Петър Кунчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Кунчев
Български националреволюционер
Петър Кунчев 
Роден: 1844
Починал: 1881

Петър Иванов Кунчев е български националреволюционер. Участник в Ботевата чета и опълченец-поборник. Брат на Васил Левски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Кунчев е роден през 1844 г. в град Карлово. Най-малкият син в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Брат на Христо Кунчев, Васил Левски и Ана (Яна) Караиванова. Деен участник в българското национално-освободително движение.

Учи във взаимното карловско училище. През 1868 г. се премества от Карлово в Пловдив, където живее няколко години.[1] След смъртта на брат си отива в Ловеч, за да убие поп Кръстю, но се отказва и се връща. Според една версия - защото е говорил със свещеника и е разбрал, че той няма вина. Според по-популярната версия - разубеден е от ловешките съратници на Левски да не го прави. През 1874 г. емигрира във Влашко. Живее в Браила и Букурещ, където търси съдействие от Евлоги Георгиев.

През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и участва в нейния поход. След смъртта на войводата четата се разпръсква. Заедно с другаря си Костадин Димитров от Сливен успява да се добере до София. Тук три месеца и половина се укрива в къщурката на хаджи Стояна Цокова. Заловен е от турската полиция на улицата, но успява да избяга. След султанската амнистия (1 август 1876 г.) среща своя съчетнки Илин Видолов и с неговия билет за свободно придвижване отпътува през Цариград към Кишинев, където 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Участва в боевете на Шипка, където е ранен в крака, поради което е откаран за лечение във Велико Търново, а после и в град Харков. Непосредствено след Санстефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово, няколко месеца след смъртта на майка му. Стотици карловци са избити по време Руско-турската война от турската редовна и нередовна армия. В такава обстановка Петър първоначално трудно намира препитание. Пише писма на Найден Геров за съдействие. От карловската община е настанен в къщата на избягал турчин, но по-късно се премества да живее при сестра си Ана. Известно време е без работа, но по-късно е нает като старши стражар[2].

Заболял от туберколоза, той умира през есента на 1881 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караиванов, Петър В. "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов" София, 1987, Издателство на Отечествения фронт, стр. 89.
  2. Караиванов, Петър В. "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов" София, 1987, Издателство на Отечествения фронт, стр. 90-91.

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]

Родът на Васил Левски