Георги Атанасов (композитор): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Георги Атанасов|Георги Атанасов}} |
{{към пояснение|Георги Атанасов|Георги Атанасов}} |
||
{{Музикален изпълнител |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име |
| име = Георги Атанасов |
||
| фон = не_изпълнител |
|||
| |
| картинка = BASA-1271K-1-161-58-Maestro Georgi Atanasov.JPG |
||
| |
| картинка_текст = Портретна снимка на Георги Атанасов. Източник: [[ДА „Архиви“]] |
||
⚫ | |||
| рождено_име = |
|||
| описание = български композитор и диригент |
|||
| псевдоним = |
|||
| роден-място = [[Пловдив]], [[България]] |
|||
| роден_в = [[Пловдив]], [[Източна Румелия]] |
|||
| |
| починал_в = [[Лаго ди Фазана]], [[Италия]] |
||
⚫ | |||
| инструмент = |
|||
| глас = |
|||
| период_на_активност = |
|||
| лейбъл = |
|||
| свързани_изпълнители = |
|||
| влияния = |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. |
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. |
||
Автор е на 6 опери |
Автор е на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски [[оперета|оперети]], които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, [[марш]]ове, детски песнички, пиеси за [[пиано]] и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов – второто и третото десетилетие на [[20 век|20-ти век]] – са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 19: | Ред 28: | ||
През 1901 г. заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“. |
През 1901 г. заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“. |
||
Отново се завръща в родината си и започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914 |
Отново се завръща в родината си и започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914 – 20; 1923 – 26]) и във Военното училище (1920 – 23; 1926 – 31). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] (1922 – 23). |
||
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други. |
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други. |
||
Първата си опера |
Първата си опера – „[[Борислав (опера)|Борислав]]“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на [[Иван Вазов]]. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „[[Гергана (опера)|Гергана]]“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „[[Запустялата водениеца]]“, либретото е от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] и „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „[[Македонската кървава сватба]]“ от [[Войдан Чернодрински]]. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет – „[[Косара (опера)|Косара]]“ (1926) по либрето на [[Боян Дановски]] и „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ (1930) по либрето на [[Петър Карапетров]]. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика. |
||
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент. |
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент. |
||
Ред 30: | Ред 39: | ||
== Произведения == |
== Произведения == |
||
[[File:BASA 23K-1-1 Cast of opera Tsveta approved by Maestro Georgi Atanasov-1928.jpg |right|300px|thumb|Действащи лица и изпълнители на операта |
[[File:BASA 23K-1-1 Cast of opera Tsveta approved by Maestro Georgi Atanasov-1928.jpg |right|300px|thumb|Действащи лица и изпълнители на операта „Цвета“ с положителна резолюция за определения състав от композитора ѝ Маестро Георги Атанасов. София, 11 октомври 1928. Източник: ДА „Архиви“]] |
||
Маестро Георги Атанасов е автор на: |
Маестро Георги Атанасов е автор на: |
||
* 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети: |
* 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети: |
||
** 1911 |
** 1911 – „[[Борислав (опера)|Борислав]]“ – по едноименната историческа драма на [[Иван Вазов]], който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов; |
||
** 1917 |
** 1917 – „[[Гергана (опера)|Гергана]]“ – по поемата на [[Петко Славейков]], „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски; |
||
** 1922 |
** 1922 – „[[Запустялата воденица (опера)|Запустялата воденица]]“, либрето на [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]]; |
||
** 1924 |
** 1924 – „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ – по „Македонска кървава сватба“ на [[Войдан Чернодрински]], който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име); |
||
** 1926 |
** 1926 – „[[Косара (опера)|Косара]]“ – по либрето на Боян Дановски; |
||
** 1930 |
** 1930 – „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ – по либрето на Петър Карапетров. |
||
* 1916 |
* 1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска [[оперета]] за възрастни |
||
* 5 детски оперети: |
* 5 детски оперети: |
||
** 1909 |
** 1909 – „Болният учител“ |
||
** 1911 |
** 1911 – „За птички“ |
||
** 1912 |
** 1912 – „Самодивско изворче“ |
||
** 1915 |
** 1915 – „Малкият герой“ (изгубена) |
||
** 1920 |
** 1920 – „Златното момиче“ |
||
* [[марш]]ове, детски песни, китки за [[духов оркестър]], 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. |
* [[марш]]ове, детски песни, китки за [[духов оркестър]], 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{commonscat| Georgi Atanasov}} |
|||
* „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984 |
* „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984 |
||
* „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976 |
* „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976 |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Атанасов, Георги}} |
{{СОРТКАТ:Атанасов, Георги}} |
||
[[Категория:Оперни композитори]] |
[[Категория:Оперни композитори]] |
Версия от 14:29, 23 август 2016
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
Георги Атанасов | |
Портретна снимка на Георги Атанасов. Източник: ДА „Архиви“ | |
Информация | |
---|---|
Роден | |
Починал | 17 ноември 1931 г.
|
Стил | опера[1] |
Георги Атанасов в Общомедия |
Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
Автор е на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов – второто и третото десетилетие на 20-ти век – са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език.
Биография
Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през 1898 г.
През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“.
Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, до 1914 г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914 – 20; 1923 – 26]) и във Военното училище (1920 – 23; 1926 – 31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922 – 23).
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.
Първата си опера – „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „Запустялата водениеца“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет – „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
Произведения
Маестро Георги Атанасов е автор на:
- 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
- 1911 – „Борислав“ – по едноименната историческа драма на Иван Вазов, който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
- 1917 – „Гергана“ – по поемата на Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
- 1922 – „Запустялата воденица“, либрето на Александър Морфов;
- 1924 – „Цвета“ – по „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име);
- 1926 – „Косара“ – по либрето на Боян Дановски;
- 1930 – „Алцек“ – по либрето на Петър Карапетров.
- 1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска оперета за възрастни
- 5 детски оперети:
- 1909 – „Болният учител“
- 1911 – „За птички“
- 1912 – „Самодивско изворче“
- 1915 – „Малкият герой“ (изгубена)
- 1920 – „Златното момиче“
- маршове, детски песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.
Източници
- „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
- „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976
|