Направо към съдържанието

Речник на българския език (БАН)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Речник на българския език.

Речник на българския език
АвторИнститут за български език
Първо издание1977 – 2023 г.
България
ИздателствоИздателство на БАН „Проф. Марин Дринов“
Оригинален езикбългарски
Видречник

„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография. Речникът е най-големият и представителен тълковен речник, който обхваща книжовния език, разговорната реч, просторечието и отчасти жаргон.

Работата по речника започва през 1960-те години под ръководството на проф. Цветан Тодоров, а по-късно на Стефан Илчев. От 1968 до 1995 работата се ръководи от Кристалина Чолакова.

Картотеката на Института за български език бива допълнена, създават се три нови лексикални картотеки с материали от:

  • литературата от XIX век
  • народното творчество
  • терминологична картотека

От съставителите на I том на Речника биват изготвени голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. През 1966 г. за постигане на единство и системност в работата, бива публикувано Ръководство за съставяне на Речник на българския език, което обхваща въпроси, отнасящи се до:

  • подбора на лексиката и фразеологията;
  • тълкуването на значенията и документирането им с различни цитати от литературата;
  • квалификацията на думите по стилистична принадлежност и произход;
  • разработката на отделните части на речта с оглед на характерните им семантико-граматични качества.

В края на Ръководството са включени редица пробни статии за илюстрация на приложението му.

Първият том излиза през 1977 г., обхваща буквите А и Б и включва 9570 речникови статии. След увода е публикуван списък с изворите за илюстративния материал (90 страници).

  1. А – Б, 1977, 9570 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  2. В, 1979, 5787 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  3. Г – ДЕЯТЕЛ, 1981, 6107 статии, главен редактор Кристалина Чолакова (+ Допълнение към изворите)
  4. ДЕЯТЕЛЕН – Е, 1984, 8279 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  5. Ж – ЗЯПНУВАНЕ, 1987, 9455 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  6. И – Й, 1990, 9307 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  7. К – КООРДИНАТИ, 1993, 6652 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  8. КООРДИНАТОГРАФ – Л, 1995, 6191 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
  9. М, 1998, 6881 статии, главна редакция Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева
  10. Н, 2000, 9722 статии, главна редакция Емилия Пернишка, Лилия Крумова-Цветкова
  11. О, 2002, 9678 статии, главна редакция Юлия Балтова, Мария Чоролеева
  12. П – ПОЕМКА, 2004, 7887 статии, главна редакция Веса Кювлиева-Мишайкова, Емилия Пернишка
  13. ПОЕН – ПРЕЛЕСТНО, 2008, 8995 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Емилия Пернишка
  14. ПРЕЛЕТ – ПЯСЪЧНОЖЪЛТ, 2012, 6685 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Мария Чоролеева
  15. Р, 2015, 6543 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Мария Чоролеева
  16. С – СИСТЕМНОСТ, 2023, 4210 статии, гл. ред. Лилия Крумова-Цветкова, Диана Благоева (общо 123 439 заглавни думи)

Речникът се съставя въз основа на картотека, която съдържа над 5 милиона фиша с лексикални материали от разговорната реч и съвременната българска художествена литература, публицистика, периодичен печат, научна, научно-популярна и техническа литература, както и от книжнината от епохата на Възраждането и публикуваното народно творчество. Използват се и следните тълковни речници на българския език:

Многотомният речник отразява съвременното състояние на българската лексика и движението и изменението на лексикалната и семантичната система за период от началото на втората четвърт на 19 век до съвременността. Освен общо употребяваната лексика, след известен подбор се включват и следните категории думи:

