Фьодор Литке

граф Фьодор Петрович Литке

Фьодор Петрович Литке (на руски Фëдор Петрович Литке) (17(28) септември 1797 - 8(20) октомври 1882) граф (1866), руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855).

Биография

Ранни години

Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.

През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при Данциг Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин - мичман.

Морска служба

Участие в околосветска експедиция 1817-1818

През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на Василий Головнин 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова - научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.

Експедиции до Нова Земя 1821-1824

От 1821 до 1824 по настояване на Василий Головнин провежда четири експедиции в Баренцево море и Бяло море като изследва и картира западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врата (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд „Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах“ (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.

Второ околосветско плаване 1826-1829

Плаването на Ф. П. Литке на кораба «Сенявин» през 1826—1829

От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване.

На 14 януари 1828 в Каролинските о-ви изследва о-вите Сенявин и вторично открива остров Понапе (6°53′ с. ш. 158°14′ и. д.6.883333° с. ш. 158.233333° и. д.6.883333, 158.233333, най-големия в групата) и атолите Пакин (7°04′ с. ш. 157°48′ и. д.7.066667° с. ш. 157.8° и. д.7.066667, 157.8) и Ант (6°47′ с. ш. 157°58′ и. д.6.783333° с. ш. 157.966667° и. д.6.783333, 157.966667). На 24 януари третично открива атола Нгатик (5°49′ с. ш. 157°16′ и. д.5.816667° с. ш. 157.266667° и. д.5.816667, 157.266667), а през март – остров Сатавал (Такер, вторично, 7°23′ с. ш. 147°02′ и. д.7.383333° с. ш. 147.033333° и. д.7.383333, 147.033333), атолите Олимарао (7°41′ с. ш. 145°52′ и. д.7.683333° с. ш. 145.866667° и. д.7.683333, 145.866667), Ифалик (вторично, 7°15′ с. ш. 144°27′ и. д.7.25° с. ш. 144.45° и. д.7.25, 144.45), Елато (вторично, 7°30′ с. ш. 146°19′ и. д.7.5° с. ш. 146.316667° и. д.7.5, 146.316667) и Еаурипик (6°40′ с. ш. 143°04′ и. д.6.666667° с. ш. 143.066667° и. д.6.666667, 143.066667). Изследва Каролинските и Марианските о-ви и о-вите Бонин.

През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на Камчатка. Изследва южните брегове на п-ов Чукотка от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока Сенявин (64°50′ с. ш. 172°35′ з. д.64.833333° с. ш. 172.583333° з. д.64.833333, -172.583333, отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: "Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах" (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948).

Следващи години

Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.

През 1830 е командир на учебна ескадра в Атлантическия океан, включваща три кораба фрегатите "Анна" и "Принц Орански" и брига "Аякс".

През 1832 е награден с орден "Свети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от Данциг по река Висла за действащата руска армия в Полша. На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император Николай І, е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.

През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке - вице-президент (1845-1865).

През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на Ревел (сега Талин - столица на Естония).

По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.

От 1864 до смъртта си на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..

През 1866 "за дълговремена служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот" му е присвоена титлата граф.

Памет

Неговото име носят две селища в Русия; два залива, два носа, връх и полуостров на Нова Земя; залив, два носа, остров и проток в Берингово море; връх в архипелага Шпицберген; нос на остров Сахалин; остров в Тихия океан; остров в архипелага Земя на Франц Йосиф; остров в Карско море; нос на остров Врангел; връх в Антарктида; улици в Донецк (Украйна) и Кронщад.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.
• Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г.
• Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в ХVІІІ-ХІХ веках, М., 1975 г.
• Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Федор Петрович Литке“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​