Петко Абаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Абаджиев
български живописец
Роден
28 февруари 1913 г.(1913-02-28)
Националност Флаг на България България
Академия Художествена академия
Учители Никола Ганушев
Направление живопис
Повлиян Никола Танев

Петко Абаджиев е български живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 февруари 1913 г. в град Карлово. През 1942 г. завършва Художествената академия в София, в класа по „Живопис“ на Никола Ганушев.

Участва в общи художествени изложби. Организатор е на над 15 самостоятелни изложби в различни градове, включително в София и Будапеща (1966).[1] Показва творби на международни изложби в Германия, Гърция, Китай, Полша, Русия, Турция, Унгария, Франция и Швеция.

От 1941 г. е член на Съюза на българските художници, като през 1952 г. е част от Управителния съвет на организацията.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градски галерии в страната и частни колекции в България, Европа и САЩ.[2]

През 1961 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методи“, първа степен. Носител е също на ордените „Червено знаме на труда“ (1967) и „Народна република България“, втора степен (1973).[1] Почетен гражданин е на Карлово.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Абаджиев е пейзажист. В началото на художествената си кариера изобразява в картините си теми свързани с родния му град Карлово. В част от творбите му от този период се забелязва влияние от живописеца Никола Танев, близък приятел на карловеца. По-късните творби на Абаджиев са градски пейзажи от българските градове Балчик, Бургас, Варна, Видин и Пловдив. Обича да рисува мостове и крайбрежието на река Марица.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Петко Абаджиев. // Галерия „Лоранъ“. Посетен на 28 февруари 2015.
  2. а б Петко Абаджиев – Изложба. // Арт галерия-музей „Филипополис“. Посетен на 28 февруари 2015.