Нур ад-Дин Махмуд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Нур ад-Дин Махмуд Занги (на арабски: نور الدين محمود زنكي‎) е селджукски атабек на Халеб от 1146 г. и емир на Дамаск от 1154 г. от династията Занги.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нур ад-Дин Махмуд е вторият син на Имад ад-Дин Занги. След смъртта на баща си завзема властта в Дамаск през 1146 г. Постига победи над западната кръстоносна армия. Укрепва властта си и разширява територията на държавата си. През 1154 г. поставя под свой контрол градовете Хомс и Хама. През 1162 г. тръгва към Нил за Кайро.

Съперник за превземането на Египет е чичо му Ширхук. Походът продължава до 1169 г. Третото действащо лице в кампанията е египетския везир Шауер. Той е на власт в Кайро от 1162 г. Извлича полза от противопоставянето на Ширхук срещу Шауер и западноевропейските му съюзници. Успява да победи Антиохийското княжество и да плени владетеля му Боемунд III през 1164 г. През 1167 г. Ширхук печели решителна победа до селището Ел-Бабейн и превзема Александрия.

През 1169 г. умират Ширхук и Шауер един след друг. Нуреддин става пълновластен господар на обширни територии. Същата година Нуреддин побеждава обединените сили на кръстоносците и византийците(император на Източната Римска империя, както тогава се нарича Византия е Мануил Комнин). Едно събитие от същата година променя изцяло хода на събитията в региона – падането на шиитския халифат. За Египет остават двама – Нуреддин и Юсеф. Юсеф е племенник на Ширхаук. През 1173 г. Нуреддин събира войска отново и пресича река Йордан. Започва подготовка за превземане на Египет. Предстои сблъсък между Юсеф и Нуреддин, но неочаквано Нуреддин се разболява тежко. Не успяват да го спасят и през 1174 г. умира.

Обикновено смъртта на арабски владетел често поражда вражда и гражданска война, но не и този път. Наследник на земите на Нуреддин е известния Саладин. Той по-късно надделява над Юсуф и обира плодовете от труда и победите на Нуреддин. С победата си при Хитин и великодушното отношение, като разрешава на християните да ходят на поклонение на Божи гроб в Ерусалим става известен в историята. Така завършва живота на Нуреддин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „История за кръстоносните походи и Йерусалимското кралство“ – Рене Грусе
  • „Кръстоносните походи през погледа на арабите“ – Амин Маалуф

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]