Първа езикова гимназия (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първа езикова гимназия
Първа езикова гимназия
Информация
Седалище Варна, Област Варна,
Флаг на България България
Основаване 1879
Вид Езикова гимназия
Директор Веселин Василев
Учители около 80
Ученици около 1250
Финансиране Общинско
Публични характеристики
Цветове синьо, бяло и сиво
Празник 11 май
Навигация
Адрес ул. „Подвис“ №29
Сайт www.1eg.eu

Първа езикова гимназия е едно от най-престижните училища в град Варна, специализирано за изучаване на английски и немски език. Гимназията има дългогодишна традиция в обучението на чужди езици. В училището се обучават около 1250 ученици на възраст между 14 и 19 години. Целият курс на обучение е 5 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Варненска мъжка гимназия[редактиране | редактиране на кода]

Гимназията е наследник на Варненска мъжка гимназия (по-късно наречена „Фердинанд I“), основана през 1879 и осветена на 18 септември 1885 г. Построена от тревненеца Генчо Кънчев по проект на чешкия архитект Кубка, тя заработва като двукласно реално училище, което с княжески указ от 3 септември 1879 г. е признато за държавно[1]. Там преподават братята Карел и Херман Шкорпил, Анастас Иширков, В. П. Гочев, Петър Ников, Добри Христов и много други[2]. Сградата е разположена сред обширен двор и по своята архитектурна композиция и планова схема е типична за училищата в Европа. Постройката е двуетажна, в неоготическия стил, с едностранно застрояване на класните стаи, централно стълбище в оста на главния вход и оскъдно оразмерени коридори и вестибюли. Зидарията над ниския каменен цокъл е от вносни червени тухли, които контрастират на камъка за да се постигне монументален и внушителен вид.

Варненска градска художествена галерия в сградата на бившата гимназия

След основен ремонт през 1989 сградата на Мъжката гимназия е пригодена за художествена галерия. През май 1981 г. е чествана стогодишнината ѝ с гала концерт в Двореца на културата и спорта, среща с възпитаници на Първа мъжка гимназия в двора на старата ѝ сграда (днес худ. галерия „Борис Георгиев[3]), поход в Морската градина и участие в парада на 24 май.

Първа езикова гимназия[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Първа езикова гимназия започва през 1964 г., когато отделът по образованието от окръжния съвет, инициативен комитет от родители и общественици повдигат въпроса за нуждата от изучаване на английски и немски език в специализирана гимназия. Министерството на народната просвета дава разрешение за преподаване на часове по английски, немски и руски език, като всеки един има по 20 ученика в клас. Руският език е задължителен предмет за английските часове, а немски или френски – задължителен 3-ти чужд език. Съответно подреждане е приложено на немските и руски паралелки. Гимназията е с езиков профил от 1965 г.

Първоначално учениците са приемани в гимназията според техните оценки от завършване на 7-ми клас. Явният интерес към новото варненско училище е причина за въвеждането на 2 приемни изпита, полагани съответно по български език и литература и по математика. Първата година, в която се използва тази система, състезанието е голямо – 10 до 12 ученика, борещи се за 1 място в гимназията. Това е традиция, която се е запазила и е останала непроменена през всичките тези години. Тя все още съществува въпреки многото други възможности за изучаване на чужди езици.

Някои от най-добрите експерти в обучението на чужди езици са поканени за учители в гимназията – Стефка Хаджииванова, Ксения Станева (по немски), Весела Захариева и Димитрина Съботинова (по английски), както и млади, ентусуазирани и крайно отдадени на професията си учители. От началото предмети като биология, химия, история и география са преподавани на съответния чужд език, най-вече от български специалисти, но също и от чужденци. Принципът на назначаване на работа на известни преподаватели е просто следван. Резултатите не са изненада – 98% от първите завършили ученици са приети да продължат обучението си в колежи и университети в годината на дипломирането си. Сега те са квалифицирани специалисти от всички професионални сфери.

