Отношения между Русия и Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Външнополитическите отношения между Русия и Иран (Персия до 1935 г.) официално започват през 1592 г. с династията Сефевиди, управлявала от 1501 г. до 1722 г. В миналото и настоящето отношенията между Русия и Иран са сложни и многостранни, често колебаещи се между сътрудничество и съперничество. Двете държави имат дълга история в историко-географски, икономически и социо-политически аспект.

История на отношенията между Русия и Иран[редактиране | редактиране на кода]

Ерата преди династията Пахлави[редактиране | редактиране на кода]

Връзките между Русия и Персия имат дълга история. През 1660 г. известният казашки военачалник Степан Разин се настанява на северния Персийски бряг, създавайки дипломатически проблеми за руския цар. Песента, разказваща за трагичната и легендарна история за любовта между Разин и персийската принцеса, е все още известна и до днес.

Ирано-руските отношения се подобряват след като отслабената империя на Сефевидите бива изместена от династията Каджар през средата на 18 век. Първият персийски посланик в Русия е Мирза Аболхасан Хан Илчи. Докато португалци, англичани и холандци се състезават за южната и югоизточната част на Персия в Персийския залив, Руската империя до голяма степен остава необезпокоявана в северната и установява господстващо положение в северните територии Персия.

Отслабеният и фалирал царски двор при управлението на Фатх Али Шах е принуден да подпише Гюлистанския договор през 1813 г., последван от Туркменчайския договор след като усилията на Аббас Мирза да защити северната граница се провалят.

Отношения между СССР и Иран[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1979г взаимотношенията между СССР и шахски Иран нямат активно сътрудничество. през 1941г е подписано съглашение между СССР и Великобритания за съвместна отбрана на Иран от евентуална германска военна инвазия. Опит за създаване на просъветски Иран е направен идването на власт през 1952 на д-р Мохамед Мосадък но превратът извършен от подпомогнатият от ЦРУ на САЩ шах Реза Пахлави същата година води до отстраняването на Мосадък и ориентирането на Иран в американската орбита. С ислямската революция в Иран 1979г спектърът на иранската политика се променя и Иран вече води активна политика на приятелство със СССР макар да подкрепя афганистанските муджахидини във войната която СССР води срещу тях в Афганистан 1979-1989г. Независимо от факта че в ирано иракската война 1980-1988г СССР подкрепя активно Ирак той разавива активно сътрудничество и с Иран. През 1987 и 1988г няколко пъти съветското парвителство посредничи за прекратяване на войната между двете страни обосновавайки се че тази война ще доведе до американска военна активност в Пресийският залив след изпращането на американски бойни кораби там през 1987г и атаката им срещу ирански и иракски кораби. СССР развива с Иран активно сътрудничество изгражда крупни стратегически обекти на иранска територия дава и кредити на Иран. Съветски ръководители няколко пъти посещават Иран през 1984-1989г като през началото на 1988г по време на посещението на съветския министър председател Николай Рижков и разговорите му с иранският министър председател Хюсеин Мусави и последвалото през април 1988г посещение на Първия зам.председател на Министерския съвет на СССР Юрий Маслюков се подписват два договора за стратегическо политическо и икономическо и военно партньорство които посещения са последвани от тези на министъра на отбраната на СССР армейски генерал Дмитрий Язов май 1988г в Иран и това на Началника на Генералния Щаб на Съветските въоиръжени сили маршал Сергей Ахромеев през юли 1988г в Техеран.Освен активно сътрудничество между СССР и Иран социалистическите страни в източна Европа също развиват активни отношения с Техеран след ислямската революция особено НР .България и СР.Румъния като първия партиен и държавен ръководител на НРБ Тодор Живков е на официално посещение през 1985 а от 6 до 9 юни 1988г на официално посещение по покана на иранското правителство в Иран е министър председателят на НРБ Георги Атанасов който връчва специално послание от Тодор Живков на президента на Иран Али Хаменеи и води разговори с министър председателят на Иран Хюсеин Мусави като подписва с него правителствен протокол за увеличение на политическите и икономическите и военните връзки между НРБ и Иран а иранската страна официално заявява на Атанасов че желае по всякъкъв начин да има по близки отношения със СССР и социалистическите страни отколкото със запада и че не желае война с Ирак. През декември 1989г малко преди свалянето си от власт и убийството му на посещение в Иран идва и румънския президент и лидер на РКП Николае Чаушеску който също е радушно приет от иранските ръководители и подписва с президента Расфанджани програма за политическо икономическо и военно сътрудничество изискващо трансфер на технологиии от Румъния за Иран и обратно. Между СССР] и Иран се подписват три спогодби за военно техническо сътрудничество през 1984 1986 и 1988г. с които СССР започва доставки в Иран на оръжие като до 1988г Иран се превъоръжава почти изцяло със съветско оръжие получавайки модерни ЗРК комплекси С 300 и усвоява автоматът Калашников през 1986г а през 1987 и самолети МиГ 29.

Съвременни отношения между Русия и Иран[редактиране | редактиране на кода]

Под влиянието на конфронтиращите се и усложняващи се отношения между САЩ и Иран, страната се намира в позиция, която предполага партньорство с Китай и Русия. Русия и Иран също така споделят общ интерес в намаляването на влиянието на САЩ в Централна Азия. Точно този общ интерес води до официалното присъединяване на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество през 2006 г. Отношенията на страната към организацията, която се ръководи най-вече от Русия и Китай, представя най-важните дипломатически връзки, които Иран споделя след революцията от 1979 г. Иран и Русия са и основателките на [[Форум на страните-износителки на газ|Форума за страните-износителки на газ], заедно с Катар.

Здравината на връзките между Техеран и Москва тепърва ще бъдат изпитвани. Същевременно Русия става все по-зависима от икономическите си връзки със Запада и става уязвима спрямо натиска на Запада да ограничи връзките си с Иран. Иран също изразява своето недоволство относно забавянето на проекта за реактора Бушер, както и спрямо позицията на Русия в района на Каспийско море. Разширяващите се връзки на Русия с Израел и увеличаващата се роля в Арабско-израелския мирен процес са още някои точки от напрежението между двете страни.

Военни части[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от предишни години, през които Иранския въздушен флот е изцяло производство на Западните страни, сега вече той е или местно производство, или произведен в Русия. Отказът на Иран през 2010 г. да спре обогатяването на уран, довежда до създаването на нова резолюция на ООН, която да предвижда нови санкции срещу Иран, които забраняват продажбата на всякакво тежко въоръжение, включително ракети.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към сътрудничеството и търговията с въглеводороди, Русия и Иран също разширяват търговските си отношения в редица неенергийни сектори на икономиката, включително и земеделски споразумения (през януари 2009 г.) и телекомуникационии договори (през декември 2008 г.). През юли 2010 г. Иран и Русия подписват споразумение за увеличаване на сътрудничеството в развитието на енергийните сектори. Това включва създаването на съвместен обмен на петрол, който чрез комбинираното производство на 15 милиона барела на ден има потенциала да се превърне в един от водещите в световен мащаб. Газпром и Лукойл стават все по-активни в развитието на иранските петролни и газови проекти.

През 2005 г. Русия е седмият по големина търговски партньор на Иран. Търговските отношения на двете страни се разрастват от 1 млрд. щатски долара през 2005 г. на 3.7 млрд. щатски долара през 2008 г. Моторни превозни средства, плодове, зеленчуци, стъкло, текстил, пластмаси, химикали, ръчно тъкани килими, камък и др. са сред едни от най-честите продукти, внасяни от Русия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iran–Russia relations“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Иран“         Портал „Иран