Солова (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солова
на руски: Солова
— село —
Русия
52.4181° с. ш. 32.6356° и. д.
Солова
Брянска област
52.4181° с. ш. 32.6356° и. д.
Солова
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Надм. височина179[1] m
Население419[2] души (2010 г.)
Пощенски код243270
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Солова (на руски: Солова) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[3]

Към 2023 г. в Солова се броят 7 улици.[4]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250824002.[5]

От 2019 г. село Солова е било част от Воронокското селско поселение.[6] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., Воронокското селско поселение е разпуснато, а съставът му, включително село Солова, е включен в ново основания Стародубски общински окръг.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Солова се намира на 21 км югозападно от Стародуб, на 7 km северно от село Воронок, на 3 km югоизточно от село Елионка; на река Солова (ляв приток на река Снов); надморската височина на селото е 179 m.[1] Името на селото произлиза от хидронима (името на реката) Солова.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното писмено споменаване на селото се намира в преброяване на населението в Полско-литовската държава през 1620 г.[7] Тогава Солова е владение на един от най-големите полско-литовски магнати – трокският воевода Николай Абрамович (на руски език).[8][7] След прогонването на поляците и литовците поради поделбите на Полско-литовската държава между Руската империя, Свещената римска империя и Кралство Прусия в средата на XVII век, селото става част от Стародубския полк на Казашкото хетманство и негов нов владетел става войскивият другар Родион Рощин, който впоследствие предава Солова на сина си Василий.[7] Василий обаче не управлява селото за дълго време, тъй като е пленен от кримските татари и по-нататъшната му съдба е неизвестна, но в списъците от преброяването на население в Руската империя от 1723 г. се споменават потомците на Рощин, които живеели в Солова в четири двора. Селото тогава се дава на стародубския зам.-полковник Григорий Дащенко.[9]

При хетман Иван Самойлович селото е дадено на стародубския фогт Спиридон Ширай.[8] Скоро обаче синът на хетмана – Семьон Самойлович, който през 1680 г. бил станал стародубски полковник –, привел Солова в административните структури на своя полк (полкът бил административна, военна и съдебна единица в делението на Казашкото хетманство).[8][7] Повече от 20 години село Солова спада към селищата, които са владение на даден ранг-имащ; т. е. селото не е лично владение на определен благороднически род, ами е владение на човек, който към даден момент заема определена длъжност и има определен ранг.[8][7] Така, наппример, след Семьон Самойлович (стародобски полковник), селото преминава за една година в ръцете на Исак Дащенко (фелдвебел от запаса на Стародубския полк), след това отива при Тимофей Алексеев (градски атман на Стародуб), а след него от 1689 г. селото е под властта на ведомството на стародубския полковник и дворянин – Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 – 19.03.1706 г.).[10][9]

Като нов „държавец“ на селото,[8][11][7] Михаил Андреевич Миклашевски съумял през 1706 г. да убеди новия хетман Иван Мазепа да върне селото на благородническия род Шираи, тъй като имал роднински връзки с тях (Стефан Ширай е бил негов зет)[12][13].[7][12] Хетман Мазепа издава съответен универсал (указ) през 1705 г.[14] и потвърдителен универсал от 1706 г.[15] Владението на селото от рода Шираи е потвърдено и от следващия хетман Скоропадски с универсал от 1708 г.[16][17] и с царска дарствена грамота на Петър I от същата година[18].[19] През 1728 г. хетман Даниил Апостол издава потвърдителен универсал.[20] Оттогава нататък до премахването на крепостничеството в Руската империя през 1861 г. село Солова се явява родово владение на един от клоновете на рода Ширай.[7] В средата на XVIII век Степан Спиридонович Ширай и синът му Михаил построяват в селото имение – жилищно господарско здание с 8 покоя, изградена върху каменни изби, а също така оформят неправилен, но умело планиран парк с малко изкуствено езерце.[7]

През 1785 г. синът на Михаил Степанович Ширай – Степан Михайлович Ширай, построява в Солова семейна църква в чест на архангел Михаил.[7] Останките от старото имение са частично запазени и до днес.[7]

