Овчарски скок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Овчарски скок.
Овчарски скок в края на 19 век.
Фази на овчарския скок
Рено Лавилени, текущият световен рекордьор по овчарски скок.

Овчарският скок е лекоатлетическа дисциплина, при която състезателят използва дълъг гъвкав прът (обикновено направен от стъклопласт или полимер, подсилен с въглеродни влакна), за да скочи над летва, разположена на определена височина. Състезания по овчарски скок се провеждат в Микенската цивилизация, Минойската цивилизация и от келтите. Като събитие на Олимпийските игри съществува от 1896 г. за мъже и от 2000 г. за жени.

Обикновено се класифицира като една от четирите главни дисциплини по скачане в атлетиката, заедно със скока на височина, скока на дължина и тройния скок. Все пак, дисциплината е по-малко популярна, тъй като изисква значително количество специализирано оборудване, за да се практикува дори и от аматьори. Редица световноизвестни състезатели по овчарски скок са бивши гимнастици, което говори за сходните физически умения нужни за тези два спорта.[1][2] Един от най-важните фактори в овчарския скок е скоростта на бягане. Физическите умения като скорост, ловкост и сила са от особено значение за успешния скок, но техниката е също толкова важна, ако не и повече.

Целта е да се прескочи летва, без да се събори. Приземяването става на постелка с дебелина 1 – 1,5 m, направена от парчета пяна или дунапрен. Правилното приземяване е на гръб или на рамене, тъй като падане върху краката може да доведе до контузия. Състезателите могат да избират височината, която да прескочат, като при успешен опит се преминава към по-голяма. Всеки участник има право на три опита, като за краен резултат се взема най-доброто му постижение. Ако той няма нито един успешен скок, тогава му се записва нулев резултат. След всеки скок, състезателят има право да поиска да скача на друга височина. Краен победител е този, който е прескочил най-високо разположена летва. Когато двама души са постигнали еднакъв резултат, тогава се взема предвид от кой опит е бил постигнат. При условие, че и там има равенство, тогава атлетите скачат допълнително, докато някой от тях събори летвата. Тези допълнително резултати не се записват, а служат единствено за определяне на победителя.

Фази на скока[редактиране | редактиране на кода]

Подход

При подхода се извършва засилка от 18 – 22 крачки, като целта е да се достигне възможно най-висока скорост. Това увеличава потенциалната енергия и съответно скоростта на излитане. По време на спринта прътът се държи изправен.

Забиване на пръта и излитане

С последните три стъпки започва тази фаза, в която прътът трябва да се свали и да се забие в трап преди стойката на летвата. Прътът се извива в полукръг, а когато достигне изправено положение, изхвърля състезателя нагоре. Атлетът тръгва с краката нагоре, докато се държи с ръце за пръта и се оттласква от него.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото, прътове се използват по практически причини за преминаване над естествени препятствия в блатисти области, като например в провинция Фризия в Нидерландия, по крайбрежието на Северно море или във Фенските блата в източната част на Англия. Изкуственото източване на тези тресавища създава мрежа от канали, които се пресичат. За да могат хората да си пресичат, без да се намокрят, те започват да държат вкъщи пръти за скачане, които да използват за прескачане на каналите. Състезания за скачане с пръти продължават да се провеждат ежегодно в низините около Северно море, но те не са на височина, а на дължина.[3]

Лондонското гимнастическо общество организира събития по овчарски скок през 1826 г., включващи 1300 състезатели, отбелязващи височини до 3,3 m.[4] В съвременния си вид, овчарският скок се заформя като състезателна дисциплина към средата на 19 век в Германия, когато е добавена към упражненията на гимнастическите клубове.

Първоначално, прътовете за овчарски скок се правят от нееластични материали като бамбук или алуминий. Гъвкавите пръти се въвеждат в средата на 20 век и позволяват на състезателите да постигат по-голяма височина.[5]

