Гостиля (река)
| Гостиля | |
 Река Гостиля | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Враца Община Бяла Слатина Област Плевен Община Кнежа Община Искър Община Долна Митрополия |
| Дължина | 40,9 km |
| Водосб. басейн | 320 km² |
| Отток | 0,64 m³/s |
| Начало | |
| Място | суходолие, на 1,4 km източно от с. Враняк, Община Бяла Слатина |
| Координати | |
| Надм. височина | 194 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Искър → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 42 m |
Гостиля е река в Северна България, Дунавската равнина, област Враца – община Бяла Слатина и област Плевен – общини Кнежа, Искър и Долна Митрополия, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 40,9 км.[1][2]
Река Гостиля води началото си от суходолие, започващо на 1,4 км източно от село Враняк, община Бяла Слатина, на 194 м н.в. До град Кнежа тече на североизток, а след това до устието си на изток в асиметрична долина с по-стръмен десен склон. Влива се отляво в река Искър на 42 м н.в., на 1,1 км южно от село Ставерци. Река Гостиля е последният приток на река Искър преди вливането ѝ в Дунав.[1]
Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 320 км2, което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Искър.[1]
Средногодишният отток на реката при устието ѝ е 0,64 m3/s. Реката е маловодна със снежно-дъждовно подхранване, като почти ежегодно в края на лятото пресъхва. Водите ѝ се използват за напояване – няколко мисроязовира.[1]
По течението на реката са разположени 1 град и 2 села:
- Община Кнежа – град Кнежа;
- Община Долна Митрополия – Гостиля.[1]
По левия, полегат бряг на реката от Кнежа до село Ставерци, на протежение от 19,4 км преминава Републикански път III-137 от Държавната пътна мрежа Кнежа – Ставерци – Крушовене.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 151 – 152.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1599.
| |||||||||||