрешността на кратера и по-ниските склонове са гъсто залесени и са смесица от гъсти гори и голи скали[2] Горната част на склоновете обаче представляват голи безплодните пространства от черен вулканичен прах и случайни огромни застинали парчета лава.[11] До върха се стига по тясно, голо било, откъдето се разкрива прекрасна панорамна гледка към Пепелния конус на планината, разположен доста по-ниско, издигащ се от дъното на самия кратер.[9] В подножието ѝ се простират гористи савани.[1] По склоновете на планината шумят каскади от планински потоци, спускат се водопади,[12] расте яркочервена книфофия (Kniphofia uvaria), от дърветата висят снопове испански мъх. По-високите зони са обсипани с гигантски лобелии, които достигат до 12 м. височина, за разлика от около 50 сантиметровите си представители в Европа.[1] Тук често се срещат ярко розовата горска слабонога (циганче) и калуната (Calluna vulgaris) – пълзящ вечнозелен храст с розови цветове.[12][9] За няколко месеца след кратките дъждове през ноември склоновете на планината се изпъстрят с яркочервените кълбовидни цветове на слонското ухо (Scadoxus Multiflorus). Върху планинската стръмнина се намира и свещеното хвойново дърво, под което племената са провеждали жертвени церемонии по време на продължителна суша.[4] Още по-нагоре, във високопланинските части се среща вечнозелена растителност, а в подножието на планината растат кедър[2] и смокинови гори.[12] Планината е прорязана от пролома на река Нгаре Серо, в който се спуска величествен водопад.

Първият европеец, който описва планината Меру е немският изследовател Карл фон дер Декен, достигнал тази област през 1862 г. През 1882 г. отново е описана от немския военен лекар и изследовател на Африка Густав Фишер, а през следващата година – и от шотландския изследовател Джоузеф Томсън. През 1887 г. австро-унгарският граф Самуел Телеки и членовете на неговата експедиция проникват през гъстите гори по ниските склонове на планината и оттам виждат Килиманджаро. Името на първия европеец, изкачил Меру е спорно. Предполага се, че това е доктор Фриц Йегер през 1904 г., или Carl Uhlig през 1901.[10][13][14]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната на парка е изключително разнообразна, което се дължи на различните типове релеф в него. Покрай езерата Момела намират дом мигриращи водолюбиви птици и много копитни животни, а високите части на планината са дом за разнообразни тревопасни и птици.[2]

„Малкото Серенгети“ в парк Аруша

Бозайници[редактиране | редактиране на кода]

Паркът Аруша може да се похвали с голямо разнообразие от тревопасни животни, хищници и примати. Тук се наблюдават големи стада от жирафи, кафърски бивол, зебри, африкански глигани, хипопотами, брадавичеста свиня.[4][15] Това е територията с най-голяма концентрация на жирафи в света.[7] В ранните сутрешни часове и късния следобед може да бъде наблюдавано впечатляващо количество от леопарди и петнисти хиени.[1] Това е единственото място в Северна Танзания, където спокойно могат за продължително време да се проследят черно-белия колобус, диадемен гвенон (Cercopithecus mitis) и зеленият павиан, които са една от атракциите на парка.[1][15] Срещат се още воден козел с дълги лировидни рога, дребната антилопа дик-дик, антилопа бушбок (Tragelaphus scriptus)[1][2] Слоновете са рядко явление в парка, а лъвовете напълно отсъстват.[1][15] По високите части на планината Меру спокойно се разхождат няколко вида антилопи, от които особено интересни са дребните скални клипшпрингер.[1]

Птици[редактиране | редактиране на кода]

Паркът се обитава от почти 400 вида различни птици[2], а езерата Момела поддържат богато разнообразие от местни и мигриращи водолюбиви птици.[1] Мигриращите видове гнездят тук между октомври и април по време на дъждовния сезон.[2] Най-често срещани по бреговете на езерата са огромните ята от няколко вида фламинго. Преобладава малкото фламинго, което е по-ярко розово от останалите видове. То се храни с водорасли, а другите видове фламинго – с ракообразни от езерата. Различният начин на хранене дава възможност за спокойно съвместно съществуване между тях.[4] Често може да се наблюдава кафявоглава потапница, ибис, бяла чапла, чукоглава чапла, ширококрила гъска (Plectropterus gambensis), африкански тръстиков блатар. Египетските гъски често унищожават насажденията от царевица в прилежащите земеделски райони.[4][6] Местността е богата на пъстроцветни турако от разред Бананояди и дребни красиво оцветени трогони.[1] В скалистите зъбери на планината Меру се срещнат разнообразни грабливи птици – боен орел, брадат лешояд, както и един от най-дребните видове соколиFalco fasciinucha.[6][15]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Антилопа клипшпрингер

