Британска окупация на Египет

История на Египет

Додинастичен Египет преди 3150 пр. Хр.

Древен Египет Ранно царство 3150–2686 пр. Хр. Старо царство 2686–2181 пр. Хр. Първи преходен период 2181–2055 пр. Хр. Средно царство 2055–1650 пр. Хр. Втори преходен период 1650–1550 пр. Хр. Ново царство 1550–1069 пр. Хр. Трети преходен период 1069–664 пр. Хр. Късен период 664–332 пр. Хр.

Гръко-римски Египет Елинистически Египет 332–30 пр. Хр. Римски и византийски Египет 30 пр. Хр.–641 г. Сасанидски Египет 619–629

Средновековен Египет Праведен халифат 641–661 Омаяди 661–750 Абасиди 750–935 Тулуниди 868–905 Ихшидиди 935–969 Фатимиди 969–1171 Аюбиди 1171–1250 Мамелюкски султанат 1250–1517

Ново време Османски еялет 1517–1867 Френска окупация 1798–1801 Мохамед Али паша 1805–1882 Хедиват 1867–1914

Съвременна епоха Британска окупация на Египет 1882–1922 Египетски султанат 1914–1922 Кралство Египет 1922–1953 Република 1953–настояще

Портал:Египтопедия

Историята на Египет под британско управление продължава от 1882 г., когато е окупирана от британски военни по време на англо-египетската война, до 1956 г., когато последните британски сили се оттеглят в съответствие с англо-египетското споразумение от 1954 г. след Суецката криза. Първият период на британско управление (1882 – 1914 г.) често се нарича „неявен протекторат“ (на английски veiled protectorate - забулен, прикрит протекторат). През това време египетският хедиват остава автономна провинция на Османската империя, а британската окупация няма никакво правно основание, а представлява де факто протекторат, при който британският дипломат управлява с помощта на английски администратори, които имат опит в Индия. По тази причина Египет не става част от Британската империя, а все пак е отделна държава.

Формален протекторат (1914–22)

През 1914, като резултат на декларацията на война с Османската империя, от която Египет е формално част, Британия обявява Протекторат над Египет и управляващият хедив е свален и неговият наследник Хюсеин Камил е обявен за независим султан на Египет през декември 1914.

Делегационна група присъства на Парижката мирна конференция от 19191 с искането за независимост на Египет. Когато групата е депортирана в Малта, възниква въстание в Египет.

Тази форма на управление не продължава дълго и е прекратена едностранно от Великобритания с декларация за независимост на Египет на 28 февруари 1922 г. Малко след това султан Фуад I се обявява за крал на Египет, но британската окупация продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост.

Ситуацията се нормализира с англо-египетския договор от 1936 г., който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на Суецкия канал, важна връзка с Британска Индия. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на Втората световна война (1939 – 45) Египет е атакуван от италианска Либия заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми да промени договора, но през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроено египетско правителство. След преврата от 1952 г. британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва война срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.

Източници

Египетски и британски войници стоящи по време на 1919 бунтуве

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of Egypt under the British в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​