Руско-турска война (1806 – 1812): Разлика между версии

Руско-турска война от 1806 – 1812
	Руско-турска война от 1806 – 1812
Руско-турска война от 1806 – 1812
	Руският флот след битката при Атон, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период	1806 – 1812 г.
Резултат	Победа за Русия, Букурещки договор
Територия	Молдова, Влашко, Армения и Дарданелите
Страни в конфликта
Руска империя	Османска империя
Командири и лидери
Александър Прозоровски ; Иван Михелсон; Пьотър Багратион; Николай Каменски; Александър Ланжерон; Михаил Кутузов; Димитрий Сенявин	Селим III; Мустафа IV; Махмуд II;
Сили
1 200 000 мобилизирани	400 000 мобилизирани
Жертви и загуби
24 000 убити, 4000 починали от рани, 72 000 починали от болести	30 000 убити, 5000 починали от рани, 90 000 починали от болести
	Руско-турска война в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:06, 6 март 2022

Руско-турската война от 1806 – 1812 започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.

Отначало, докато отношенията с Наполеон не са ясни, Русия няма намерение да предприема военни действия и да съсредоточава големи сили на границата, надявайки се на мирно урегулиране. С нарастването на перспективата за война с Франция обаче руското ръководство се решава на бързо уреждане на проблемите с южната си граница.

Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.

След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Западна Молдова^[1].

Вижте също

Бележки

↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.

[дойнов-1] Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.

[1]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 |страна1= {{Флагче|Русия|Русия}} [[Руска империя]]
 |страна2= {{Флагче|Турция|Османска империя}} [[Османска империя]]
-|командир1= {{флагче|Русия}}[[Александър Прозоровски]]<br />{{флагче|Русия}} [[Пьотър Багратион]]<br />{{флагче|Русия}} [[Николай Каменски]]<br />{{флагче|Русия}} [[Михаил Кутузов]]<br />{{флагче|Русия}} [[Иван Иванович Михелсон|Иван И. Михелсон]]<br />{{флагче|Русия}} [[Дмитрий Николаевич Сенявин|Димитрий Н. Сенявин]]
+|командир1= {{флагче|Русия}} Александър Прозоровски <br />{{флагче|Русия}} [[Иван Михелсон]]<br />{{флагче|Русия}} [[Пьотър Багратион]]<br />{{флагче|Русия}} [[Николай Каменски]]<br />{{флагче|Русия}} [[Александър Ланжерон]]<br />{{флагче|Русия}} [[Михаил Кутузов]]<br />{{флагче|Русия}} Димитрий Сенявин
 |командир2= {{флагче|Турция}} [[Селим III]]<br />{{флагче|Турция}} [[Мустафа IV]]<br />{{флагче|Турция}} [[Махмуд II]]<br />
 |сила1= 1 200 000 мобилизирани