Пиянец: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|350п|Прошение до [[Марин Дринов]] от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г. |
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|350п|Прошение до [[Марин Дринов]] от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г. |
||
<br> |
|||
<br> |
|||
Ваше Прѣвосходителство! |
|||
<br> |
|||
На югъ отъ града нѣколко часа разстояниіе отстои Кюстендилското називаемо Пиянечко окружиіе коіето съдържава 40 села турски и български. Средточиіе на това окружиіе іе именуемото [[Царево село]] коіето іе на разстояниіе 9 часа отъ тукъ. Като такъвъ има нужда отъ іединъ какъвъ годѣ управитель, който да разглижда дрѣбни нѣкои работи и расправи на окружиіето и въ сѫщето врѣме да бѫде пазитель на лѣжащитѣ Кочански и Малешевски граници. Заради това покорно долуподписаннитѣ молимъ Ваше Прѣвосходителство благоволѣте да снабдите казанното ни окружиіе съ подобенъ управитель за да би се турнало и то въ по-добъръ редъ. |
|||
<br> |
|||
С надежда, че не ще отречете покорната ни просба, сме и останеме съ дълбоко почитаниіе. |
|||
<br> |
|||
На Ваше Прѣвосходителство ний покорнитѣ и прѣданни жители отъ селата Пиянечки |
|||
<br> |
|||
Ангелъ Стояновъ отъ [[Царево село]] |
|||
<br> |
|||
Гоце Янчовъ отъ [[Вирче]] |
|||
<br> |
|||
Христо Гяковъ отъ [[Град (община Царево село)|Градъ]] |
|||
<br> |
|||
Тасе Гоцевъ отъ [[Стар Истевник|Стевникъ]] |
|||
<br> |
|||
Ангелъ Гоцевъ отъ [[Тработивище|Треботивища]] |
|||
<br> |
|||
Костадинъ Спасевъ отъ [[Разловци]] |
|||
<br> |
|||
Иванчо Николовъ отъ [[Църквенец|Црьквенецъ]] |
|||
<br> |
|||
Хамидъ Мустафовъ отъ [[Царево село]] |
|||
<br> |
|||
Мустафа Хюсеиновъ отъ [[Габрово (община Царево село)|Габрово]] |
|||
<br> |
|||
Мехмедъ Сулеймановъ отъ [[Град (община Царево село)|Градъ]] |
|||
<br> |
|||
Селимъ Сулеймановъ отъ [[Дзвегор|Звегоръ]] |
|||
<br> |
|||
Османъ Мустафовъ отъ [[Дзвегор|Звегоръ]] |
|||
<br> |
|||
1878, мартъ 18<sup>й</sup> - |
|||
<br> |
|||
Кюстендилъ |
|||
]] |
]] |
||
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]]).<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> |
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]]).<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> |
Версия от 19:06, 7 февруари 2016
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).[1]
География
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма — Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.
Селища
На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево и село Калиманци в община Виница. Основен център на Пиянец е град Царево село (Делчево).
На българска територия областта заема южната част на Община Невестино — селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в Община Бобошево.
В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — Ветрен в Община Невестино село Ветрен в Община Делчево.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Топографска карта
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор
Бележки
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 369-370. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581