От началото на XIX век Солова става административен център на едноименната енория в Стародубски уезд.[7] През 1864 г. в селото е имало полицейски участък.[7]

В средата на XIX век Александър Степанович Ширай въвежда в селото напредничави за времето си агротехнически методи – триполно и шестполно сеитбообращение.[7] През втората половина на XIX век синът му Сергей Александрович Ширай държи в Солова завод за расови, полукръвни и работни коне, построява три воденици, зърнодробилка, тепавица за сукно и парова дъскорезница, а също така и създава промишлен овощен разсадник.[7]

През 1848 г. Анастасия Степановна Ширай построява в Солова ново каменно здание на енорийската църква „Покров Богородичен“, известна от документи от 1780 г.[7] През втората половина на XIX век в църквата са служвили свещениците Покровски, Левицки, Кибалчич и други.[7] През 1867 г. към църквата е открито начално училище.[7] В края на XIX – началото на XX век в селото се появяват земско (областно) училище и болница.[7] По същото време Сергей Александрович Ширай построява и поддържа занаятчийско училище за деца-сираци в Солова.[7]

От средата на XVII век Солова се заформя като село със смесено селско-казашко население.[21] Според преброяването на населоението в Руската империя от 1723 г. в селото е имало 6 казашки двора, 23 селски двора и 10 колиби на скитници.[21] През 1781 г. казаците притежават 18 двора и 30 колиби, а селяните – 73 двора и 91 колиби.[21] Към края на XIX век общото население на Солова достига 1722 души (319 двора).[21]

Населението на селото се е състояло от местни жители и бивши крепостни селяни, преселени от техните господари от великоруските уезди (Североизточна Рус).[21]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението
Година Души
2010 г. 419[22]
2013 г. 362

Краища[редактиране | редактиране на кода]

В процеса на формиране на територията на селото в Солова се образуват т. нар. краища:

„Пески“ (на български: Пясъците) – по пътя към село Воронок; „Сибирщина“ – по пътя от магазина до фермата; „Залепеевка“ – по пътя към село Приваловка; „Поповщина“ – мястото, където живеели свещениците; „Жабовка“ – мястото край езерото.[21]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Архангел Михаил“ от 1785 г., построена от някогашния владетел на селото – подполковника и атюдант на Александър Суворов – Степан Михайлович Ширай (1761–1841 г.) (затворена през 1932 г., по-късно използвана като хамбар, сега към 2023 г. се реставрира).[23] Снимки може да се видят тук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Солова // Фото-планета. Посетен на 2023-07-23. (на руски)
  2. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 108. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-22. (на руски)
  3. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 18. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  4. ↑ Брянская область, Стародубский район, Солова // «КЛАДР» - Классификатор адресов Российской Федерации. КЛАДР РФ, 2023-03-16. Архивиран от оригинала на 2023-03-17. Посетен на 2021-12-31. (на руски)
  5. ↑ - ОКАТО 15250824002 с Солова исключен // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Посетен на 2023-07-22. (на руски)
  6. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 9. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-25. (на руски)
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Стародубский муниципальный округ. Солова // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-04. Посетен на 2023-07-23. (на руски)
  8. ↑ а б в г д Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 20, 429-430. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  9. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 20. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  10. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 428. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  11. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  12. ↑ а б Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 487. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  13. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 229. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  14. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 228-229. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  15. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 229-230. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  16. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 230-231. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  17. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 429. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  18. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 231-232. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  19. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 73, 387. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  20. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 232-233. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  21. ↑ а б в г д е Чеплянская, Екатерина Александровна. Солова // Стародубский уезд. Села и их жители. с. 9. Архивиран от оригинала на 2023-03-17. Посетен на 2023-07-23. (на руски)
  22. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 108. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-22. (на руски)
  23. ↑ Церковь Михаила Архангела Стародубский район Брянской области // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2021-12-31. Посетен на 2023-07-23. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Солова (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Солова_(Брянска_област)&oldid=12111434“.