Разпространение на будизма по пътя на коприната

Навлизането на будизма в Хански Китай по пътя на коприната започва през първи или втори век от новата ера^[4]^[5]. Първите документирани опити на будистки монаси (всичките некитайци) са от втори век н.е., вероятно като резултат от разширяването на Кушанската империя в китайска територия в областта на Таримския басейн ^[6] Прекият контакт между централноазиатския и китайския будизъм продължава от трети до седм век през периода на династията Тан. От четвърти век и нататък след поклонническите пътувания на (395 – 414) и по-късно Сюан Цзян (629 – 644) китайските поклонници започват да пътуват до северна Индия, техен източник на будистки учения заради достъпа до оригинални писания.

По-голямата част от земите, през които преминава пътя свързващ Северна Индия и Китай по това време са под властта на будистката Кушанска империя, а по-късно на ефталитите, вижте също Гандхара.

По-късно, през седми век до Китай достига от Индия тантричния будизъм или Ваджраяна. По същия начин през осми век е и установяванто на тибетския будизъм като част от Ваджраяна. По това време обаче ролята на пътя на коприната като мост за преноса на будизма започва да намалява докато ислямът завладява Трансоксиана и в резултат се появява Уйгурския хаганат през 40-те години на осми век.^[7] По това време будизмът в Индия е в упадък поради ислямската инвазия в индийския субконтинент от една страна и поради възраждането на пураничния индуизъм от друга страна. В същото време през девети век в епохата Тан китайският будизъм е подложен на преследване, но не преди на свой ред да даде началото будистки традиции в Корея и Япония.

Преносът на будизма

Първи контакти

Будизмът влиза в Китай по пътя на коприната. Пренасят го будистки монаси, пътуващи по този път заедно с търговците и разпространявали новото учение. Доходоносната търговия с коприна по този маршрут започва при династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.) през установената от Александър Велики система от елинистични царства (323 г. пр.н.е. – 63 г. пр.н.е.) и търговски връзки, простиращи се от Средиземно море до територията на съвременните Афганистан и Таджикистан до Александрия Ескате на границата с Китай. Могъщите гръко-бактрийски кралства (250 г. пр.н.е. – 125 г. пр.н.е.) в днешен Афганистан, а по-късно индо-гръцки кралства (180 г. пр.н.е. – 10 г.г.) практикували гръко-будизъм и били първото средище по пътя на коприната в течение на почти 300 години.

Преминаването на будизма в Китай по пътя на коприната започва през първи век от новата ера с полулегендарната помощ на мисия, изпратена на запад от китайския император Мин от династията Хан (58 – 75 г.):

Можем да заключим, че пътешествениците и поклонниците са пренесли будизма по пътищата на коприната, но дали това е започнало в най-ранния период когато тези пътища са отворени около стотната година от новата ера е въпрос, който трябва да остане отворен. Най-ранните преки свидетелства за будистко присъствие са от първи век, но те включват агиографични елементи и не са непременно достоверни или точни.^[8]

Широките контакти обаче започват през втори век, вероятно като последица от експанзията на гръко-будистката Кушанска империя в китайска територия в Таримския басейн с усилията на многобройни будистки монаси в китайските земи. Първите мисионери и преводачи на китайски са били от Партското царство, Кушан, Согдиана или са били Тохари.^[9]

Централноазиатски мисии

Дарители от Согдиана при Буда (стенопис и детайл), Безеклик, източния Таримски басейн, Китай, 8 век

В средата на втори век Кушанската империя, управлявана от цар Канишка със столица Пурушапура (днес индийския град Пешавар) се разширява към централна Азия и излиза отвъд региона на Кашгар, Кхотан и Ярканд в Таримския басейн днешен Синдзян. В резултат културният обмен се засилва много, а не след дълго започват активни централноазиатски будистки мисии. Отличават се преводачите от градове като Луоян и Нанкин. Били представени както Хинаяна, така и Махаяна текстове. От това време са известни тридесет и седем преводачи, между които:

Ан Шигао, партски принц, който прави първите известни преводи на Хинаяна текстове на китайски език (148 – 170).
Локасема – будистки монах от Кушан, който първи превежда Махаяна текстове на китайски език (167 – 186).
Жи Яао (ок. 185), кушански монах от второто поколение преводачи след Локасема.
Жи Куан (220 – 252) кушански монах, чийто дядо се установил в Китай през 168 – 190.
Дхармаракша (265 – 313), кушанец, чието семейство от поколения е живяло в Дунхуан.
Кумараджива (ок. 402) кучеански монах, един от най-важните преводачи.
Фотуден, централноазиатски монах от 4 век, който става съветник на китайския съд
Бодхидхарма (440 – 528), основател на школата Чан и легендарен създател на физическите тренировки в манастира Шао Лин довели до създаването на Шаолинското Кунг Фу.
Джнанагупта (561 – 592), монах и преводач от Гандхара.
Шикшананда (652 – 710), монахот Удияна, Гандхара.
Праджня, монах и преводач от Кабул, живял ок 810. Обучава в санскритски текстове японеца Кукай, бъдещ основател на школата Шингон.

Ранни преводи

Първите документирани преводи на будистки текстове на китайски се появяват през 148 г. с пристигането на монаха Ан Шигао, който е бивш партския принц. Той започва да организира строителството на храмове в Луоян и превеждането на будистки текстове на китайски и това е началото на вълна на активното разпространение на будизма в централна Азия, което продължава през следващите векове. Ан Шигао превежда основни будистки учения, будистки медитации и абхидхарма. Ан Зуан е партски светски практикуващ, който работи заедно с Ан Шигао и превежда ранни Махаяна текстове за пътя на бодхисатва.

