Разлика между версии на „Ханс Магнус Енценсбергер“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
 
== Живот ==
 
Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защитава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]].
 
== Литературен път ==
[[File:Kaufbeurer Altstadt.jpg|thumb|380px|Кауфбойрен, старият град]]
 
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''"В защита на вълците"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението "В защита на вълците от овцете" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''"предмети за потребление подобни на оръжия"'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]].
 
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''"Роден език"'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
 
В 1963 г. поетътЕнценсбергер получава авторитетната литературна награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''"Писменост за слепци"'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Франкфурт]]ския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''"Курсбух"'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в [[Съединени американски щати|САЩ]] в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''"Гибелта на 'Титаник'"'' (1978). Освен това публикува ''"Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса"'' (1978), ''"Фурията на изчезването"'' (1980), ''"Павилион"'' (1995), ''"По-леко от въздуха"'' (1999), ''"Тридесет и три стихотворения"'' (2001) и ''"Историята на облаците"'' (2003).
 
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].
[[File:Struga Poetry Evenings Festival Macedonia 5.jpg|thumb|260px|Паметна плоча за</br> Х.М. Енценсбергер от ''Стружките вечери на поезията'' ([[1980]])]]
 
== ВлияниеПризнание ==
Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди ''"[[Георг Бюхнер]]"'' (1963), ''"[[Хайнрих Бьол]]"'' на град [[Кьолн]] (1985), ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1987), наградите ''"[[Ерих Мария Ремарк]]"'' (1993), ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' на град [[Дюселдорф]] (1998), ''"[[Лудвиг Бьорне]]"'' (2002), испанската награда ''"Принц на Астурия"'' (2002), както и с италианската награда ''"Premio d'Annunzio"'' (2006) за цялостно творчество.
 
Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди ''"[[Хайнрих Бьол]]"'' на град [[Кьолн]] (1985), ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1987), наградите ''"[[Ерих Мария Ремарк]]"'' (1993), ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' на град [[Дюселдорф]] (1998), ''"[[Лудвиг Бьорне]]"'' (2002), испанската награда ''"Принц на Астурия"'' (2002), както и с италианската награда ''"Premio d'Annunzio"'' (2006) за цялостно творчество.
 
 
== Библиография ==
* ''Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen'', 2003
* ''Rebus'', 2009
* ''Gedichte 1950-2010'', 2010
* ''Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte'', 2013
 
* ''Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin'', 2010
* ''Album'', 2010
* ''Gedichte 1950-2010'', 2010
 
'''Съставителства'''
* ''Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert'', 1996 (als Hrsg.)
* ''Geisterstimmen'', 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)
 
'''Филми'''
* ''Durruti. Biographie einer Legende'', 1972 (Buch, Regie, Produktion)
 
== Бележки ==
Анонимен потребител

Навигация