До 1972 г. гимназията се помещава в сградата на Девическата гимназия (сега Варненски археологически музей). През 1972 г. Първа езикова гимназия се мести в нова сграда близо до спирка „Почивка“. Оттогава насам всяка година са приемани ученици за 4 английски и 3 немски паралелки. Руският език отпада като избор. През 2001 г. немските паралелки също стават 4. На 15 август 2009 година официално бе открита новата сграда на Първа езикова гимназия /бившата сграда на гимназияНиколай Лилиев“/ на ул."Подвис". От учебната 2009/2010 година броят на английските паралелки се увеличи на 5.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Уч.година Мин.БАЛ – АЕ
момичета / момчета
Мин.БАЛ – НЕ
момичета / момчета
Паралелки
АЕ
Паралелки
НЕ
2014/2015 32.852 33.788 5 4
2013/2014 32,342 33,658 5 4
2012/2013 32,786 33,536 5 4
2011/2012 32,856 33,214 5 4
2010/2011 32,572 32,036 5 4
2009/2010 30,714 29,858 5 4
2008/2009 31,350 30,200 4 4
2007/2008 31,358 30,250 4 4
2006/2007 31,620 31,180 4 4
2005/2006 31,626 31,188 4 4
2004/2005 32,000 / 30,126 32,188 / 30,564 4 4
2003/2004 32,314 / 32,500 30,126 / 30,438 4 4
2002/2003 33,002 / 30,876 32,438 / 29,814 4 4

Паралелки: 9

  • английски паралелки: 5 /от учебната 2009/2010 г./
  • немски паралелки: 4 /от учебната 2000/2001 г./

Специализирани часове: - първи чужд език: 1590 часа минимум, разпределени между 5-те години, както следва:

  •  8-ми клас: 648
  •  9-ти клас: 252
  • 10-ти клас: 252
  • 11-ти клас: 252
  • 12-ти клас: 186

- второстепенен чужд език: избор между английски и немски, минимум 566 часа между 9-ти и 12-ти клас, както следва:

  •  8-ми клас: -
  •  9-ти клас: 126
  • 10-ти клас: 136
  • 11-ти клас: 180
  • 12-ти клас: 124

ЗИП 217 часа, от които 155 /или 124/ часа за четвърти профилиращ предмет по избор и 62 /или 93/ часа по избор за непрофилирана подготовка.

От 2009 г. Първа езикова гимназия е изпитен център на Edexcel – най-голямата организация за провеждане на изпити и оценяване във Великобритания за придобиване на международен сертификат за владеене на английски език London Tests of English и London Tests of English for Children. Първа езикова гимназия е единственото средно училище в областта, на което е оказана тази чест. Центърът осигурява регистрация и провеждане на изпитите.

От учебната 2006/2007 г. Първа езикова гимназия получи сертификат за провеждане на изпита TOEFL. С това гимназията е единственото държавно средно училище във Варна и областта, което е изпитен център за TOEFL.

От 1995 г. Първа езикова гимназия е четвъртият в страната немски езиков център. Всички участници в проекта DSD през изминали години блестящо защитиха правото на немска езикова диплома.

В Първа езикова гимназия е създаден спортен клуб „Първа“, в който се развиват следните спортове: футбол, баскетбол, волейбол, бадминтон, плуване, тенис на маса и шах.

Фестивали и инициативи[редактиране | редактиране на кода]

По традиция всяка година се провеждат по няколко големи фестивала: Фестивал на музиката, Фестивал на танца и Фестивал на любовта (по случай Деня на влюбените – 14 февруари). През учебната 2011/2012 те са заменени от един Фестивал на талантите, който се провежда за първи път на 4 април 2012. На 27 март 2013 се състоя второто издание на фестивала.

Ежегодно се провеждат и два благотворителни базара – Коледен и Великденски, на които гимназистите подготвят различни лакомства, а също и картички за съответните празници, като всички продукти се продават сред връстници и учители, а събраните накрая средства се раздават на ученици от гимназията с различни затруднения.

Освен Коледния базар, през декември се случват и няколко други събития като Конкурса за най-добре украсена класна стая, Коледната поща, както и Коледния концерт.

