Работническа партия на Кюрдистан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
ChannelBG (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Партия
{{Партия
| име = Работническа партия на Кюрдистан
| име = Работническа партия на Кюрдистан
| оригинално име = [[Кюрдски език|кюрд]].'''Partiya Karkerên Kurdistanê (PKK)'''
| оригинално име = Partiya Karkerên Kurdistanê
| лого = [[Файл:Flag_of_Kurdistan_Workers_Party_(PKK).svg|250п|Знаме на ПКК]]
| bgcolor = red
| bgcolor = red
| лого =
| ръководител = [[Мурат Карайълан]]<br/>Джемил Байък
| обяснение =
| предшественик = [[Абдула Йоджалан]]
| знаме = Flag_of_Kurdistan_Workers_Party_(PKK).svg
| време на управление =
| ръководител = [[Мурат Карайълан]]<br>Джемил Байък
| основаване = 1978
| щаб = Кандил, [[Ирак]]
| разформироване =
| щаб = {{Ирак}}, Кандил
| членове =
| младежка_организация =
| младежка_организация =
| идеология = [[Национализъм]]<br/>[[Комунизъм]]<br/> [[Сепаратизъм]]<br/> [[Социализъм]]<br/>[[Маоизъм]]<br/>[[Марксизъм-ленинизъм]]<br/>[[Социалдемокрация]]
| идеология = [[Национализъм]]<br/>[[Комунизъм]]<br/> [[Сепаратизъм]]<br/> [[Социализъм]]<br/>[[Маоизъм]]<br/>[[Марксизъм-ленинизъм]]<br/>[[Социалдемокрация]]
| позиция =
| лозунг =
| член_на =
| член_на =
| евро_група =
| евро_група =
| цветове =
| цветове =
| сайт = [http://www.pkk-online.com pkk-online.com]
| сайт = {{URL|www.pkk-online.com}}
}}
}}


[[Файл:Gegenwärtiges_Kerngebiet_der_kurdischen_Siedlungsgebiete.jpg|мини|250п|Kюрдските райони на [[Турция]], [[Сирия]], [[Иран]], [[Ирак]]]]
'''Работническа партия на Кюрдистан''' (известна също и със съкращението '''ПКК''' (PKK), след 2002 приела името ''KADEK'', и от 2003 – ''Kongra-Gel(KGK)'') е марксистко-ленинска [[националист]]ическа организация, смятана за терористична от Турция и ползваща се със значително влияние сред [[кюрди]]те в кюрдските райони на [[Турция]], Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция и на някои държави от [[ЕС]]<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:028:0057:01:EN:HTML | заглавие = Списък на терористичните организации на ЕС | език = en }}</ref>
'''Работническа партия на Кюрдистан''' (известна също и със съкращението '''ПКК''' (PKK), след 2002 приела името ''KADEK'', и от 2003 – ''Kongra-Gel(KGK)'') е марксистко-ленинска [[националист]]ическа организация, смятана за терористична от Турция и ползваща се със значително влияние сред [[кюрди]]те в кюрдските райони на [[Турция]], Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция и на някои държави от [[ЕС]]<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:028:0057:01:EN:HTML | заглавие = Списък на терористичните организации на ЕС | език = en }}</ref>


[[Файл:Gegenwärtiges_Kerngebiet_der_kurdischen_Siedlungsgebiete.jpg|мини|ляво|Kюрдските райони на [[Турция]], [[Сирия]], [[Иран]], [[Ирак]]]]
От 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите обитавани от кюрдско население самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на организацията е проведена на 15 август 1984 г., докато към 1992 г. турското правителство оценява силите на ПКК на 8000 бойци. Голяма роля за развитието на въоръжената борба на организацията изиграва [[Абдула Йоджалан]] – Апо, който е осъден на смърт от турски военен съд, но впоследствие и след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до момента. От началото на своята [[партизанска война]] през 1984 година до 2012 година, ПКК отнема живота на около 40000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност, което е и един от основните проблеми – спазването на човешките права и политическите свободи – пред евроинтеграцията на Република Турция понастоящем (в тази насока е становището както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа)
От 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите обитавани от кюрдско население самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на организацията е проведена на 15 август 1984 г., докато към 1992 г. турското правителство оценява силите на ПКК на 8000 бойци. Голяма роля за развитието на въоръжената борба на организацията изиграва [[Абдула Йоджалан]] – Апо, който е осъден на смърт от турски военен съд, но впоследствие и след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до момента. От началото на своята [[партизанска война]] през 1984 година до 2012 година, ПКК отнема живота на около 40000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност, което е и един от основните проблеми – спазването на човешките права и политическите свободи – пред евроинтеграцията на Република Турция понастоящем (в тази насока е становището както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа)



Версия от 09:38, 21 април 2021

Работническа партия на Кюрдистан
Partiya Karkerên Kurdistanê
Ръководител(и)Мурат Карайълан
Джемил Байък
Основана27 ноември 1978 г.
СедалищеКандил, Ирак
ИдеологияНационализъм
Комунизъм
Сепаратизъм
Социализъм
Маоизъм
Марксизъм-ленинизъм
Социалдемокрация
Полит. позициякрайнолява политика
Сайтwww.pkk-online.com
Знаме на партията
Работническа партия на Кюрдистан в Общомедия

Работническа партия на Кюрдистан (известна също и със съкращението ПКК (PKK), след 2002 приела името KADEK, и от 2003 – Kongra-Gel(KGK)) е марксистко-ленинска националистическа организация, смятана за терористична от Турция и ползваща се със значително влияние сред кюрдите в кюрдските райони на Турция, Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция и на някои държави от ЕС[1]

Kюрдските райони на Турция, Сирия, Иран, Ирак

От 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите обитавани от кюрдско население самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на организацията е проведена на 15 август 1984 г., докато към 1992 г. турското правителство оценява силите на ПКК на 8000 бойци. Голяма роля за развитието на въоръжената борба на организацията изиграва Абдула Йоджалан – Апо, който е осъден на смърт от турски военен съд, но впоследствие и след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до момента. От началото на своята партизанска война през 1984 година до 2012 година, ПКК отнема живота на около 40000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност, което е и един от основните проблеми – спазването на човешките права и политическите свободи – пред евроинтеграцията на Република Турция понастоящем (в тази насока е становището както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа)

ПКК дефинира своята дейност като национално-демократична революция. Според идеите на организацията в кюрдските райони е налице преплитане на класовото с националното потисничество. Именно срещу тези две явления ПКК води своята борба като се стреми към свобода и право на самоопределение на кюрдския народ в собствените му земи чрез отхвърляне влиянието на чуждите държави. Освен това ПКК дълго време е разглеждала себе си като продължител на идеите на Октомврийската революция в Русия, но в последните години на практика е налице отказ от редица социалистически възгледи за сметка на националистическата кауза на кюрдския народ.

Страни, в които ПКК е забранена: Турция, Сирия, Иран, Ирак, Естония, Словения, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Германия, Франция, Австралия, Финландия, Великобритания, Румъния, Хърватия.

Страни, в които ПКК е легална: Швейцария, Норвегия, Италия, Либия, Гърция, Русия, Кипър, Дания, Армения, ЮАР, САЩ, Израел, Швеция, България.

Източници