Харитон Генадиев

Харитон Генадиев
български журналист
Роден	1861 Битоля, днес Република Македония
Починал	23 април 1914 София, България
Семейство
Братя/сестри	Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев
Харитон Генадиев в Общомедия

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография

Роден е през 1861 в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Генадиев е сред основателите и първите радектори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“ (1888 - 1890).

Прави много преводи от френски:

• Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
• Молиер, „Благородникът“, 1890
• Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
• Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
• Жул Верн, „Чанселор“, 1895
• Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
• Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
• Жул Верн, „Около месечината“, 1919
• Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 в София.

Източници

• Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.