Валахади: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:52, 26 септември 2020

Валахади или валаади или влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.

Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.^[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.^[2]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“^[3]

Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.

На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.

Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от „Вайалла“ - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.^[4]

Литература

Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900
((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: „История на Македония 1354-1833“, Солун 1973
Αναστασιάδης, Β.Κ., “Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών” Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.

Вижте също

Бележки

↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.
↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.

[1] Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.

[2] Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.

[Аромъне_125-3] Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.

[4] Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] - районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_b.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.]</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref>
+{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em|
+„[[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при [[Смикси]]. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]]. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“<ref name="Аромъне 125">{{cite book | title =  Аромѫне:  Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре | last = Вайгандъ | first = Густавъ | authorlink = Густав Вайганд | coauthors =  | editor =  | editor-link =  | year = 1899 | edition =  | publisher = Издание на П. Хр. Генковъ | location = Варна | isbn =  | doi =  | pages = 125 | url = http://promacedonia.org/gva/gva_5.htm | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref>
+}}
 Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ''ромеика''. Компактни маси валахади се заселват в [[Източна Тракия]] - в [[Кумбургас]], [[Кючук чекмедже]], [[Чаталджа]].