Свети Андрей (Ормос Прину)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

„Свети Андрей“
Αγίου Ανδρέα
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Ормос Прину
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасос
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане 1899 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Андрей“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Ανδρέα) е възрожденска православна църква, гробищен храм на село Принос на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена северно от Принос, на входа на Ормос Прину, северно от първокласния път.[1] В счетоводните документи на Ватопедския манастир за 1897 г. са отбелязани 88 гроша за храма. През същата година Ксиропотам дава 502. Царските икони датират в 1897- 1899 година, което говори, че църквата е била завърщена в 1899 година.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е еднокорабна църква с дървен покрив и трем на западната страна. Външните размери на наоса са 12,72 m x 7,71 m, площта е 98,07 m2, а дебелината на стените 0,80 m. Вратата е двойна в средата на западната страна и отвън е със свод. Осветлението става чрез три северни и три южни прозореца. На западната стена има полукръгла ниша. Подът на наоса е от плочи. Таванът е плосък от дървени летви. По протежение на северната и южната стена има пейки.[2]

Иконостасът е таблен, резбован от местни майстори. Има две врати и осем царски икони: „Свети Николай“ с надпис „Αύτη η αγία εικών εζω / γραφίσθη διά χειρός Ιωάνν./ Ζωγράφου. Δι ́εξώδων / Γεωργίου Καπετάν Ανδρέα / τη 13 Φεβρουαρίου 1898“, северна врата, „Свети Андрей“ „Αύτη η αγία εικών εζω / γραφίσθη διά χειρός Ιωάνν./ Ζωγράφου. Δι ́εξώδων / Βασιλείου Καψάλη / τη 12 φεβρουαρίου 1899“, „Света Богородица Одигитрия“ с надпис „∆ηά χειρός Ιωάννου Ζωγράφου. Δηα εξόδου Φωτήου Ιωάννου Ζαχαροπλάστου 1897“, царските двери, „Христос Вседържител“ с надпис „Αύτη η αγία εικών εζω / γραφίσθη διά χειρός Ιωάννου Ζωγράφου Δι ́/ εξώδων Δημητρίου Καψάλη / 9 Φεβρουαρίου 1898“, „Свети Йоан Предтеча“ с надпис „Αύτη η αγία εικόν / ζωγραφήσθη υπό (Ιω.)/ Ζωγράφου. Δι ́εξόδον / Αναστασίου Ι. Καψάλη / 1898“, „Св. св. Константин и Елена и Архангел Михаил“, „Благовещение Богородично“ и „Свети Спиридон и Свети Модест“ с надпис „Αύτη η αγία εικόν εζωγρα / φίσθη δι ́εξόδον / Βασιληκού / Τσολακάρη, 1898“.[2] Над царските икони има ред по-малки икони. Над тях зона с ромбове и над тях 12 икони на Великите празници. Иконостасът е увенчан с дантела и разпятие, около което има два змея.[3]

Светилището се извисява с една стъпка. Апсидата е полукръгла и няма вентилационен отвор. Протезисът, диакониконът и двете ниши на северната и южната стена са полукръгли. Измазана е само в западната част на трема. Покривът е двускатен със скосяване на изток, а тремът има отделен покрив. Покритието е с керемиди.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 490.
  2. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 491.
  3. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 492.
     Портал „Македония“         Портал „Македония