Пандали Бозаджиев
| Пандали Бозаджиев | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
22 ноември 1945 г.
|
|---|---|
| Учил в | Школа за запасни офицери „Христо Ботев“ Академия на МВР |
| Партия | Българска комунистическа партия (70-те години на XX век) |
Пандали Димитров Бозаджиев е български офицер от Държавна сигурност (полковник).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пандали Бозаджиев е роден на 22 ноември 1945 година в Панагюрище като най-малкия от четирима синове в семейството на бозаджия, който по това време става член на Българската комунистическа партия (БКП).[1] Завършва средно образование в родния си град, а след това курс за трудови офицери в Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен, където получава квалификация на строителен техник.[1]
От 1966 година Бозаджиев е взводен командир и технически ръководител в Трудова повинност в Пловдив.[1] През април 1967 година е прехвърлен в Държавна сигурност като офицер в Трето управление („военно контраразузнаване“), като преминава едногодишен курс във Висшата специална школа „Георги Димитров“ и първоначално отговаря за батальон на Трудова повинност в Сестримо, работещ по строежа на Каскада „Белмекен-Сестримо“.[2] Малко след това е преместен в Панагюрище, където отговаря за работата на Трето управление в батальона на Трудова повинност в строящия се завод „Оптикоелектрон“ и в полка при мините „Медет“.[3] На 1 септември 1974 година е повишен в капитан, като по това време става и член на БКП.[2] През 1975 година преминава петмесечен курс в специална школа на съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ) и започва да следва задочно право във Висшата специална школа.[4]
През 1976 година Пандали Бозаджиев е преместен от Военното контраразузнаване в окръжния клон на Държавна сигурност в Пловдив, а през следващата година – в Пазарджик, където отговаря за работата на Шесто управление („борба с идеологическата диверсия“) в района на Панагюрище.[4] На този пост е награден за участието си през 1979 година в голяма акция на Шесто управление в цялата страна, довела до осъждането на група протестантски пастори, предавали в чужбина информация за ограниченията на религиозната свобода в страната.[5] На 1 септември същата година е повишен в майор.[4]
През януари 1980 година Бозаджиев става началник на Районното управление на Народната милиция в Панагюрище, запазвайки статута си на офицер от Държавна сигурност.[6] През октомври същата година става първи заместник-началник на Окръжното управление в Пазарджик, отговарящ за Държавна сигурност, като в мотивите за назначаването му се сочи лошото образование на неговия предшественик Петър Райчев.[7] През 1981 година Бозаджиев завършва задочно право във Висшата специална школа.[8] През лятото на 1982 година преминава двумесечен курс за преподготовка „по турска линия“ в школа на КГБ.[8] На 1 септември 1984 година е повишен в подполковник.[8]
През лятото на 1986 година Пандали Бозаджиев става заместник-началник на образуваното по това време Направление „Терор“ към Шесто управление на Държавна сигурност, чиято основна цел е разследването на няколкото терористични акта от предходните две години и предотвратяването на нови такива нападения.[9] На тази длъжност първоначално има ранг на началник на отдел, а от 16 март 1988 година – на началник на управление.[10] През април 1989 година е предсрочно повишен в полковник за ролята си в акция на Направление „Терор“ срещу човек, разпространявал позиви, заплашителни писма и „знамена с турски символи“ в района на Кърджали.[11]
На 8 декември 1989 година Бозаджиев е преместен от Шесто управление, чието закриване вече се планира от новото ръководство на режима, и става първи заместник-началник на Управлението за безопасност и охрана, което е оглавено малко преди това от прекия му ръководител в Направление „Терор“ Сава Джендов.[10] При преобразуването на Държавна сигурност в началото на 1990 година Управлението за безопасност и охрана е преименувано на Национална служба за охрана, пряко подчинена на президента.[10] Бозаджиев и Джендов се пенсионирани на 21 февруари 1992 година, малко след преизбирането на Желю Желев за президент.[10]
Пандели Бозаджиев запазва контактите си със Сава Джендов и след тяхното пенсиониране, като през 1994 година двамата стават съдружници в охранителната фирма „Гарант-М“,[12] която Бозаджиев по-късно напуска.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (31 май 1982; за „опазване на народното стопанство от пожари“)[8]
- Почетна значка на МВР (19 август 1987)[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 778.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 779 – 780.
- ↑ Методиев 2015, с. 779.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 780.
- ↑ Методиев 2015, с. 780 – 781.
- ↑ Методиев 2015, с. 781.
- ↑ Методиев 2015, с. 781 – 782.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 782.
- ↑ Методиев 2015, с. 782 – 783.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 784.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 783.
- ↑ Методиев 2015, с. 785.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