Най-добри атлети[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Ранг Височина Атлет Дата Място Изт.
1 6,16 m Flag of France.svg Рено Лавилени 15 февруари 2014 г. Донецк (на закрито) [8]
2 6,15 m Flag of Ukraine.svg Сергей Бубка 21 февруари 1993 г. Донецк (на закрито)
3 6,06 m Flag of Australia (converted).svg Стийв Хукър 7 февруари 2009 г. Бостън (на закрито)
Flag of the United States.svg Сам Кендрикс 27 юли 2019 г. Де Мойн [9]
5 6,05 m Flag of Russia.svg Максим Тарасов 16 юни 1999 г. Атина
Flag of Australia (converted).svg Дмитрий Марков 9 август 2001 г. Едмънтън
Flag of Sweden.svg Арман Дюплантис 12 август 2018 г. Берлин [10]
8 6,04 m Flag of the United States.svg Брад Уокър 8 юни 2008 г. Юджийн
9 6,03 m Flag of South Africa.svg Окерт Бритс 18 август 1995 г. Кьолн
Flag of the United States.svg Джеф Хартуиг 14 юни 2000 г. Джоунсбъроу
Flag of Brazil.svg Тиаго Брас да Силва 15 август 2016 г. Рио де Жанейро [11]
12 6,02 m
Flag of the Soviet Union.svg Родион Гатаулин 4 февруари 1989 г. Гомел (на закрито)
Flag of Poland.svg Пьотър Лисек 12 юли 2019 г. Монако [12]
14 6,01 m Flag of Russia.svg Игор Транденков 4 юли 1996 г. Санкт Петербург
Flag of the United States.svg Тимоти Мак 18 септември 2004 г. Монако
Flag of Russia.svg Евгений Лукяненко 1 юли 2008 г. Бидгошч
Flag of Germany.svg Бьорн Ото 5 септември 2012 г. Аахен
18 6,00 m Flag of Germany.svg Тим Лобингер 27 август 1997 г. Кьолн
Flag of France.svg Жан Галфион 6 март 1999 г. Маебаши (на закрито)
Flag of Germany.svg Дани Екер 11 февруари 2001 г. Дортмунд (на закрито)
Flag of the United States.svg Тоби Стивънсън 8 май 2004 г. Модесто
Flag of Australia (converted).svg Пол Бърджис 25 февруари 2005 г. Пърт
Flag of Russia.svg Тимур Моргунов 12 август 2018 г. Берлин [13]
6,00 m A Flag of Canada (Pantone).svg Шонеси Барбър 15 януари 2016 г. Рино (на закрито) [14]
25 5,98 m Flag of the United States.svg Лорънс Джонсън 25 май 1996 г. Ноксвил

