Марин Грашнов: Разлика между версии
добавки |
м поправка ISBN |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952-1957 година е [[министър на строежите]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. През 1954 година става кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.<ref name="ташев"/> |
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952-1957 година е [[министър на строежите]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. През 1954 година става кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.<ref name="ташев"/> |
||
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/> В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790- |
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/> В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X</ref> |
||
През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/> |
През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/> |
||
Версия от 18:23, 9 юни 2013
| Марин Грашнов | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС | |
Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите през 1952-1957 и 1959-1968 година.
Марин Грашнов е баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952-2001).
Биография
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 година и на БКП през 1942 година.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952-1957 година е министър на строежите в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. През 1954 година става кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.[1]
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1] В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.[3]
През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в Египет. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]
Марин Грашнов умира през 2004 година в София.
Публикации
- „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
- „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
- „Бунтът на непокорните“ (1983)
- „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000)
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126-127.
- ↑ Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X