Скок на височина

Високият скок е лекоатлетическа дисциплина, при която състезателите трябва да прескочат хоризонтална летва, сложена на точно премерена височина. Част е от програмата на олимпийските игри още от първите съвременни олимпийски игри през 1896 г. Високият скок и овчарският скок са двете дисциплини, целящи вертикално движение в олимпийската програма. Скокът на височина е един от първите спортове, счетени за приемливи за жени, като за пръв път състезание на висок скок за жени е включено на Летните олимпийските игри през 1928 г. в Амстердам.

Канадската златна медалистка на висок скок Етел Катерууд на Летните олимпийски игри през 1928 г.

Германката Розмари Акерман през 1973 г.

Съветският състезател Валерий Брумел използва иновативна техника през 1964 г.

В началото се използва техниката наречена ножица, но с увеличаване на конкуренцията се включват нови по-ефективни техники, една от които е фосбъри. Това е техниката, която Стефка Костадинова използва, когато поставя световния рекорд от 2,09 m на Световното първенство в Рим през 1987 година. Този рекорд все още не е подобрен. При мъжете световният рекорд от 2,45 m принадлежи на Хавиер Сотомайор от Куба (1993 г.)

Кубинецът Хавиер Сотомайор – настоящият световен рекордьор на висок скок при мъжете (1993 г.)

Българката Стефка Костадинова – настоящата световна рекордьорка на висок скок при жените (1987 г.)

История

Първото състезание по висок скок се състои в Шотландия през 19 век. Първите скачачи използват или директен подход, или техниката ножица. По-късно към летвата започва да се подхожда диагонално, а атлетът първо прехвърля вътрешния крак, след което и другия. След това се разработва подобрена техника, включваща изхвърляне с вътрешния крак. Именно тази техника е преобладаваща на Летните олимпийски игри през 1936 г. в Берлин.

През следващите няколко десетилетия най-успешни са американските и съветските скачачи. Дик Фосбъри използва техника, за да спечели златен медал на Летните олимпийски игри през 1968 г. в Мексико Сити. Възползвайки се от повдигнатите и по-меките места за приземяване по това време, той захожда към летвата с рамената напред, огъвайки гърба си и падайки по начин, който иначе би му счупил врата при старите настилки за приземяване от дървени стърготини. Скоро след това неговата техника започва да доминира на международните състезания по висок скок.

Елена Слесаренко на олимпийските игри в Атина през 2004 г.

Руската лекоатлетка Мария Ласицкене

Хърватската лекоатлетка Бланка Влашич (2008 г.) е втора във вечната класация с 2,08 m.

Най-добри атлети

• Към юли 2018 г.

Мъже

Ранг	Височина	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	2,45 m	Хавиер Сотомайор	27 юли 1993 г.	Саламанка
2	2,43 m	Мутаз Еса Баршим	5 септември 2014 г.	Брюксел
3	2,42 m	Патрик Шьоберг	30 юни 1987 г.	Стокхолм
		Карло Тренхард	26 февруари 1988 г.	Берлин (на закрито)
		Иван Ухов	25 февруари 2014 г.	Прага (на закрито)
		Богдан Бондаренко	14 юни 2014 г.	Ню Йорк
7	2,41 m	Игор Паклин	4 септември 1985 г.	Кобе
8	2,40 m	Рудолф Поварницин	11 август 1985 г.	Донецк
		Сорин Матей	20 юни 1990 г.	Братислава
		Холис Конуей	10 март 1991 г.	Севиля (на закрито)
		Чарлз Остин	7 август 1991 г.	Цюрих
		Вячеслав Воронин	5 август 2000 г.	Лондон
		Стефан Холм	6 март 2005 г.	Мадрид (на закрито)
		Алексей Дмитрик	8 февруари 2014 г.	Арнщат (на закрито)
		Дерек Друен	25 април 2014 г.	Де Мойн
		Андрий Проценко	3 юли 2014 г.	Лозана
		Данил Лисенко	20 юли 2018 г.	Монако
18	2,39 m	Джу Дзиенхуа	10 юни 1984 г.	Еберщат
		Дитмар Мьогенбург	24 февруари 1985 г.	Кьолн (на закрито)
		Ралф Зон	1 март 1991 г.	Берлин (на закрито)
		Джанмарко Тамбери	15 юли 2016 г.	Монако
22	2,38 m	Геннадий Авдеенко	6 септември 1987 г.	Рим
		Сергей Малченко	4 септември 1988 г.	Банска Бистрица
		Драгутин Топич	1 август 1993 г.	Белград
		Стийв Смит	4 февруари 1994 г.	Вупертал (на закрито)
		Волф Хендрик-Байер	10 март 1994 г.	Вайнхайм (на закрито)
		Той Кемп	12 юли 1995 г.	Ница
		Артур Партика	18 август 1996 г.	Еберщат
		Мат Хемингуей	4 март 2000 г.	Атланта (на закрито)
		Ярослав Рибаков	15 февруари 2005 г.	Стокхолм (на закрито)
		Жак Фрайтаг	5 март 2005 г.	Оудсхорн
		Андрий Соколовский	8 юли 2005 г.	Рим
		Андрей Силнов	25 юли 2005 г.	Лондон
		Линус Тьорнблад	25 февруари 2007 г.	Гьотеборг (на закрито)
		Джан Гуоуей	30 май 2015 г.	Юджийн

Жени

Ранг	Височина	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	2,09 m	Стефка Костадинова	30 август 1987 г.	Рим
2	2,08 m	Кайша Бергквист	6 февруари 2006 г.	Арнщат (на закрито)
		Бланка Влашич	31 август 2009 г.	Загреб
4	2,07 m	Людмила Андонова	20 юли 1984 г.	Берлин
		Хайке Хенкел	8 февруари 1992 г.	Карлсруе (на закрито)
		Анна Чичерова	22 юли 2011 г.	Чебоксари
7	2,06 m	Хестри Клоет	31 август 2003 г.	Париж
		Елена Слесаренко	28 август 2004 г.	Атина
		Ариане Фридрих	14 юли 2009 г.	Берлин
		Мария Ласицкене	6 юли 2017 г.	Лозана
11	2,05 m	Тамара Бикова	22 юни 1984 г.	Киев
		Инга Бабакова	15 септември 1995 г.	Токио
		Тиа Хелебаут	23 август 2008 г.	Пекин
		Шанте Лоу	26 юни 2010 г.	Де Мойн
15	2,04 m	Силвия Коста	9 септември 1989 г.	Барселона
		Алина Астафей	3 март 1995 г.	Берлин (на закрито)
		Венелина Венева	2 юни 2002 г.	Каламата
		Антониета Ди Мартино	9 февруари 2011 г.	Банска Бистрица (на закрито)
		Ирина Гордеева	19 август 2012 г.	Еберщат
		Бриджита Барет	22 юни 2013 г.	Де Мойн
		Ярослава Магучих	30 септември 2019 г.	Доха
22	2,03 m	Улрике Мейфарт	21 август 1983 г.	Лондон
		Луиз Ритър	8 юли 1988 г.	Остин
		Татяна Моткова	30 май 1995 г.	Братислава
		Ники Бакояни	3 август 1996 г.	Атланта
		Моника Ягър	23 януари 1999 г.	Букурещ (на закрито)
		Марина Купцова	2 март 2002 г.	Виена (на закрито)
		Светлана Школина	11 август 2012 г.	Лондон

Външни препратки

• Висок скок, информация Архив на оригинала от 2008-07-23 в Wayback Machine.
• Стефка Костадинова поставя световния рекорд, YouTube