Ученията на Махаяна били широко разпрстранявани от пристигналия от древното будистко кралство Гандхара кушанския монах Локасена в периода 164 – 186 г. Локасена превежда важни Махаяна сутри като Праджняпарамита Сутра, а също и редки ранни Махаяна сутри по такива теми като самадхи и медитация върху Буда Акшобхя. Тези ранни преводи на Локасена носят прозрение през ранния перид на Махаяна.

Ролята на търговците

През пети и шести век търговците изиграли важна роля в пренасянето на религиозни идеи, в това число и будистки. Търговците откриват в будизма морално-етични учения, които се оказали привлекателна алтернатива на предишните религии. В резултат търговците започват да поддържат будистките манастири по пътя на коприната. В замяна манастирите им предоставят места за пребиваване по пътя между градовете и търговците започват да разпространяват будизма по своя път.^[10]. Също така търговците подпомагат установяването на диаспора сред общностите с които се срещат по пътя си и с течение на времето това стават будистки култури. Впоследствие такива общности стават център на книжовност и култура с добре организирани пазари, жилища и слкадове^[11]. По същество преносът на будизма по пътя на коприната приключва около седми век поради настъпването на исляма в централна Азия.

Упадък

Залезът на будизма в централна Азия започва през седми век със завладяването на Трансоксиана от мюсюлманите. Повратен момент е битката при Талас през 751 г. Тези събития водят и до изчезването на местната Тохарска будистка култура в Таримския басейн през осми век.

От девети век и нататък различните оцелели будистки школи в Китай започват да се развиват независимо една от друга. Енергичната китайска култура последователно поглъща будистките учения докато накрая се развива силен китайски партикуларизъм.

В източната част на Таримския басейн централноазиатският будизъм оцелява през следващия средновековен период като религия на уйгурите. Будизмът става една от религиите на Монголската империя и Чагатайското ханство, а през ойратите в крайна сметка става и религията на калмиките, които през 17-те век се установяват край Каспийско море.

Външни препратки

↑ von Le Coq, Albert. (1913). Chotscho: Facsimile-Wiedergaben der Wichtigeren Funde der Ersten Königlich Preussischen Expedition nach Turfan in Ost-Turkistan. Berlin: Dietrich Reimer (Ernst Vohsen), im Auftrage der Gernalverwaltung der Königlichen Museen aus Mitteln des Baessler-Institutes, Tafel 19. (Посетен на 3 септември 2016).
↑ Gasparini, Mariachiara. "A Mathematic Expression of Art: Sino-Iranian and Uighur Textile Interactions and the Turfan Textile Collection in Berlin", in Rudolf G. Wagner and Monica Juneja (eds), Transcultural Studies, Ruprecht-Karls Universität Heidelberg, No 1 (2014), pp. 134 – 163. ISSN – 6411 2191 – 6411. See also endnote #32. (Посетен на 3 септември 2016.)
↑ Hansen, Valerie (2012), The Silk Road: A New History, Oxford University Press, p. 98, ISBN 978-0-19-993921-3.
↑ Zürcher (1972), стр. 22 – 27.
↑ Hill (2009), стр. 30, for the Chinese text from the Hou Hanshu, and p. 31 for a translation of it.
↑ Zürcher (1972), p. 23.
↑ Oscar R. Gómez. Antonio de Montserrat – Biography of the first Jesuit initiated in Tibetan Tantric Buddhism. Editorial MenteClara, 2015. ISBN 978-987-24510-4-2. с. 32.
↑ Loewe (1986), pp. 669 – 670.
↑ Foltz, „Religions of the Silk Road“, pp. 37 – 58
↑ Jerry H. Bentley, Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 43 – 44.
↑ Jerry H. Bentley, Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 48.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silk Road transmission of Buddhism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] von Le Coq, Albert. (1913). Chotscho: Facsimile-Wiedergaben der Wichtigeren Funde der Ersten Königlich Preussischen Expedition nach Turfan in Ost-Turkistan. Berlin: Dietrich Reimer (Ernst Vohsen), im Auftrage der Gernalverwaltung der Königlichen Museen aus Mitteln des Baessler-Institutes, Tafel 19. (Посетен на 3 септември 2016).

[gasparini_2014_pp134-163-2] Gasparini, Mariachiara. "A Mathematic Expression of Art: Sino-Iranian and Uighur Textile Interactions and the Turfan Textile Collection in Berlin", in Rudolf G. Wagner and Monica Juneja (eds), Transcultural Studies, Ruprecht-Karls Universität Heidelberg, No 1 (2014), pp. 134 – 163. ISSN – 6411 2191 – 6411. See also endnote #32. (Посетен на 3 септември 2016.)

[3] Hansen, Valerie (2012), The Silk Road: A New History, Oxford University Press, p. 98, ISBN 978-0-19-993921-3.

[4] Zürcher (1972), стр. 22 – 27.

[5] Hill (2009), стр. 30, for the Chinese text from the Hou Hanshu, and p. 31 for a translation of it.

[6] Zürcher (1972), p. 23.

[7] Oscar R. Gómez. Antonio de Montserrat – Biography of the first Jesuit initiated in Tibetan Tantric Buddhism. Editorial MenteClara, 2015. ISBN 978-987-24510-4-2. с. 32.

[8] Loewe (1986), pp. 669 – 670.

[9] Foltz, „Religions of the Silk Road“, pp. 37 – 58

[10] Jerry H. Bentley, Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 43 – 44.

[11] Jerry H. Bentley, Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 48.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]