Официалният празник на гимназията е 11 май.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Видни личности, завършили гимназията:

  • Андрей Вичев – главен юрист в Bulgarian Air
  • Антон Жожев – зам.-кмет на град Варна по юридическите въпроси (2007 – 2013)
  • Биляна Стоева – актриса
  • Валентин Добрев – бивш посланик във Великобритания, Финландия и Швейцария, бивш заместник-министър на външните работи (1991 – 1993)
  • Георги Кайцанов – театрален режисьор
  • Джани Шарков – член на Ротари клуб Варна, управител на „Евро-Варна“ЕООД
  • Диана Димитрова – съдия
  • Димитър Божилов – бивш посланик в Индия, Сомалия и Виетнам
  • Димо Гяуров – бивш директор на Националната разузнавателна служба (1997 – 2003), народен представител (2009 – 2013), изнъвреден посланик в Будапеща
  • Добромир Михайлов – началник на отдел „Международни връзки и изследвания“ в Института за общ. администрация в Будапеща
  • Душана Здравкова – юрист, съдия, евродепутат (2007 – 2009)
  • Емил Мариянов – заместник-председател на Управителния съвет на Фондация „Българска памет“
  • Емил Радев – юрист, народен представител (2009 – 2014), евродепутат (от 2014)
  • Емилия Лазарова – главен изпълнителен директор в „Apple Computers Company“, Лондон
  • Ивайло Маджуров – изпълнителен директор на Bulgarian Air
  • Илко Ескенази – бивш депутат
  • Калин Руменов – журналист
  • Камен Беронов – преподавател по математика в Токио и Германия
  • Кирил Йорданов – бивш кмет на град Варна (1999 – 2013)
  • Константин Дараданов – почетен консул на Швеция и Дания във Варна
  • Красен Неделчев – професор по медицина, завеждащ неврологична клиника Triemli Hospital, гр. Цюрих
  • Лъчезар Кръстев – генерален директор на „Pepsi Cola България“
  • Марин Смилов – преподавател по философия в университета във Флорида
  • Мариус Донкин – актьор
  • Мария Терзиева – съдия
  • Мартина Коева – Калифорнийски университет, преподавател по генетика
  • Меглена Плугчиева – бивш посланик в Германия (2004 – 2008), народен предствител (1995 – 2001; 2009 – 2013), вицепремиер в 86-тото българско правителство
  • Д-р Милен Врабевски – председател на Управителния съвет на Фондация „Българска памет“
  • Надежда Герова – рентгенология, професура в Хумболтски университет
  • Наталия Николова – завършва в Токио, професор, преподавател по физика в университет Макмастър в Торонто
  • Недялко Неделчев – почетен консул на Германия и Франция във Варна
  • Нейко Димитров – съдия
  • Николай Василев (икономист) – политик, бивш министър на държавната администрация и административната реформа
  • Николай Маринов – университет Станфорд, преподавател
  • Огнян Орешков – Лос Анджелис, физик, професор
  • Петър Драгнев – преподавател по математика в Чикагския университет
  • Петя Коева – Международен фонд за Европа (MIT)
  • Пламен Марков – бивш директор на Сатиричния театър
  • Руслан Абаджиев – директор в представителството на Университета Delaware – Bulgaria
  • Сияна Глухарова – завършва в Oxford „Право“ с отличие
  • Станислава Николова – следва в Университета Аугсбург, Германия, Носител на награда DAAD-Preis за 2010 г.
  • Стефан Вълков – управител на „България холдинг“, гр. Варна
  • Стоян Николов – главен секретар на Фондация „Отворено общество“
  • Таня Михайлова – секретар в посолството в Канада
  • Теменуга Маринова – поетеса, гр. Варна
  • Тинка Методиева – учител на годината, гр. Варна
  • Христина Михайлова – доцент, преподавател по рентгенология в Стоматологичния факултет в София
  • Юрий Лучев – поет и преводач

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Фар на народното пробуждане“ – арх. Камен Горанов, в. Народно дело от 17 януари 1971 г.
  2. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
  3. История на Градска художествена галерия – Варна

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]