Гостиля (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Река Гостиля)
Jump to navigation Jump to search
Гостиля
Gostilya gyski.JPG
Река Гостиля
Bulgaria Pleven Province relief location map.jpg
43.3753° с. ш. 23.9606° и. д.
43.5567° с. ш. 24.2814° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Враца
Община Бяла Слатина
Област Плевен
Община Кнежа
Община Искър
Община Долна Митрополия
Дължина 40,9 km
Водосборен басейн 320 km²
Отток 0,64 m³/s
Начало
Място суходолие, на 1,4 km
източно от с. Враняк,
Община Бяла Слатина
Координати 43°22′31.08″ с. ш. 23°57′38.16″ и. д. / 43.3753° с. ш. 23.9606° и. д.
Надм. височина 194 m
Устие
Място ляв приток на река ИскърДунавЧерно море
Координати 43°33′24.12″ с. ш. 24°16′53.04″ и. д. / 43.5567° с. ш. 24.2814° и. д.
Надм. височина 42 m

Гостиля, е река в Северна България, Дунавската равнина, област Враца – Бяла Слатина и област Плевен – общини Кнежа, Искър и Долна Митрополия, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 40,9 км.[1][2]

Река Гостиля води началото си от суходолие, започващо на 1,4 км източно от село Враняк, община Бяла Слатина, на 194 м н.в. До град Кнежа тече на североизток, а след това до устието си на изток в асиметрична долина с по-стръмен десен склон. Влива се отляво в река Искър на 42 м н.в., на 1,1 км южно от село Ставерци. Река Гостиля е последният приток на река Искър преди вливането ѝ в Дунав.[1]

Площта на водосборният басейн на реката е сравнително малък – 320 км2, което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Искър.[1]

Средногодишният отток на реката при устието ѝ е 0,64 m3/s. Реката е маловодна със снежно-дъждовно подхранване, като почти ежегодно в края на лятото пресъхва. Водите ѝ се използват за напояване – няколко мисроязовира.[1]

По течението на реката са разположени 1 град и 2 села:

По левия, полегат бряг на реката от Кнежа до село Ставерци, на протежение от 19,4 км преминава Републикански път III-137 от Държавната пътна мрежа Кнежа – Ставерци – Крушовене.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 151 – 152.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1599.