Игдрасил: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: br:Yggdrasil |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:יגדראסיל |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
[[fy:Yggdrasil]] |
[[fy:Yggdrasil]] |
||
[[gl:Yggdrasil]] |
[[gl:Yggdrasil]] |
||
[[he:יגדראסיל]] |
|||
[[hr:Igdrasil]] |
[[hr:Igdrasil]] |
||
[[hu:Yggdrasil]] |
[[hu:Yggdrasil]] |
Версия от 11:43, 1 ноември 2011
Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один)“[1], „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.
Върхът на Игдрасил, Лерад, се извисява над Валхала. На него се намира мъдър орел, между чиито очи стои ястребът Вердфьолнир ( на нордически: „Отслабнал от лошото време“). На покрива на Валхала стоят козата Хейдрун и еленът Ейктюрмир („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според Старата Еда) към царството на мъртвите, към великаните и към хората или (според Младата Еда) — към асите, хримтурсите и Нифлхейм. На средното ниво четири елена (Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от дракона Нидхьог, подпомаган от неизброимо количество змии, които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове катерицата Рататоск („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът Урд („съдба“), където живеят трите норни, които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана Мимир, известен и като изворът на мъдростта, а третият — Хвергелмир („кипящ котел“).
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия кенинг и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си кон Слейпнир за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от шамански посвещенчески митове[2].
С Игдрасил е свързан и бог Хеймдал, който е един от пазителите му и според някои предположения негов антропоморфен образ.
Смята се, че Лерад и Мимамейд (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са синоними на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена (вж. и Ирминсул).
Външни препратки
- Описание на Игдрасил в Старата Еда (Прорицание на вьолвата) (на руски)
- Прорицание на вьолвата (на английски)
Източници
- ↑ World Mythology Dictionary: Yggdrasil
- ↑ Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.
|
|