Никола Даскалов (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Даскалов.

Никола Даскалов
български политик
Роден
Починал
1900 г. (66 г.)

Образование Киевска духовна академия
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   V ОНС   

Никола Георгиев Даскалов е български политик, кмет на София през 1881 и 1887 – 1888 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в 1834 година в Самоков в семейството на свещеник. Баща му, отец Георги, е един от предводителите на борбата срещу гръцкото духовенство в Самоков. Свещеникът е съсечен от черкези по заповед на гръцкия владика Матей. Никола учи в Самоков и Рилския манастир. Учи в Търново от 1851 до 1856 година при Никола Михайловски. Взема участие във въстанието на Капитан Дядо Никола през 1856 година. На следващата 1857 година Търновската община го изпраща заедно с други младежи до Българското настоятелство в Одеса, за да учи в Херсонската духовна семинария. Завършва я през 1860 г. Влиза в контакт с Георги Раковски. Продължава образованието си в Киевското духовно училище, в което съученици са му Тодор Бурмов, Марин Дринов и Никола Евстатиев. Между 1860 и 1871 г. е последователно преводач, временно управляващ и секретар на руското консулство във Варна. От 1872 до 1877 г. е руски консул в Тулча. Заедно с Иван Кършовски синхронизира честването на празника на Кирил и Методий в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) през 1860 г. Спомага изпращането на младежи в четата на Панайот Хитов. През 1870 г. заедно с други съмишленици основава Българското търговско дружество.

В Плоещ набира български емигранти за сформиране на Българското опълчение и като руски консул присъства на връчването на Самарското знаме.[1] По време на Руско-турската война е вицегубернатор на Русе (20 февруари-11 май 1878) и на Тулча (11 май-декември 1878). От 18 май 1879 е председател на Губернския административен съд във Варна. От август същата година е губернатор на София. съНазначен е от княз Дондуков-Корсаков за депутат в Учредителното събрание през 1879 година.[2] Консерватор по убеждение. Бил е народен представител в 1 ВНС, 2 ВНС, 1 ОНС, 2 ОНС, 5 ОНС.[3] На изборите за 2 ВНС през 1881 е избран за депутат едновременно от четири избирателни района - от Самоков, Варна, София и Ески Джумая - прецедент в българската парламентарна история, който и до днес не е повторен.[4] Избран за член на Държавния съвет в периода 31 декември 1881 – 9 ноември 1883 г. Кмет на София е през 1881 и 1887 – 1888 година. По време на втория му мандат започва строителството на квартал Ючбунар.

Написва книгата „О проникванье новобългарския писменост. Расуждение Юр. Венелина, 1835, побългарено Н. Даскалови, самоковцем“, Цариград, 1860.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ярловски, Христо. Забравеният самоковец. Самоков, Приятел - Самоков, 2015. ISBN 978-954-8057-74-5. с. 80, 84.
  2. Биография на Никола Даскалов
  3. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 106
  4. Ярловски, Христо. Забравеният самоковец. Самоков, Приятел - Самоков, 2015. ISBN 978-954-8057-74-5. с. 109.
Тодор Икономов кмет на София (15 февруари 1881 – 30 септември 1881) Иван Хаджиенов
Йосиф Ковачев кмет на София (21 ноември 1887 – 31 август 1888) Димитър Петков