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • Към септември 2019 г.[15][16]
Ранг Височина Атлет Дата Място Изт.
1 5,06 m Flag of Russia.svg Елена Исинбаева 28 август 2009 г. Цюрих
2 5,03 m Flag of the United States.svg Дженифър Сър 30 януари 2016 г. Брокпорт (на закрито) [17]
3 5,00 m Flag of the United States.svg Санди Морис 9 септември 2016 г. Брюксел [18]
4 4,95 m ANA flag (2017).svg Анжелика Сидорова 29 септември 2019 г. Доха [19]
5 4,94 m Flag of New Zealand.svg Елзиа Маккартни 17 юли 2018 г. Йокгрим [20]
6 4,91 m Flag of Cuba.svg Ярислей Силва 2 август 2015 г. Бекум
Flag of Greece.svg Катерина Стефаниди 6 август 2017 г. Лондон [21]
4,91 m A Flag of the United States.svg Кейти Нажеот 18 февруари 2018 г. Албакърки (на закрито) [22]
9 4,90 m Flag of the United States.svg Деми Пейн 20 февруари 2016 г. Ню Йорк (на закрито) [23]
10 4,88 m Flag of Russia.svg Светлана Феофанова 4 юли 2004 г. Ираклион
11 4,87 m Flag of the United Kingdom.svg Холи Брадшоу 21 януари 2012 г. Вильорбан (на закрито)
Flag of Brazil.svg Фабиана Мурер 3 юли 2016 г. Сао Бернардо до Кампо [24]
13 4,85 m Flag of Poland.svg Анна Роговска 6 март 2011 г. Париж (на закрито)
14 4,83 m Flag of the United States.svg Стейси Драгила 8 юни 2004 г. Острава
Flag of Greece.svg Николета Кириакопулу 4 юли 2015 г. Сен Дени [25]
16 4,82 m Flag of Poland.svg Моника Пирек 22 септември 2007 г. Щутгарт
Flag of Germany.svg Зилке Шпигелбург 21 юли 2012 г. Монако
Flag of Canada (Pantone).svg Алиша Нюман 24 август 2019 г. Париж [26][27]
19 4,81 m Flag of Australia (converted).svg Алана Бойд 2 юли 2016 г. Съншайн Коуст [28]
Flag of Sweden.svg Ангелика Бенгтсон 24 февруари 2019 г. Клермон-Феран (на закрито) [29]
21 4,80 m Flag of Germany.svg Мартина Щруц 30 август 2011 г. Тегу
Flag of Switzerland.svg Никол Бюхлер 17 март 2016 г. Портланд (на закрито) [30]
23 4,78 m Flag of Russia.svg Татяна Полнова 19 септември 2004 г. Монако
24 4,77 m Flag of Germany.svg Аника Бекер 7 юли 2002 г. Ватеншайд
25 4,76 m Flag of the Czech Republic.svg Иржина Птачникова 4 септември 2013 г. Пилзен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rosenbaum, Mike. Yelena Isinbayeva: Pole Vault Record-Breaker. About Track and Field.
  2. Rudman, Steve (31 May 2013). Huskies vault legend Brian Sternberg (1943 – 13). Sports Press NW.
  3. Info. // Polsstokverspringen/ Fierljeppen Holland, 5 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2 октомври 2012. Посетен на 7 септември 2012.
  4. Jan., Johnson,. Illustrated history of the pole vault. Norwich, CT, 2007. ISBN 9780979174605. OCLC 191809409. с. 19.
  5. Ocala Star-Banner – Google News Archive Search. // Посетен на 25 януари 2019.
  6. Pole Vault – men – senior – outdoor. IAAF.
  7. Pole Vault – men – senior – indoor. IAAF.
  8. Sergey Bubka's pole vault record broken by Renaud Lavillenie. // BBC Sport. 16 февруари 2014. Посетен на 2 май 2018.
  9. Roy Jordan. Kendricks tops 6.06m in Des Moines. // IAAF, 28 юли 2019. Посетен на 29 юли 2019.
  10. Men's Pole Vault Results. // European Athletics, 12 август 2018. Архивиран от оригинала на 18 март 2018. Посетен на 12 август 2018.
  11. Men's Pole Vault Results. // Rio 2016 official website. 15 август 2016. Архивиран от оригинала на 20 септември 2016. Посетен на 17 август 2016.
  12. Mike Rowbottom. Lisek improves to 6.02m in Monaco – IAAF Diamond League. // IAAF, 12 юли 2019. Посетен на 28 юли 2019.
  13. Men's Pole Vault Results. // European Athletics, 12 август 2018. Архивиран от оригинала на 18 март 2018. Посетен на 12 август 2018.
  14. Pole Vault Results. // polevaultsummit.files.wordpress.com, 15 януари 2016. Посетен на 16 януари 2016.
  15. Pole Vault – women – senior – outdoor. IAAF.
  16. Pole Vault – women – senior – indoor. IAAF.
  17. Jenn Suhr Sets Indoor Pole Vault World Record. // flotrack.org, 30 януари 2016. Посетен на 31 януари 2016.
  18. Pole Vault Results. // sportresult.com, 9 септември 2016. Посетен на 12 септември 2016.
  19. Pole Vault Results. // IAAF, 29 септември 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  20. Jon Mulkeen. McCartney vaults world-leading 4.94m in Jockgrim. // IAAF, 18 юли 2018. Посетен на 26 юли 2018.
  21. Pole Vault Results. // IAAF, 6 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
  22. USATF. Coleman breaks world indoor 60m record with 6.34 in Clemson. // USATF, 18 февруари 2018. Посетен на 18 февруари 2018.
  23. Stefanidi and Payne clear 4.90m at Millrose Games – indoor round-up. // IAAF, 21 февруари 2016. Посетен на 21 февруари 2016.
  24. Eduardo Biscayart. Murer soars over South American record of 4.87m at Brazilian Championships. // IAAF, 3 юли 2016. Посетен на 3 юли 2016.
  25. Pole Vault Results. // IAAF, 4 юли 2015. Посетен на 5 юли 2015.
  26. Mike Rowbottom. Claye sails beyond 18 metres in Paris – IAAF Diamond League. // 24 август 2019. Посетен на 3 септември 2019.
  27. Pole Vault Results. // IAAF. 28 август 2019. Посетен на 22 септември 2019.
  28. Alana Boyd breaks Australian pole vault record to surge into Rio medal running. // The Sydney Morning Herald, 29 януари 2016. Посетен на 30 януари 2016.
  29. Indoor round-up: Brazier clocks 600m world best in New York, Lisek and Kendricks clear 5.93m world lead in Clermont Ferrand. // IAAF, 25 февруари 2019. Посетен на 1 март 2019.
  30. Pole Vault Results. // IAAF, 17 март 2016. Посетен на 18 март 2016.