  • остарели думи като браслет, бегемот, банкрот, плакарда;
  • думи, които минават в пасивен запас на езика, като фелдфебел, пристав, реалка и др.;
  • думи, свързани с историята на България и другите народи, митологията, религията и др., като десятък, димнина, васал, болярин, хан, викинги, горгона, геена, стълпник и др.
  • старинни думи (архаизми, употребявани от писателите за стилистично оцветяване), като дан, бран, рат, стяг и др.;
  • старобългарски (Черковнославянски/Църковнославянски) думи като погубление, обручение, велеречие и др.;
  • Чужди думи:
    • които имат широка употреба в съвременния книжовен език: актьор, аванс, форум, лагер, самурай, банка, бойкот, олтар и мн. др.;
    • турцизми, които се използват в съвременния книжовен език със стилистична цел, като билюк, вилает, мерак, рахат, серт и др., както и турцизми с българска наставка като аскерски, каймакамски и др.;
    • гърцизми, свързани предимно с обществено-политическия живот, като: архонт, логотет, фаланга, както и новогръцки заемки, навлезли в разговорния ни език, като втасвам, липсвам, трапеза, трендафил, фитил и др.;
    • русизми, навлезли през различни периоди от Възраждането до съвременността, като взгляд, беззаботен, дерзновение и мн. др., както и думи от обществено-политическата лексика, техниката и др.;
    • други чужди думи, в зависимост от честотата им на употреба, такива, които се срещат в художествената литература и др.;
  • специални думи и термини, които се срещат в общообразователните учебници, научно-популярната литература и др., като авитаминоза, дифузия, изотоп, планктон и др., както и специални думи, свързани с производство, селско стопанство, занаяти и др., като кофражист, монтажник, фрезуване и мн. др.;
  • диалектни думи, като оглавник, засевки, чувам (пазя) и др., които се срещат в художествената литература и публикуваното народно творчество;
  • етнически имена, като българи, сърби, руси, французи, авари, келти, хуни и мн. др.;
  • собствени имена от историята, митологията или художествената литература, придобили нарицателно или преносно значение, като Юда, Ганьо, Тартюф и др., както и географски имена, като Содом и Гомор, между Сцила и Харибда и др., имена на по-важни празници, като Ивановден, Коледа и др., имена на планети и по-важни съзвездия, като Касиопея, Орион или народни названия на съзвездия, като Квачка, Ралица и др.;
  • жаргонни думи (по изключение);
  • производни думи, като съществителни, названия на жители на някои градове и области, като варненец, варненка, добруджанец и др., производни прилагателни, като персийски, ахилесов, вартоломеев, ботевски и др., а също и умалителни или увеличителни имена, като крушка, рибица, височък, мъничък и др.;
  • сложни думи като радиоточка, киносалон, месторождение и др.;
  • Морфеми като без-, до-, про-; много-, само-, анти-; -пис, -знание, -фил и др.;
  • съкращения като детмаг, изпълком, райсъвет, ТКЗС и др.
  • Статиите в Речника са подредени по азбучен ред, като всяка от тях включва проста непроизводна или производна дума (която може да бъде също и умалително или увеличително име, отглаголно или отвлечено съществително), сложна дума, причастие със значение на прилагателно, представка или продуктивна първа или втора съставна част на сложни думи (авто-, дву-, -пис).
  • В речника се срещат двойки или (рядко) тройки заглавни думи:
    • при глаголите: формите за двата вида, напр. връ̀звам... несв.; въ̀ржа... св; Ако има и словообразувателни варианти, заглавието е от тройка думи, напр. изра̀ствам... несв.; изра̀сна... и израста̀... св;
    • местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език, напр. то̀зи... и то̀я...;
    • пълни и съкратени форми на една и съща дума, напр. шестдесѐт... и шейсѐт...
  • В Речника са включени като отделни думи (статии с единично заглавие):
    • остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... остар. и диал. Вехт; слобода̀... остар. и диал. Свобода;
    • остарели словообразувателни варианти, напр. грѝпа... остар. Грип;
    • остарели словообразувателни варианти, използвани като простонародни думи, напр. депута̀тин... остар., сега простонар. Депутат;
    • рядко използвани варианти или правописни дублети, напр. жѐтва... Жътва; дѝплом... Диплома;
    • стилистично ограничени варианти, напр. зѐмам... несв.; зѐма... св.;
    • фонетични варианти със семантична разлика, напр. цъ̀рква... и чѐрква...
    • думи с препратка:
      • свършен вид на глаголите, напр. въ̀ржа. Вж. връзвам;
      • словообразувателни варианти, напр. то̀я. Вж. този;
      • съкратени форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи, напр. шейсѐт. Вж. шестдесет;
      • местоименни форми за ж.р., ср.р. и мн.ч., различни от формите за м.р., напр. така̀ва. Вж. такъв; онѐзи. Вж. онзи;
      • падежни форми при местоименията, напр. нѐго. Вж. той.
  • В Речника са представени следните видове омоними:
    • с различен етимологичен произход, напр. вѝя: навивам и издавам вой; ва̀дя: изваждам и напоявам (диал.); дотѝчам1 несв. (от тека) и дотѝчам2 св. (от тичам);
    • с общ произход, получени чрез диференциация на значенията, напр. кру̀шка (малка круша и електрическа крушка).
  • Някои непреходни деятелни глаголи с възвратни частици или местоимения от ср.р. са включени в Речника като подзаглавни думи, напр. базѝрам се несв., непрех... имам за основа.

Структура на речниковата статия

[редактиране | редактиране на кода]
  • в началото на речниковата статия се поставя заглавната дума с поставено (тежко) ударение, напр. къ̀ща, вървя̀, пъ̀рви и пр.;
  • след заглавната дума се изреждат граматичните форми, напр. байц, ба̀йцът, ба̀йца, мн. ба̀йцове;
  • след формите следва граматична бележка, определяща каква част на речта е заглавната дума, напр. акроба̀тка ж., където ж означава съществително от женски род;
  • след граматичната бележка се поставя бележка за стилистична квалификация, напр. авджѝя... остар., сега простонар.;
  • непосредствено след стилистичната бележка следва тълкуването. При многозначните думи всяко следващо тълкуване се дава на нов ред и се отбелязва с арабска цифра, с буква, а в някои случаи и с римски цифри, напр. а... I. За съпоставяне... II. За противопоставяне. В края на определението на названия на растения и животни се изписва и латинското им съответствие;
  • граматични или стилистични особености в рамките на едно значение се отбелязват след знак за нюанс (//);
  • след тълкуването следва илюстративен материал (в курсив);
  • при глаголите, след значенията се поставя страдателна или възвратна форма (ако има такава);
  • в края на статията, след знак <> (ромб), се дават фразеологични единици;
  • подзаглавната дума е на нов ред без индент (абзац);
  • след някои статии има справочен отдел, в който се дава етимологията, посочват се фонетични варианти и др.

Свободен достъп онлайн

[редактиране | редактиране на кода]

От май 2014 г. речникът е свободно достъпен онлайн[1]

  1. БАН пусна онлайн Речника на българския език // Дневник, 23 май 2014. Посетен на 31 декември 2018.