Туризмът в парка е много добре развит. За това спомага близкото му разположение до град Аруша и международното летище Килиманджаро, разстоянието до което е 60 км.[1] Паркът се ползва като изходна точка за планинско катерене по Килиманджаро и Меру.[7] В рамките му за туристите са изградени два хотела, две хижи за планински катерачи, две почивни станции и няколко къмпинга. В град Аруша могат да се намерят още доста хотели, ресторанти и магазини със стоки, ориентирани към интересите на туристите.[1]

В парка се организират различни видове атракции. На едно от езерата Момела, носещо името Малка Момела, се организират кану-сафарита, като между 2004 г. и 2008 г. в тях са взели участие 2774 туриста. По този начин се увеличава многократно шансът за среща с хипопотами и възможността за наблюдение на много по-голямо разнообразие от птици. Друга туристическа атракция е изкачването на планината Меру, която посреща посетителите с изключителното разнообразие на растителния и животински свят.[3] По пътя нагоре, за удобство на туристите, са изградени две хижи. Първата, Miriakamba е разположена сред тревиста поляна на височина 2514 м. Втората е Седловината и е на 3570 м. височина. Малко над нея, на 3820 м надморска височина се извисява връх Малък Меру.[9]

През 1995 г. посетителите в Парк Аруша са само 7000, а през 2006 г. те са нараснали на 56 131 броя.[3]

Проблеми и защита на флората и фауната[редактиране | редактиране на кода]

Чукоглава чапла

Националният парк Аруша е разположен в най-гъсто населената част на Танзания, където земите са много ценни и подходящи за селскостопански нужди. На запад и югозапад се простира горският резерват Меру, ползван като буферна зона за животните. Останалата част от парка е обградена с обработваеми земи, което създава сериозни проблеми както за населението, така и за дивите животни. Съществуват планове за разширяване на парка и за включване към него на околните горски резервати с цел да се осигури дългосрочното оцеляване на горските местообитания и свързаните с тях видове.[2]

Сериозна заплаха за флората и фауната в парка са честите пожари, предизвикани по непредпазливост. Често пъти те са причинени от събирачите на див мед, една много разпространена в района професия. През 2010 г. при такъв пожар са унищожени над 600 акра гори по склоновете на планината Меру, а за борбата с него са изразходвани 10 милиона танзанийски шилинга. Управлението на националните паркове в Танзания TANAPA има идея да се проведат курсове по екологично обучение сред местното население за избягване на честите пожари в района и да се наблегне сериозно на съдебното преследване на техните причинителите.[3]

Видео

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Tanzania National Parks – The Official Website, архив на оригинала от 24 април 2012, https://www.webcitation.org/67AWMagx0?url=http://www.tanzaniaparks.com/manyara.html, посетен на 13 ноември 2010 
  2. а б в г д е ж з и к л м н Arusha National Park Overview
  3. а б в г Tanzania National Parks – The Official Website – Intensive Education will Curb the Wildfire Problems in the National Parks, архив на оригинала от 14 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101114152726/http://www.tanzaniaparks.com/news.html#wildfire, посетен на 13 ноември 2010 
  4. а б в г д е ж з и к л м н Somali Press – Arusha National Park, архив на оригинала от 24 април 2012, https://www.webcitation.org/67AIDVKnd?url=http://www.somalipress.com/guides/national-parks/arusha-national-park.html, посетен на 13 ноември 2010 
  5. Warusha and WaMer
  6. а б в г Tanzania Game Reserves
  7. а б в г д е ж з Africa Point: Arusha National Park – The Gem of Tanzania’s Northern Safari Circuit // Архивиран от оригинала на 2010-11-23. Посетен на 2010-11-13.
  8. Volkano Live, John Seach – Meru Volcano
  9. а б в г Tanzania Adventure – Mount Meru Climb, архив на оригинала от 30 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101130084756/http://tanzania-adventure.com/mount-meru.htm, посетен на 15 ноември 2010 
  10. а б Mount Meru Overview
  11. а б Climbing Mt. Meru
  12. а б в About Tanzania – National Parks & Reserves/Arusha, архив на оригинала от 2 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101202113749/http://tanzaniatouristboard.com/places_to_go/national_parks_and_reserves/arusha, посетен на 13 ноември 2010 
  13. David Else – Trekking in East Africa
  14. TANZANIA SAFARIS – Mount Meru Climbing Safaris
  15. а б в г Utalii Travel & Safaris LTD – Arusha National Park, архив на оригинала от 25 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101125154549/http://www.utalii.com/Arusha/Arusha_Narional_Park.html, посетен на 13 ноември 2010 
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.