Направо към съдържанието

Свети Лудвиг (Пловдив)

Катедрала „Свети Лудвиг“
42.1444° с. ш. 24.7525° и. д.
Катедрала „Свети Лудвиг“
Местоположение в България Пловдив център
Вид на храмакатолическа катедрала
Страна България
Населено мястоПловдив
РелигияКатолицизъм
ЕпархияСофийско-пловдивска епархия
Архитектурен стилбарок
Изграждане1858 – 1861 г.
Статутдействащ храм
Катедрала „Свети Лудвиг“ в Общомедия

„Свети Лудвиг“ е римокатолически църковен храм в гр.Пловдив, България. Патрон на катедралната е Свети Луи (Лудвиг) IX, крал на Франция (1226 – 1270).

Местоположение

Храмът се намира в град Пловдив и е един от основните католически храмове в България. Той е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с катедрала „Свети Йосиф“ в София.

История и архитектура

Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г., но в града не е имало храм и мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, понякога тайно. През 1836 г. епископ Иван Птачек от мисионерите редемптористи успява да издейства султански ферман за построяване на малка католическа църква в Пловдив. Първата църква е изградена през 1839 г.[1] През 1840 г. Рим отзовава мисионерите редемптористи от Пловдивско и на тяхно място изпраща капуцините. Те са характерни с харизмата на техния покровител свети Франциск да възстановяват и строят църкви, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически енории в Пловдивско.[2]

XIX век

Строежът на сегашния храма започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Хр. Баянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г.[3] Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. Отец Доменико Мартилети, известен в града като „Бѣлиятъ Доминъ“ е първият хоров и оркестров диригент в църквата.

Камбанарията и е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. Камбанарията е известна с името Кула Леонтиана.

В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза – първа съпруга на Фердинанд, майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии. Княгинята, италианка по произход, била изключително вярваща, поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква (неин кръстник бил самият папа Пий IX) и при посещенията си в града била чест гост на пловдивския епископ. Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. от простуда, малко след раждането на четвъртото си дете – принцеса Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле (1853 – ?) и под него са изписани последните ѝ думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.

В храма са погребани епископите Андреа Канова, Франческо Рейнауди и Роберто Менини.

XX век

Училището, катедралата и митрополията (1892)

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб.[4] След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“.[5]

На 8 май 1932 година катедралата „Свети Лудвиг“ е отново осветена от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна, изградена е с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти.

Епизодът „12-те апостоли“ на втория филм „На всеки километър“, сниман през 1969 г., включва сцени с интериора на църквата (12'54"-16'20").

Президентът на Франция Франсоа Митеран по време на историческото си посещение в България през януари 1989 г. включва в програмата си посещение на храма. През 1991 г. е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра.

XXI век

Последното цялостно обновление на католическата църква и епископския комплекс при нея завършва през 2001 г. През 2002 г. в храма папа Йоан Павел II се среща с младите католици от цяла България. През 2007 г. епископ Георги Йовчев освещава в катедралата параклис на Блажения Павел Джиджов (1919 – 1952), успенец, мъченик за вярата и покровител на младежта в Софийско-Пловдивската епархия.

Храмов празник – 25 август.

Галерия

Източници

  1. Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 26, 75, 77 – 79.
  4. Джамбов, Х., Н. Алваджиев, И. Терзийски. Паметта на един град. Пловдив, 1972, 95.
  5. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1933 г.