Разлика между версии на „Горазд“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Добавено е името на папа Адриян III, чийто понтификат съвпада с периода на смъртта на Методий. Уточнено е, че Горазд е владеел гръцки и славянски, както е и ползвал латинските богослужебни книги. Потвърено е, че Вихинг се е разправил с учениците на Методий. Добавен е източник "Кратка история на България" (Фол и кол. 1981), осветляваща неяснота за съдбата на учениците на Методий, непристигнали в България с Климент, Наум и Ангеларий през 886 г. Не е ясно какво се случва с Лаврентий (Фол&кол.1981).
Ted Masters (беседа | приноси) (форматиране: 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)) |
(Добавено е името на папа Адриян III, чийто понтификат съвпада с периода на смъртта на Методий. Уточнено е, че Горазд е владеел гръцки и славянски, както е и ползвал латинските богослужебни книги. Потвърено е, че Вихинг се е разправил с учениците на Методий. Добавен е източник "Кратка история на България" (Фол и кол. 1981), осветляваща неяснота за съдбата на учениците на Методий, непристигнали в България с Климент, Наум и Ангеларий през 886 г. Не е ясно какво се случва с Лаврентий (Фол&кол.1981).) |
||
Роден е в заможно аристократично семейство във [[Великоморавия]] в земите на днешна [[Словакия]] – гр. [[Нитра]] или неговата околност. Виден ученик на [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Ръкоположен в ''[[Рим]]'' от епископ [[Формоза Портуенски]] през [[868]] г. заедно с други ученици на равноапостолите. ''Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981)''.
През [[885]] г. архиепископ [[Методий]], който е на смъртното легло, ''като'' ''най-добрия от 200 свои ученици,'' го обявява за свой наследник
Съдбата на Горазд след това не може да се установи със сигурност. Много е възможно при гоненията на кирило-методиевите ученици да е убит като много други от немското духовенство. Възможно е да е останал в затвора или високопоставените му роднини да са му издействали освобождаване срещу условието да отиде в изгнание или да остане под домашен арест.
== Литература ==
* [http://slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2010_02/2010_2.pdf Чешмеджиев, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). – Slavica Slovaca, 45 (2010), No 2, 136 – 143]
*Фол Ал., Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Петров, Начало на славянската писменост и книжнина, Кратка история на България, Наука и изкуство, София (1981), 52.
{{мъниче|православие}}
|