Примирие от Мудания
| Примирие от Мудания | |
 Сградата, в която е подписано примирието | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | примирие |
| Подписване | 11 октомври 1922 г. |
| Място | Мудания, вилает Бурса, Турция |
| Условия | ратификация |
| Подписали | |
| Език | турски, английски |
| Примирие от Мудания в Общомедия | |
Примирието от Мудания е международно споразумение между Турция (чрез Великото национално събрание на Турция) от една страна и Италия, Франция и Великобритания от друга страна, подписано в османския град Мудания, във вилает Бурса, на 11 октомври 1922 г. Кралство Гърция се присъединява към примирието на 14 октомври 1922 г.
Контекст[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно примирието от Мудрос, което слага край на Първата световна война в Османската империя, на съюзническите сили е разрешено да окупират крепостите на проливите Дарданели и Босфор. Впоследствие те също така окупират Истанбул и решават да разделят Османската империя. Това е съпротива от турските националисти под формата на Великото народно събрание. След като постигат победи над окупационните сили в Анадола, турските сили напредват към неутралната зона на Проливите.
На 5 септември 1922 г. Мустафа Кемал паша отстоява претенциите на Турция за Източна Тракия. На 15 септември британският кабинет решава, че британските сили трябва да запазят позицията си, и издава ултиматум.
На 19 септември Великобритания решава да откаже Константинопол и Тракия на турските националисти, но Франция, Югославия, Италия и британските доминиони се противопоставят на нова война. Френският министър-председател Реймон Поанкаре се опитва да убеди турците да зачитат неутралната зона. На 23 септември съюзниците искат провеждането на мирна конференция, на което Мустафа Кемал се съгласява на 29 септември, като предлага Мудания за място на срещата.[1] Междувременно британският кабинет решава да остави Източна Тракия на турците.[2]
Преговорите са свикани на 3 октомври и водят до подписването на примирието от Мудания на 11 октомври. Гърците се присъединяват към условията на подписания договор на 13 октомври.[1]
Условия[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцките войски трябва да се изтеглят от Източна Тракия до река Марица (река Мерич) и Адрианопол (Одрин) в рамките на 15 дни.
- Гражданската власт ще стане турска 30 дни след напускането на гръцките войски.
- Не повече от 8000 турски жандармеристи трябва да присъстват в Източна Тракия до сключването на мирния договор.[3]
Окончателното споразумение между страните е постигнато на конференцията в Лозана от 21 ноември 1922 г. до 24 февруари 1923 г. и от 23 април до 24 юли 1923 г., което води до Договора от Лозана.
Съюзническите войски продължават да окупират неутралната зона до оттеглянето си съгласно условията на договора.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Harry J. Psomiades, The Eastern Question, the Last Phase: a study in Greek-Turkish diplomacy (Pella, New York 2000), 27-35.
- ↑ A.L. Macfie, 'The Chanak affair (September–October 1922)' Balkan Studies 20(2) (1979), 328.
- ↑ Harry J. Psomiades, The Eastern Question, the Last Phase: a study in Greek-Turkish diplomacy (Pella, New York 2000), 33.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- International Treaties of the Twentieth Century, London: Routledge, ISBN 0-415-14125-7.
- Atatürk by Andrew Mango, ISBN 0-7195-6592-8.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Armistice of Mudanya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |