Небет тепе
| Небет тепе | |
 | |
  Местоположение на картата на България Пловдив център | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Пловдив |
| Част от | Трихълмието в Пловдив |
| Надм. височина | 207 m |
| Небет тепе в Общомедия | |
Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе на него е бил разположен античния град. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. н.е.).[1]
Наименование
Името Небет произлиза от турските думи „невбет“, т.е. „стража“ и „тепе“ – „хълм“. Предполага се, че през античността на хълма е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град. Друго наименование на хълма е „Музеев хълм“, като това име е свързано с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.[2]
История
| Част от поредица статии за античния град |
| Филипопол |
|---|
 |
| Градът |
| • Градоустройство и архитектура • |
| Сгради и съоръжения |
|
Обществени
Религиозни
Укрепления
Жилищни
Водоснабдяване
|
| Свързани статии |
| • История • |
Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху Небет тепе. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.[3]
През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие.
Комплексът Небет тепе продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век, с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието.
Античен комплекс
При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
Едно от най-интересните разкрития е уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци смятат, че някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. „Шести септември“.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е изграден от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка. В подножията на хълма се намират църквите „Свети Константин и Елена“ и Света Неделя.
Галерия
-
Останки от крепостни стени и сгради -
Водохранилището -
Квардратната кула и западните стени -
Вътрешността на водохранилището -
Източна крепостна стена -
Потерната от римско време -
Източни укпрепления -
Останки от порта -
Източници
| |||||
| |||||||
