Служба на ООН по наркотиците и престъпността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), (други: Службата за борба срещу наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Бюрото на ООН за мониторинг на престъпленията и наркотиците) е създадена през 1997 г. като Служба за контрол на наркотиците и превенция на престъпността, която обединява Международната програма за контрол на наркотиците към ООН (UNDCP) и Отдела по превенция на престъпността и наказателно правосъдие към бюрото на ООН във Виена.[1] Член е на Групата за развитие към ООН,[2] а през 2002 г. получава сегашното си име.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Организационна структура[редактиране | редактиране на кода]

За агенцията работят около 1.500 души в цял свят. Седалището ѝ е във Виена, Австрия. Има 21 местни служби и две бюра за връзка в Брюксел и Ню Йорк. Агенцията се ръководи от Изпълнителен директор, избран от генералния секретар на ООН. Понастоящем това е Юри Федотов, бивш руски посланик във Великобритания. След назначаването му през 2010 г. Федотов наследява Антонио Мариа Коста в това си качество, а също и като генерален директор на бюрото на ООН във Виена.

Дългосрочните цели са подобряване готовността на правителствата да се справят с проблемите, свързани с наркотици, престъпления, тероризъм и корупция, а също и повишаване в най-висока степен информираността по споменатите въпроси на общественото мнение, на глобално, национално и общностно равнище.

Близо 90% от финансирането на Службата идва от доброволни вноски, главно от страна на правителствата.

Службата също включва секретариата на Междунарония съвет за контрол на наркотиците.

Цели и функции[редактиране | редактиране на кода]

СНПООН е създадена в помощ на ООН с цел по-добро осъществяване на координиран, всеобхватен отговор на взаимосвързаните въпроси относно незаконния трафик и злоупотребата с наркотици, превенцията на престъпността и наказателното правосъдие, международния тероризъм, и политическа корупция. Тези цели се осъществяват чрез разследване, ръководене и подкрепа на правителствата при приемане и прилагане на различни конвенции, договори и протоколи, свързани с престъпността, наркотичните средства, тероризма и корупцията, както и техническото/финансовото съдействие към тези правителства при изправянето им пред съответните ситуации и предизвикателства в тези сфери.

Основните теми, с които се занимава службата са: алтернативно развитие, корупция, криминално правосъдие, реформи в затворническата система и предотвратяване на престъпността, превенция на наркотични средства, лечение и грижа, ХИВ/СПИН, трафик на хора и емигранти, изпиране на пари, организирана престъпност, пиратство, предотвратяване на тероризма.

Световен доклад за наркотичните вещества[редактиране | редактиране на кода]

Световният доклад за наркотичните вещества е годишна публикация, която представя подробна оценка на глобалния проблем по отношение на наркотиците и дава детайлна информация за ситуацията със забранените вещества. Докладът прави оценка и дава информация за тенденциите в развитието на световните пазари на забранени опиати, трафика и употребата на опиум/хероин, кока/кокаин, канабис и амфетамини. Той се базира на данни и оценки, които са събрани или изготвени от правителствата, СНПООН и други международни институции, и усилията му са насочени в идентифициране на тенденциите в развитието на тези глобални пазари.[4] Чрез Световния доклад за наркотичните вещества СНПООН има за цел да подобри разбирането на държавите-членки за глобалните тенденции при забранените наркотици и да повиши тяхната информираност за нуждата от по-систематично събиране и отчитане на данни, свързани с незаконните наркотици.

Договори[редактиране | редактиране на кода]

Конвенциите на ООН и техните съответни Протоколи подкрепят всички оперативни дейности на СНПООН.

Договори, свързани с престъпността

Конвенция на ООН срещу Транснационалната организирана престъпност и прилежащи Протоколи.

Конвенцията на ООН срещу Транснационалната организирана престъпност е правно-обвързващият инструмент, който влиза в сила на 29 септември 2003 г. и чрез който държавите-членки поемат ангажимент да предприемат серия от мерки срещу транснационалната организирана престъпност. Държави, които ратифицират Конвенцията са задължени да предприемат серия от мерки срещу транснационалната организирана престъпност, включително и срещу създаването на вътрешни криминални престъпления; приемането на нови, широко-обхватни рамки за взаимна правна помощ, екстрадиция, сътрудничеството в областта на правоприлагането и техническа помощ и обучение. Конвенцията е важен етап в борбата с транснационалната престъпност, която признава сериозността на проблема, а също и в разбирането от страна на държавите-членки относно значението на общите мерки. Тя се допълва от три различни протоколи:

Протоколът за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца има за цел да улесни сближаването на националните подходи по отношение установяване на вътрешни криминални престъпления, които биха подкрепили ефективно международно сътрудничество в разследването на случаи на трафика на хора. Друга цел на протокола е да защити жертвите на трафика на хора с пълно зачитане на човешките им права.

Протоколът срещу нелегалния трафик на емигранти по суша, море и въздух се занимава с влошаващия се проблем на организираните престъпни групи за контрабанда на хора. Целта на протокола е борбата и предотвратяването на транснационалната контрабанда, както и насърчаването на съвместни мерки за засилване защита на жертвите.

Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси беше приет, за да се предотврати и да се подсигури сътрудничество срещу незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси. С приемането на протокола, държавите-членки се ангажират да възприемат като вътрешни престъпления незаконното производство, предоставянето на правителствено лицензиране на боеприпаси, както и следенето на боеприпаси.[5]

Конвенция на ООН срещу корупцията[редактиране | редактиране на кода]

В своята Резолюция 55/61, Общото събрание приема, че е желателно да има един ефективен международен правен инструмент срещу корупцията, независимо от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Текстът на Конвенцията е договорен по време на седем сесии, проведени между 21 януари 2002 и 1 октомври 2003 г. Конвенцията е приета от Общото събрание на 31 октомври 2003 година. През 2003 г. ООН приема Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC). Влиза в сила през декември 2005 г. От 9 ноември 2012 г. тя е подписана от 140 държави и ратифицирана от 164 страни. СНПООН служи като секретариат на Конференцията на страните-членки към Конвенцията на ООН срещу корупцията.

Агенцията, като пазител на Конвенцията, също е един от основните инициатори на създаването на Международната академия за борба с корупцията (IACA), чиято основна функция е наред с всичко останало да се улесни по-ефективното прилагане на Конвенцията.

Договори за наркотичните вещества[редактиране | редактиране на кода]

Има три, свързани с наркотиците, договори, които направляват съответните програми на СНПООН. Това са: Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.; Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г. и Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. Тези три основни международни споразумения за контрол на наркотиците са взаимно подкрепящи се и допълващи се. Важна цел на първите два договора е да кодифицира международно приложими мерки за контрол, с цел да се осигури наличие на наркотични и психотропни вещества за медицински и научни цели, както и за предотвратяване на отклоняването им в незаконни канали. Те също така включват общи разпоредби за трафика и злоупотребата с наркотици.[6][7][8]

Кампании[редактиране | редактиране на кода]

СНПООН стартира кампании за повишаване на информираността за проблемите на наркотиците и престъпността. На 26 юни всяка година, агенцията отбелязва Международния ден за борба с употребата на наркотици и нелегалния трафик. На 9 декември всяка година се отбелязва и Международния ден за борба с корупцията.

  • „Наркотиците контролират ли живота ти“? – Международна кампания срещу наркотиците;

Службата на ООН по наркотиците и престъпността стартира тази международна кампания, за да повиши осведомеността за основните предизвикателства, които забранените вещества представляват за обществото и особено за младите хора. Целта на кампанията е да активизира подкрепа и да вдъхнови хората да действат срещу употребата и трафика с наркотици. Кампанията насърчава младите хора да поставят здравето си на първо място и да не взимат наркотици.[9]

  • „Вашето „не“ се брои“ – Международна кампания срещу корупцията;

Службата на ООН по наркотиците и престъпността се обедини с Програмата за развитие на ООН, за да проведат тази кампания като фокусът е върху това как корупцията възпрепятства усилията за постигане на международно приетите Цели на хилядолетието за развитие, как подкопава демокрацията и закона и води до нарушаване на човешките права, разстройва пазарите, руши качеството на живот и позволява на организираната престъпност, тероризма и други заплахи за сигурността на хората да процъфтяват.[10]

  • „Помисли за СПИН“ – Световна кампания против СПИН;

Млади хора на възраст между 15 и 24 се приемат за около 40% от новите възрастни с (15+) ХИВ инфекции в световен мащаб. В някои части на света и в някои изолирани суб-групи, най-разпространеното заразяване с ХИВ на тези млади хора е опасното инжектиране с наркотици и рискови сексуални контакти. И тъй като младите хора са склонни по-често да употребяват наркотици СНПООН насочва своята кампания към тези хора за да повиши тяхната информираност за употребата на наркотици и в тази връзка разпространението на ХИВ и СПИН. Мотото: „Помисли преди да започнеш....Преди да стреляш....Преди да споделиш“ е използвано, за да провокира младите да се замислят за последиците от използване на наркотици и в частност инжектиране на наркотици.[11]

Кампания „Синьо сърце“ срещу трафика на хора[редактиране | редактиране на кода]

Тази кампания има за цел да насърчи ангажираността и действията за спиране на трафика на хора. Кампанията също така позволява на хората да покажат солидарност с жертвите на трафика, като носят Синьо сърце. Използването на син цвят на ООН показва ангажимента на Организацията на обединените нации за борба с тази престъпност.[12]

Критики[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. петте най-големи донори към бюджета на СНПООН в низходящ ред са: Европейски съюз, Канада и САЩ, самата ООН и Швеция.[13] Швеция и САЩ са привърженици на политиката на нулева толерантност към наркотиците. Според транснационалния институт, това обяснява защо СНПООН не е насърчила политиките за намаляване на вредите, като например обмен на игли и хероиново асистирано лечение (това, въпреки действията на органите на ООН (напр. СЗО и UNAIDS), които подкрепят тези политики).[14] СНПООН насърчава други методи за превенция на употребата на наркотици, лечение и грижи, които смята за „основа на научни доказателства и на етичните стандарти“. Агенцията е критикувана от правозащитни организации като Амнести интернешънъл за това, че не поощрява включването на спазване на международните стандарти за човешки права в рамките на проекта си в Иран. Амнести посочва, че в Иран има „сериозни опасения относно несправедливи съдебни процеси и екзекуции на предполагаеми извършители на престъпления с наркотици в страната“.[15]

