Луи VII

Луи VІІ
Наследил	Луи VІ
Наследник	Филип ІІ Август
Лични данни
Роден	1120 г.
Починал	18 септември 1180 Сен Понт, Франция
Погребан в	Базилика Сен Дени
Семейство
Бракове	Алиенор Аквитанска Констанция Кастилска Адел дьо Блоа-Шампан
Луи VІІ в Общомедия

Луи VII Младия (фр. Louis VII le Jeune, род. 1120 година —18 септември 1180 година)e крал на Франция от 1137 до 1180 г. Син на Луи VІ Дебели и Аделаида Савойска.

Брак с Алиенор Аквитанска

През 1137 , по време на поклонение към Сантяго де Компостела , на херцогът на Аквитания , Гийом X умира, вероятно на  Велики петък , а владенията му херцогство Аквитания и Гаскония и графство Поатие, са наследени от петнадесетгодишната му дъщеря, Алиенор.  Гийом Х, обаче преди да умре от страх, че младите му дъщери ще станат жертва на някой васал, написал писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ.     

Луи VI радост приема брака, мислейки, че кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море , включвайки следните райони: на Гиена , Гаскония , Перигор , Лимузен , Поату и Сейнтонж .     

Бракът между Алиенора и Луи Младия е отбелязан на 25 юли 1137 ,в Бордо и по време на пътуването до Париж, двойката се венчава от архиепископа на Аквитания в катедралата в Поатие, но херцогството не се присъединява към короната на Франция. Луи оставя Алиенор херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, и сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по -късно.     

Докато Луи VII, се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137, Луи VI умира от дизентерия, дължаща се на системното му преяждане(което вече е довело до затлъстяване), в гората на Компиен , не далеч от Сенлис , след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .

Той е наследен от седемнадесет годишният Луи VІ-Млади, който първоначално иска да направи монах ^[2] . Луи VII  заедно с Алиенор са короновани ^[3] за крал и кралица на Франция , в Бурж , на 25 декември 1137 година.

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ Дебели, но без неговата последователност и енергия. Той започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете.

Кръстоносен поход

Луи VII и Бернар от Клерво. Илюстрация на Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенора ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Оттам, преминавайки през множество препятствия, неразбирателства с германския крал и ромейския василевс, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда  Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите. На Пасха през 1149 година Луи се връща във Франция.

Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия.Миниатюра от Жан Коломб

Бракове

Алиенора Аквитанска с дъщеря си Йоана.

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Алиенора Аквитанска, на която са върнати  Аквитания, Поатие, Гаскон. Алиенора се омъжва за графа на Анжу – Анри Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цялата Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.

Едва след третият брак с Адел дьо Блоа-Шампан, на Луи VІІ се ражда дългоочаквания наследник, бъдещият Филип II Август.

Семейство и деца

Aдела Шампанска (4. v. r.) Mиниатюра от Големите френски хроники

• 1-ва съпруга: от 1137 година Алиенора Аквитанска, херцогиня на Аквитания, дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
  1. Мария Френска (1145 – 11 март 1198); омъжена: (от 1164) за Анри I Щедрия, граф Шампан и Троа. През 1190–1197 години била регент на графство Шампан.
  2. Алиса Френска  (1151–1195); омъжена: за Тибо V Добрия, граф Блоа.
• 2-ра съпруга: от 1154 година Констанция Кастилска(ок. 1140—1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски . Имат две дъщери:
  1. Маргарита Френска (1158—1197);

     1-ви мъж: (от 1172) Хенрих (III) Младши (1155—1183), херцог на Нормандия;

     2-ри мъж: (от 1186) крал Бела III Унгарски (ок. 1148—1196).

  2. Адел (Елис) Френска (1160—1218/1221)
• 3-та съпруга: от 1160 година Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140-1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
  1. Филип II Август (1165-1223), крал на Франция,
  2. Агнес Френска (1171-1240) императрица на Византия.

     1-ви мъж: (от 1180) Алексей II Комнин (1169—1183), император на Византия;

     2-ри мъж: (от 1183) Андроник I Комнин (1120—1185), император на Византия;

     3-ти мъж: (от ок. 1204) Теодор Врана.

Последна година и смърт

От ноември 1179 година , Луи VII присъединява към короната, четиринадесетгодишният си син Филип. 

За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата му, Адел дьо Блоа-Шампан , която при смъртта му, би могла да получи контрол над наследника на трона,урежда брака между него и Изабела от Хенегау /Ено/ , дъщеря на Балдуин V от Хенегау , наследник и съюзник на графа на Фландрия , Филип Елзас .

Луи VII умира на 18 Септември 1180, в Meлюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт ,на Сена ,между Meлюн и Фонтанебло . Той е наследен от сина си Филип II Август , в действителност, вече управляващ от юни 28 от същата година.

Литература

• Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)
• Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471).
• Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888-1498. Beck, München 1996,
• Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999, 
• Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991