Полемики[редактиране | редактиране на кода]

  • Иранският вицепрезидент наскоро направи някои спорни забележки по време на речта си на конференция на агенцията[16] в Техеран. През юни 2012 г. Мохамад Реза Рахими направи следното изказване;[17]

„Ислямска република Иран ще плати на всеки, който проучи и открие поне един ционист, който е пристрастен. Те не съществуват“, казва той. „Това е доказателство за тяхното участие в търговията с наркотици.“[18] След това започва да обвинява Талмуда, ключов еврейски религиозен текст, за увеличаването на незаконните наркотици по целия свят и казва, че този текст учи да „унищожи всеки, който се противопоставя на евреите.“[19]

  • Рахими е порицан за тази полемични, а за много хора и напълно неприемливи, забележки;

Катрин Аштън, шеф на Чуждестранна политика към ЕС, нарича тези бележки „неприемливи“ и потвърждава, че ЕС е „напълно отдаден в борбата срещу расизма и антисемитизма“. Аштън казва, че „Върховният представител е дълбоко разстроен от расистки и антисемитски изявления, направени от иранския първи вицепрезидент Мохамед Реза Рахими в Международен ден на ООН срещу злоупотребата с наркотици."[20]

  • Секретарят на ООН Бан Ки-мун прави изказване, че той „в много случаи е призовавал иранските власти да се въздържат от подобни антисемитски изявления ... [и] счита, че е отговорност на ръководителите да насърчат хармонията и разбирателството и той дълбоко съжалява за изразите на омраза и религиозна нетолерантност“."[20]
  • Министърът за Близкия изток във Великобритания Алистър Бърт каза: „Ние осъждаме напълно неоснователните коментари от иранския вицепрезидент Рахими за Талмуда и еврейската вяра, направени по време на събитието на ООН в Техеран тази седмица. Расизма и антисемитизма са неприемливи при всякакви обстоятелства, да не говорим по време на събитие на Организацията на обединените нации. Призоваваме Иран да коригира това скандално изявление, както и да гарантира, че официалните му лица ще уважават правилните международни норми и стандарти в бъдеще“.[21]
  • Израелския външен министър Авигдор Либерман казва, че: „Израел няма да позволи нито един евреин да бъде наранен“.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Общо събрание на ООН – Документ 950/заседание 51, Реорганизиране на ООН: Програма за реформи, стр. 49 на 14 юли 1997 г.
  2. ↑ ОНГР членове. // ОНГР. с. 13.
  3. ↑ Секретариат на ООН – Генерал-секретарски Бюлетин за Организацията на службата на ООН по наркотиците и престъпността, стр. 1 на 15 март 2004 г.
  4. ↑ Световен доклад за наркотичните вещества – Обществено незакони наркотични тенденции. // ОСОНП.
  5. ↑ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея, 2000 г.. // ОСОНП.
  6. ↑ Единна конвенция по упойващите вещества, 1961 г.. // МСКН.
  7. ↑ Конвенция за психотропните вещества, 1971 г.. // МСКН.
  8. ↑ Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, 1988 г.. // ОСОНП.
  9. ↑ За международна кампания срещу наркотиците. // ОСОНП.
  10. ↑ Закон за борба с корупцията: За кампанията. // ОСОНП.
  11. ↑ Какво е СПИН?. // ОСОНП.
  12. ↑ Какво е кампания „Синьо сърце“?. // ОСОНП.
  13. ↑ Svensk bedömning av multilaterala organisationer – FN:s organ mot brott och narkotika, ОСОНП. // Министерство на външните работи на Швеция, 2008. с. 2. (на шведски)
  14. ↑ Организация на ООН и преглед за намаляване на вредите. // ОНИ.
  15. ↑ Пристрастен към смъртта: екзекуции за престъпления с наркотици в Иран. // Амнести интернешънъл, 2011.
  16. ↑ Истории от ОСОНП
  17. ↑ а б „Израел обвинява Иран на антисемитизма след речта на наркотици“, 'Ройтерс', 27 юни 2012 г.
  18. ↑ „Великобритания осъжда иранският вицепрезидент на антисемитски забележки“, 'Гардиънът', 28 юни 2012 г.
  19. ↑ „Иранският вицепрезидент изнася антисемитска реч пред Форум“, 'The Washington Post', 26 юни 2012
  20. ↑ а б „Иранският вицепрезидент – антисемитски тирадни бомби с ЕС“, 'CBN News', 28 юни 2012
  21. ↑ „Великобритания осъди антисемитските изказвания на иранския вицепрезидент“, 'The Independent', 28 юни 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Служба_на_ООН_по_наркотиците_и_престъпността&oldid=10026792“.